Папуа - Нова Гвинея

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Papua Niugini The Independent State of Papua New Guinea
(знаме) (герб)
Национален девиз: -Unity in diversity (Единство в разнообразието!)
Официален език	английски, пиджин и хири-моту
Столица	Порт Морсби
Най-голям град	Порт Морсби
кралица	Елизабет II
министър-председател	Майкъл Сомаре
Площ - oбщо	на 53-то място 462 840 км2
Население - oбщо (2007) - гъстота	на 107-мо място 6 331 268 11 д/км2
БВП - общо (2007) - на човек	на 125-то място $ 6 581 млрд $ 991
Валута	Кина (PGK)
Часова зона	UTC+10
Независимост  -призната	от Австралия 16 септември, 1975
Национален химн	O Arise, All You Sons
Интернет домейн	.pg
Телефонен код	+675

Папуа - Нова Гвинея (пълно наименование Независима държава Папуа - Нова Гвинея), или Папуа Нова Гвинея, е островна държава в Океания, която включва източната половина от остров Нова Гвинея и верига от острови.

Столицата на страната е Порт Морсби (220 хил. ж.). Други по-големи градове са Лае (100 хил. ж.), Маданг (40 хил. ж.), Рабау и Кавиенг. Официален език в е английски, използват се хири-моту и меланезийски пиджин.

Съдържание 1 История 2 Държавно устройство 3 Административно деление 4 География 5 Стопанство 6 Население 6.1 Етнически състав 6.2 Религии 7 Култура 8 Други

[редактиране] История

Основна статия: История на Папуа Нова Гвинея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Първите европейци, посетили Папуа Нова Гвинея, са португалци през 16 век, а в края на 19 век на острова се появават немски заселници.

През 1884 г. Германия завладява североизточната част (под името Нова Гвинея), а Великобритания - югоизточната част, наречена Папуа. Западната част на о-в Нова Гвинея става колония на Нидерландия (от 1963 г. към Индонезия).

През 1906 г. Великобритания предава управлението над Папуа на Австралия. През 1946 г. Нова Гвинея става подопечна територия на ООН под управлението на Австралия, a през 1949 г. Австралия обединява двете части на острова с името Папуа - Нова Гвинея.

На 16 септември 1975 г. e провъзгласена независимостта на Папуа Нова Гвинея.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Папуа Нова Гвинея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Папуа Нова Гвинея е в състава на Общността на нациите. Глава на държавата е кралицата на Великобритания и Северна Ирландия, представена от генерал-губернатор. Висш законодателен орган - еднопалатен Национален парламент със 109 депутата, избирани за 5 години. Изпълнителна власт - Национален изпълнителен съвет начело с министър-председател.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Папуа Нова Гвинея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

В административно-териториално отношение Папуа Нова Гвинея е разделена на 19 провинции и 1 столичен окръг.

Централна Симбу Източни височини Източна Нова Британия Източен Сеплик Енга Gulf Маданг Манус Милн Бей

Моробе Нова Ирландия Провинция Оро Северни Соломони Южни височини Западна Провинция Западни височини Западна Нова Британия Западен Сеплик (Сандаун) Столичен окръг

[редактиране] География

Основна статия: География на Папуа Нова Гвинея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Страната е разположена в югозападната част на Тихия океан, заема източната част на остров Нова Гвинея и близките острови, архипелага Бисмарк (с най-големи острови Нова Британия - 37,8 хил. кв. км. и Нова Ирландия - 7,3 хил. кв. км.), северната част от архипелага Соломонови острови (о-ви Бугенвил и Бука), островите Д'Антъркасто и още над 200 малки острова.

Общата площ е 462,8 хил. кв. км. Граничи с Индонезия - 840 км, и има брегова линия 7 260 км. На о-в Нова Гвинея е разположена Централната планинска верига с най-висока точка връх Вилхелм - 4 509 м. Южните части са заети от обширна низина. Главният остров е покрит с джунгла, обкръжена от блатисти равнини.

Климатът е екваториален и субекваториален. Средна годишна температура - 26 градуса Сº, в планините над 2 500 м - до 10 градуса Сº. Валежи: в планините - над 4000 мм. Реки (пълноводни) - Сепик, Флай и др. Растителността е представена от влажни тропически гори, а на юг - от савана.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Папуа Нова Гвинея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Папуа Нова Гвинея е слабо развита, предимно аграрна страна. В селското стопанство са заети 72% от трудоспособното население. Плодородните земи са само 5% от общата територия. Главни земеделски култури са кокосова палма (над 110 хил. т копра годишно), кафе, какао,чай, ориз и др.

Страната е богата на полезни изкопаеми - злато, медни руди (о-в Бугенвил) и перспективни нефтени и въглищни находища. Има малки дървопреработвателни предприятия. Развит е и крайбрежният риболов.

Туризмът е другият отрасъл на стопанството, който се развива заедно с инфраструктурата. Годишно страната се посещава от 52 хил. туристи, предимно от Австралия и Нова Зеландия.

Паричната единица в страната е кина, която се развнява на 100 тое.

Папуа Нова Гвинея е богата на природни ресурси, но тяхната експлоатация е затруднена от неравния терен и от високата стойност на развиващата се инфраструктура. Селското стопанство осигурява прехраната на 85% от населението. Богатството на полезни изкопаеми, като нефт, медна руда и злато формират 72% от приходите от експорт. Състоянието на икономиката на страната се подобрява през последните години.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Папуа Нова Гвинея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Голяма част от жителите на острова живеят в малки селца, където отглеждат зеленчуци и се занимават със скотовъдство. Коренните жители на Нова Гвинея се наричат папуаси. Много племена са откъснати от външния свят и са съхранили своите традиции и език. В Папуа Нова Гвинея се говорят около 700 езика.

Населението на странтата е 4 810 хил. жит. Гъстота на населението е 10,4 жит. на кв. км. Естественият прираст е 2,3% годишно. Средна продължителност на живота: за мъжете - 57 г., а за жените - 59 г. Градското население съставлява 17%.

[редактиране] Етнически състав

В Папуа Нова Гвинея има над 750 народи и племена, включително:

• папуаски народности 84,0% (от тях народи от Източното плато - 48,9 %, сепик-раму - 10,6 %, други - 40,5 %),
• меланезийци 15,1 % (от тях толаи - 21,0 %),
• англо-австралийци 0,9 %.

[редактиране] Религии

Папуа Нова Гвинея е предимно християнска страна: 92,7% от населението са християни (от тях протестанти - 68,6%, католици - 31,4%). Около 7,3% от населението изповядва местни традиционни вярвания и култове.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Папуа Нова Гвинея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Други

• Комуникации в Папуа Нова Гвинея
• Транспорт в Папуа Нова Гвинея
• Армия на Папуа Нова Гвинея
• Външна политика на Папуа Нова Гвинея