Фиджи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Фиджи
Знаме на Фиджи
Герб на Фиджи
(знаме) (герб)
Девиз: Rerevaka na Kalou ka Doka na Tui
(Бой се от Бога, почитай краля))
Местоположение на Фиджи
География и население
Площ 18,274 km²
(на 151-во място)
Столица Сува
18°10′ ю. ш. 178°27′ и. д. / 18.166667° ю. ш. 178.45° и. д.
Най-голям град Сува
Официален език английски
фиджийски
фиджийски хинди
Население (пребр., 2005) 893,354
(на 157-мо място)
Гъстота на нас. 46 д./km²
Управление
президент Епели Найлатикау
История
Независимост
от Великобритания
10 октомври 1970
Икономика
БВП (ППС, 2006) $ 5 ,078 млрд
(на 150-то място)
БВП на човек (ППС) $ 6 200
Валута Фиджийски долар (FJD)
Други данни
Часова зона UTC+12
Интернет домейн .fj
Телефонен код 679

Фиджи е островна държава в Меланезия, Океания. Състои се от два големи (Вити Леву и Вануа Леву) и 318 малки острови. Столицата е Сува, а главен град с международно летище - Нанди (Нади). Останалите по-големи градове са Лаутока (54 хил. ж.), Нади (45 хил. ж.) и Ба (16 хил. ж.) на остров Вити Леву, Мбуа и Ламбаса (28 хил. ж.) на Вануа Леву и Вунисеа. Страната (повечето острови) е заобиколена от невероятно красиви коралови рифове, в които живеят неизброимо количество риби. Освен това тези рифове предпазват брега и действат като естествен вълнолом. Ето защо заливът на Сува е бил желано място за спиране, почивка и презареждане във времената на Великите географски открития. Дори сега Сува е оживено пристанище с традиции. Официалните наименования на страната през годините са:

* Кралство Фиджи — 1871—1970
* Фиджи — 1970—1987
* Република Фиджи — 1987—1990
* Суверенна Демократична Република Фиджи — 1990—1998
* островна република Фиджи – от 1998

История[редактиране | edit source]

Първите обитатели на Фиджи дошли от югоизточна Азия много преди европейските пътешественици през 17 век. Археологическите разкопки около фиджийските градове доказват, че островите са били заселени около 1000 г. пр. н. е. Въпросът за тихоокеанската миграция все още не е изяснен. Холандският пътешественик Абел Тасман открива Фиджи през 1643, докато търси Южния континент. През 1774 Джеймс Кук ги изследва, а през 1835 се заселват първите английски мисионери. Островите стават Британска колония през 1874, през 1966 е приета конституция, разширяваща правата на коренното население, а на 10 октомври 1970 е провъзгласена независима република Фиджи. Същата година страната е приета за членка на ООН. В последните години съществува напрежение между фиджийците, които са собственици на земята, и множеството индийски преселници, които я арендуват.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Фиджи е република, член на Британската общност, начело с президент, назначен за 5 години от Големия съвет на вождовете (80 вождове-фиджийци). Законодателен орган – Парламент от две палати: Палата на представителите (71 депутати,избирани за 5 години), 23 места са разпределени за фиджийци, 19 за индийци, 1 за ротуманци и 3 за европейци, китайци и други; и Сенат (34 назначавани сенатори). Изпълнителната власт е правителство, начело с премиер-министър.

На 5 декември 2006 година е извършен военен преврат срещу легалния президент и сега държавата е под военна диктатура.

Административно деление[редактиране | edit source]

Карта на окръзите във Фиджи

Фиджи се състои от 4 провинции (Централна, Източна, Северна и Западна, които са подразделени на 15 района). Всяка провинция има пълномощник, който е определен от правителството на Фиджи. Зависимата територия, остров Ротума, се дели на 8 общини и се управлява от Източната провинция.

  • Централен
  • Източен
  • Северен
  • Западен

География[редактиране | edit source]

Фиджи съдържа 320 острова, от които 106 обитаеми. Трите най-важни острова са Вити Леву (10 429 км2), Вануа Леву (5 556 км2) и Ротума (47 км2). Останалите 317 острова имат обща площ 2 289 км2. В релефа преобладават плата и пресечени планински хребети с най-висок връх Томаниви (1 324 м) на остров Вити Леву и тесни равнини по крайбрежията. Бреговата линия е общо 1 780 км. Климатът е тропичен, океански влажен. Средните месечни температури са около 25-28 градуса. Валежи 2 500 - 3 500 мм във високите части, до 1 700 - 2 500 мм в подветрените райони. Реките са къси, но пълноводни – Рева, Сингатока, Мба. растителността е представена от тропически гири по склоновете на планините и саванна в равнинните части.

Карта на Фиджи

Геология[редактиране | edit source]

Островите Фиджи са разположени по средата между конвергентните зони Тонга-Кермадек и Нови Хебриди, от които се отделят посредством две обширни заддъгови котловини – Севернофиджийската на запад и котловината Лау на изток, а както и от цяла група трансформни разломи, в това число т.нар Фиджийска зона от разломи и хребета Матю-Хънтър. Имайки предвид данните от изследванията проведени в Тихия океан, може да се твърди, че в миналото Фиджи са били част от Тихоокеанския вулканичен огнен пръстен. Като цяло геоложките процеси са малко изучени. До неотдавна се приемаше, че островите Фиджи са възникнали на неголям участък от континентална кора, разположени в североизточните части на Австралийската плоча, където жлеба Витаз образува зона на субдукция, а Тихоокеанската плоча се подпъхва под континенталната. Съгласно по-ранните изследвания архипелагът се е образувал преди около 50 млн. години в резултат на вулканична дейност, по време на която океански скали (офиолити) и континентални скали се смесват. Според по-съвременните изследвания островите Фиджи са се формирали преди около 48-40 млн. години на Тихоокенската плоча, на източната окрайнина на външна островнодъгова система, разположена на юг от платото Онтонг-Джава. Освен това през този етап островите са се намирали в друга част на Тихия океан. Така, съгласно Крук (англ. Crook) и Белбин (англ. Belbin), Фиджи представляват част от подводния хребет Вануату-Фиджи-Лау-Тонга, който през ранния еоцен (преди около 50 млн. години) се е придвижвал на изток на няколко етапа от своето първоначално местоположение, недалеч от съвременния хребет Норфолк. Основната движеща сила се явява процесът спрединг, по време на който подводните хребети и външните островни дъги са се движили в източна посока, а зад тях са се образували океански падини. Известно е, че до началото на късния миоцен, преди около 8 млн години, Тихоокеанската плоча се е движила в западно направление. През този период съвременните острови Фиджи са били част от Външномеланезийската островнодъгова система – Витяз, която включвала и Соломоновите острови, Нови Хебриди и Тонга. Следи от тази зона на субдукция са съхранение в жлеба Витяз, а еоценско-миоценското ядро от древната островнодъгова система формира част от фундамента на остров Тонга (Еуа), Фиджи (Вити Леву) и Вануату. Субдукцията по протежение на жлеба е частично блокирана в резултат на незначителни напластявания на океанска кора (плато Онтонг-Джава) в някой райони на жлеба около Соломоновите острови и северните части на Нови Хебриди. Впоследствие процесът на субдукция е преустановен, след което отново се е активизирал, но вече в посока северно и западно, по отношение на Фиджийската дъга. В резултат на напреженията, възникнали при движението на Австралийската и Тихоокеанската плочи една към друга, в района на съвременните острови Фиджи се образува Фиджийската разломна зона на север и зоната на разлома Хънтър на юг. По същото време процесът на спрединг води до образуването на Севернофиджийската падина и падината Лау. Оттогава в района на архипелага отсъства вулканска активност, която сега се проявява в района на островите Тонга и Нови Хебриди. Независимо от това геоложките процеси в района на островите Фиджи продължават. Активен процес на образуване на нова океанска кора има в източна посока в падината Лау и западно в Севернофиджийската падина. Сред островите Фиджи преобладават големи острови с горска растителност, които имат преимуществено вулкански произход (например Вити Леву и Вануа Леву), многочислени неголеми вулкански острови, атоли и показващи се над водата рифове. Геоложкият строеж на островите от архипелага е сложен. Само остров Ясава и южната част на остров Вити-Леву са с еоценска възраст и са изградени от вулкано-седиментни, метаморфни и плутонични скали. Централната западна и югоизточната част на остров Вити Леву са изградени от плиоценски андезити, а северната част – от плейстоценски базалти и андезити. Остров Вануа-Леву е изграден от относително млади плиоценски скали, Кандаву – от късно плиоценски андезити, Тавеуни – от плейстоценски базалти. Като правило за вулканските острови е характерен разчленен релеф и наличието на високи планини и пресечени хребети с вулкански произход. Така хълмистите местности, склоновете на които са повече от 18° заемат 67 % от повърхността на Вити Леву, 72 % на Вануа Леву, 49 % на Тавеуни и 78 % на Кандаву. Най-голямата планина – Томаниви, е разположена на остров Вити Леву, и достига височина до 1324 м. Като цяло на островите Фиджи има над 30 върха с височина над 1000 м. Най-високата точка на островите Ясава (388 м) се намира на остров Навити. Най-високата точка на островите Лау (314 м)се намира на остров Вату Вара. Само една малка незначителна част от островите, които влизат в съства на Фиджи, се отнасят към истинските атоли. Такива са Вайланг Лала и Нгелеву. По-широко разпространени са т.нар. повдигнати атоли, при които отсъстват лагуни. Такива са островите Фуланга, Онгеа и Камбара.

Полезни изкопаеми[редактиране | edit source]

На островите Фиджи има находища на мед, злато, олово и цинк. Понастоящем техният добив е икономически нецелесъобразен. В страната в настоящия момент се води добив на злато и съпътстващото го сребро. Добив и износ на злато се води от 1933 година. Освен от другите полезни изкопаеми се отличават находища на полиметали, пясък, чакъл, суровини за циментовата индустрия (в Сува се намира единственият в страната завод за производство на портландцимент). Според данните на Бюрото по статистика на Фиджи, през 2005 година на минната промишленост се пада 1 % от БВП, при това голяма част от доходите в този отрасъл са от добива на злато и сребро. През 2005 година общата стойност на добитото злато и сребро се оценява на $39.3 млн. Това представлява 7,8 % от износа на страната. Като цяло находищата на злато на Фиджи имат важна роля в местната икономика. Както е известно, първото разсипно злато на архипелага е открито от британеца Чарлз Хенри в река Навуа на остров Вити-Леву. Но истинската златна треска в района започва през 20 век, когато са открити разсипните находища на злато по река Насиви в района Ватукоула (първите следи от скъпоценния минерал са открити още през 1872 година). Първото голямо находище, признато за икономически изгодно за разработване, е открито във Ватукоула едва през 1932 година от шотландеца Уилям Ботуик (англ. William Bothwick). Златната треска, продължила до 1936 година, предизвикала голям приток на чуждестранни инвестиции в икономиката на Фиджи, а чуждестранните компании (преди всичко австралийската група Emperor) с времето получили пълен контрол над находищата на злато на архипелага (добив в района на Ватукоула на Фиджи се води до 1946 година, а също и в района на планината Каси на остров Вануа-Леву). През 1956 година находищата минават напълно под контрола на компанията Emperor Mines Limited (EML). Понастоящем на Фиджи злато се добива само оп подземен начин в района на Ватукоула. До 2006 година рудникът е собственост на компанията Emperor Mines Limited (EML). През целия този период от 1936 до 2006 година са добити около 7 млн. унции скъпоценен метал. През 2006 година компанията взема решение да закрие мината. През 2007 година находището е купено от австралийската компания Westech Gold Pty Ltd, която от своя страна британската компания River Diamonds Plc, впоследствие преименувана на Vatukoula Gold Mines Plc. През април 2008 година добивът на злато в находището е възобновен. Имайки предвид находищата на полезни изкопаеми, които са известни, че съществуват на Фиджи, е напълно вероятно да има и запаси от нефт в прибрежните райони. Както е известно, архипелагът се явява част от Югозападната Тихоокеанска островнодъгова система, явяваща се граница между Австралийската и Тихооеканската литосферни плочи. В границите на териториалните води на Фиджи се намират два плитководни басейна, които имат огромен потенциал за откриване на големи находища на нефт, обемът на които се оценява на 5,4—20 млрд барела.

Икономика[редактиране | edit source]

Фиджи, със своите гори, минерали и рибни ресурси е една от по-развитите страни в Тихия океан. Захарният износ и бързо развиващият се туризъм са едни от отраслите, които ще се развиват през следващите години. Бързо развитие бележат още шивашката, дървопреработвателната и хранително-вкусовата промишленост. Тепърва започва разработката и добивът на нефт, мед, злато и манган. Главни селскостопански култури са кокосова палма, захарна тръстика, банани, какао, ананаси, ориз, батати, маниока и други. Силно развитие бележат животновъдството и риболовът. Дължина на шосейните пътища 5 500 км, от тях 2 000 асфалтирани, жп линии – 597 км теснолинейки в захарните плантации. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 16:30:54.

Население[редактиране | edit source]

Естествен прираст 18. Средна продължителност на живота – мъже 71 години, жени 75 години. Етнически състав – фиджийци 49,3% и индофиджийци 45,9%, ротуманци 1,2%, европейци 0,8%, китайци 0,8%, банаба 0,3%, други 1,7%. Индофиджийците са се заселили във Фиджи през 1879, когато колонизаторите ги завели там да работят по захарните плантации. Ротуманската култура има повече общо със страни като Тонга и Самоа отколкото със Фиджи. Официален език – английски. Използват се още фиджийски и индийски. Азбука – латиница. Неграмотни – 8%. Конфесионален състав – християни 53,2% (от тях протестанти 82,8%, католици 17,2%), индуисти 37,2%, мюсюлмани 7,4%, сикхи 0,9%, други 1,3%.

Спорт[редактиране | edit source]

Най-популярният спорт във Фиджи е ръгбито. Националният отбор е много силен, имайки предвид населението на страната. Смесването на различните раси и култури е уникално по рода си, затова друг харесван спорт е футболът.

Вижте още[редактиране | edit source]

Списък на островите в архипелага Фиджи

Други[редактиране | edit source]