Арония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арония
Aronia prunifolia0.jpg
Aronia prunifolia
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Plantae Растения
подцарство: Tracheobionta Васкуларни растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Rosaceae Розоцветни
подсемейство: Amygdaloideae
триб: Maleae
подтриб: Malinae
род: Aronia Арония
Научно наименование
Уикивидове Aronia
Medikus, 1789
Видове

Аронията (Aronia) e род растения от семейство Розоцветни (Rosaceae). Общо в света се наброяват 15 вида арония. Освен това са създадени и множество декоративни хибриди.

Описание[редактиране | edit source]

плодове на Aronia melanocarpa

Аронията е многогодишен храст с височина 1,5 до 3 m. В първите 3-4 години младите храсти са компактни, а след това достигат до 2 m в диаметър. Кореновата система е силно разклонена и плитко разположена на повърхността. Надземната част на храста е съставена от издънки, израснали от приземната част на стъблата или от коренището. Аронията има листа подобни на вишневите, обратнояйцевидни, с дължина 4-8 cm и 3-5 cm широчина. Листата са силно назъбени, имат заострени върхове и са гланцирани тъмнозелени от горната страна и белезникави от долната. Плодът на аронията има 1 см диаметър и тегло 1-1,5 г. Добивите от един храст варират от 4-12 kg, но могат да достигнат и 15 kg.

Като култура най-голямо разпространение е получила Черноплодната арония. Родината му е Северна Америка — горите по източното крайбрежие на континента, като се среща от Канада до Флорида. Първоначално в Русия аронията е използвана само като лечебно растение. Голяма е заслугата на Мичурин за култивирането на аронията и създаването на плантации от арония в Алтайския край. В Русия аронията е наричана Черноплодна рябина, немското наименование е Apfelbeere.

цветове на Aronia melanocarpa

Аронията е високорентабилна култура. Встъпва сравнително рано в плододаване, добивите са редовни и високи. Има добра реализация на плодовете. Промишленото ѝ отглеждане започва през 30-те години на XX век в бившия СССР (Алтайския край, където понастоящем има над 6000 ha), а по-късно в Русия, Беларус, Полша, Украйна, Германия, Канада, САЩ, Дания, Швеция и др. У нас аронията е обект на научни изследвания от 60-те години. В България от плодовете може да се произвежда вино от арония. Проучени са възможностите ѝ за адаптация към нашите почвено-климатични условия, химичен и биохимичен състав на плодовете и начини за използването им във фармацията и преработвателната промишленост.

Употреба на плодовете[редактиране | edit source]

Храст Aronia mitschurinii

Плодовете на аронията са отлична суровина за преработвателната промишленост. През последните години в България има засилено търсене на плодове за преработка в сиропи, за „соло“ замразяване, за включване във вино и високоалкохолни производства, като съставка на различни билкови рецепти. При домашни условия от тях се приготвят компоти, нектари, вина, сладка, ликьори, сушени плодове. Витамин Р има противосклеротично, капиляроукрепващо, противовъзпалително и преди всичко хипотензивно действие. Това прави плодовете на аронията подходящи за профилактика на хипертония, атеросклероза, капиляротоксикоза, бъбречни възпаления и др. Високото съдържание на фруктоза и наличието на сорбоза определя плодовете като подходящи за диабетици. Плодовете на аронията съдържат йод, хлорогенова и др. фенолкарбонови киселини, поради което се препоръчват при заболявания на щитовидната жлеза.