Сминдух

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Сминдух (род).

Сминдух
Illustration Trigonella foenum-graecum0 clean.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fabales
семейство: Fabaceae Бобови
род: Trigonella Сминдух
вид: T. foenum-graecum Сминдух
Научно наименование
Уикивидове Trigonella foenum-graecum
Linnaeus, 1753

Сминдухът (Trigonella foenum-graecum) e едногодишно растение от семейство Бобови, известно с подправката, която се прави от семената му. Стъблото е кухо и достига на височина от 30 до 60 cm. Плодовете са шушулки с дължина 10–15 cm и съдържат 10–20 семена.[1]

Ето тук повече за тригонела фенум-грекум (Trigonella foenum-graecum) - както е официалното име на това растение, като в превод от древно-гръцки това в най-общи линии значи "гръцко сено". [2]

Родината на чимена са земите около Средиземно море, но той е познат и в Китай, Индия и Северна Африка. Семената му са използвани като подправка и лечебно растение от египтяни, гърци и римляни. Египетските воини са го ползвали като напитка преди битка.

Градинския сминдух се отглежда у нас предимно заради семената. В различните български фолклорни области е наричан като: сминдох/сминдол/сминдул/сминдулче, дулче/дулчец/дилчец, тилчец/чилчец/чилмен, чимен/чимной/чимпой/пой, крива мерудия, рогата чубрица, гръчка трава(гръцка трева)/гръчко сено (гръцко сено).

В съвременния книжовен български език е прието с 'чимен' да се назовават само семената на сминдуха или подправката получена от тяхното смилане на прах. С името 'Сминдух' се назовава цялото разстение, или зелените му части, които се ползват като зелена подправка.

Най-популярна конотация на сминдух е с изсушената и стрита ароматна подправка, която в този вид е една от основните съставки в традиционната българска смес от подправки - "шарена сол". При нас за шарена сол се ползва предимно полски сминдух — Trigonella caerulea .

В други страни се ядат и кълновете, свежата листна маса се слага в картофена яхния. [3]

Латинското име на чимена “foenum graecum” означава “гръцко сено”. Етимологията е запазена в много езици, например в английското “Greek hay”, словашкото “Senovka gr?cka”, хърватското “Gr?ko sijeno”, както и в преходни българо-сърбохърватски диалекти (торлашки говор, у-говори), където освен като грчко сено се нарича и грчка трава (гръцка трева).

Въпреки силната асоциация с Гърция, класическото гръцко название на чимена – “телис” е изчезнало без следа в съвременните езици. С едно изключение – алтернативното българско име на сминдуха – “тилчец”.

Семената на тригонела фенум грекум е точно известният ни чимен, са бежово-кафеникави. Те са много твърди, с формата на тетраедър или пирамида със стени — равностранни триъгълници. Затова се казва и тригонела. По големина, семената на чимена са по-малки от дребна леща, но по-големи от тези, на сусама.

В кулинарнията се ползва като подправка и за естествен оцветител.

В България не е много популярен, но сред турци, арменци, гърци, както и из арабския свят, чименът е известен и широко употребяван. При арменците е прието, че ароматът му е толкова наситен и силен, че след консумация на чименова паста, в деня на консумация и на другия ден да не се ходи на гости, защото ароматът е толкова силен, че се излъчва и през кожата.

Арменската 'чименова паста' е приета за традиционен овкусител, наричан от другите народи и като армнеска горчивка (заради външния вид, който е подобен на горчицата и цвета, вариращ от жълтеникав до охравобежов). На вкус обаче е повече пикантнолютива, със стипчиви нотки повече към киселонагарчащ, отколкото към обичайно горчиво. Поради изключително силния и пикантен аромат, чименът (и съответно тази подправка) се използва в много малки количества.

Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен “кмели-сунели”.

Малки количества чимен се съдържат в почти всяко индийско къри.

Ароматните семена с горчив вкус са основно съставка на сместа “панч форон” от Бенгал.

Чименът на прах се използва в смесите за кайзероване , пастърма и в саламите, защото не си сменя вкуса при обработка (варене, пушене).

Тази употреба е пряко свързана със силното му антисептично действие.

Фарамцефтично значение на Fenugreek[редактиране | edit source]

Заради антисептичното му действие чименът се е употребявал за третиране на рани и абцеси.

Вътрешно се е приемал за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт.

Китайските лечители го предлагали на мъже с репродуктивни проблеми. През Средновековието също е бил използван като лечебно растение.[4]

Фенугрийк (Fenugreek) е източник на холин, триптофан, аскорбинова киселина, ниацин и калий.[5]

От семената на билката Фенугрийк (Fenugreek) се извлича аминокиселината 4-хидроксиизолевцин, която намалява нивата на кръвната захар, не позволява развитието на диабет, участва в производството на инсулин в панкреаса, поддържа здравословни нива на холестерол в кръвта.

Семената на билката Фенугрийк (Fenugreek) са богати на фитосапонини и алкалоиди.

Какви са ползите от приема на Фенугрийк:

  • Увеличаване на производство на тестостерон
  • Намаляване на апетита и телесната маса
  • Стимулиране на мъжкото либидо
  • Служи като афродизиак.
  • Поддържане на здравословни нива на холестерол в кръвта
  • Помага и при запек.
  • Възстановява силите на организма.
  • Стимулира обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар

Листата му са особено богати на желязо. Той помага при бронхити, кашлица, дихателни проблеми, проблеми със синусите.

Заради антисептичното си действие, сминдухът е добре познат в историята като средство за третиране на рани и абсцеси, ревматизъм, подагра, екземи, както и за лекуване на проблеми с храносмилателния тракт, когато се приема вътрешно.

При жени:увеличава производството на кърма в млечните жлези, помага при менструални болки.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Fenugreek (Trigonella foenum-graecum L.)
  2. Чимен (сминдух)
  3. Листни подправки: Сминдух
  4. [1]
  5. Новият трибулус-фенугрийк