Нова Гвинея
Вижте пояснителната страница за други значения на Гвинея.
Нова Гвинея (на английски: New Guinea) е вторият по големина остров на Земята след Гренландия с площ 785 000 км2.
Съдържание |
География [редактиране]
Островът се намира северно от Австралия. На територията му са разположени Папуа Нова Гвинея и провинция Ириан-Джая от Индонезия. Най-висок е връх Джая (5033 м) в индонезийската част на острова, а на територията на Папуа - Нова Гвинея най-висок връх е Вилхелм (4500 м), като планинската верига, към която принадлежат и двата, Ириан-Джая, е една от най-малко познатите и неизследвани области на планетата. Островът притежава големи природни запаси от нефт, златна, медна и други руди. Там се намира една от най–големите медно–златни рудници на планетата — „Грасберг.“
Растителен и животински свят [редактиране]
Нова Гвинея е тропически остров и затова разполага с доста голямо разнообразие на видове. На нея обитават 30 хиляди вида растения, 700 уникални вида птици, повече от 480 вида земноводни, 7500 вида пеперуди и около сто известни вида млекопитаещи. Нова Гвинея е и дом на уникални представители на фауната, като най — известни са райските птици, които са обект на особена почит от страна на местното население.
„Изгубен свят“ [редактиране]
През 2005 година група американски изследователи открива в тропическите гори на планинския район на Нова Гвинея място, наречено от тях „Изгубен свят“.
Този район с площ около 300 хиляди хектара разположен на склоновете на планината Фоджа в западната част на Нова Гвинея се оказва изолиран от въздействието на околния свят.
Учените откриват в изгубения свят повече от 20 неизвестни досега вида жаби, четири нови вида пеперуди, пет неизвестни на науката вида палми и множество растения. Открити са няколко вида редки двуутробни — дървесно кенгуру, а също така и шестоперата райска птица на Берлепш, по-рано считана за измряла.
История [редактиране]
Ранна история [редактиране]
Човекът се заселва на острова някъде около 45 хиляди години преди новата ера от Азия. Впоследствие от тези преселници произлизат племената на папуасите.
Отсъствието на големи и пригодни за опитомяване животни на острова пречи на развитието на земеделието и прави невъзможно животновъдството. Това обстоятелство способства за съхраняването на първобитно-общинен строй чак до днешни времена.
Изолираността на хората заради сложния релеф и отсъствието на технически средства за обмен на информация и култура способства за възникването на много езици и племена, изолирани едно от друго.
След откриването от европейците [редактиране]
Първите откриватели на Нова Гвинея са испанските и португалските мореплаватели в началото на XVI век. През 1526 година на брега акостира дон [Хорхе де Менесес]. Според легендата той дава на острова името Папу'а, което на индонезийски език означава къдрав. През 1545 година покрай острова минава испанецът Иниго Ортис де Ретес и го нарича „Нова Гвинея“, понеже крайбрежието му напомняло бреговете на африканската Гвинея.
По-късно испанските търговци започват да изнасят злато, сребро, кокос, каучук и ценна дървесина.
За изследването на Нова Гвинея зачително допринася и руския учен и пътешественик Николай Миклухо-Маклай.
Вижте още [редактиране]
Хронологична таблица за откриване и изследване на остров Нова Гвинея
