Николай Миклухо-Маклай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Николаевич Миклухо-Маклай
руски етнограф и антрополог
Николай Николаевич Миклухо-Маклай 
Роден: 5(17) юли 1846
с. Язиково-Рождественское, Новгородска губерния, Русия
Починал: 2(14) април 1888
Санкт-Петербург, Русия

Николай Николаевич Миклухо-Маклай е руски етнограф, антрополог, биолог и пътешественик, изучавал коренното население на Югоизточна Азия, Австралия и Океания, в това число папуасите на североизточния бряг на Нова Гвинея.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години 1846-1865[редактиране | edit source]

Роден e в семейство на железопътен инженер. През 1858 г. семейството му се премества в Санкт Петербург и Миклухо-Маклай продължава обучението си във Втора Петербургска гимназия. След като завършва гимназия през 1863 г. продължава обучението си във физико-математическия факултет на Петербургския университет. На следващата година заради участие в студентски протести му е забранено да учи във всички руски университети и той е принуден да замине за Германия. Там се записва в Хайделбергския университет (1864 г.), специалност философия, а след това изучава медицина в университетите в Лайпциг (1865 г.) и Йена (1866-1868 г.). Под ръководството на професор Ернст Хекел, на когото е асистент, се занимава с изучаване на сравнителна анатомия на животните.

Експедиционно-полева дейност 1866-1883[редактиране | edit source]

В качеството си на асистент на Ернст Хекел в периода 1866-1868 г. посещава Канарските о-ви, о-вите Мадейра, Скандинавския п-ов, Сицилия и Мароко.

През 1868 г. завършва образованието си и от март до май 1869 г. посещава Червено море и Мала Азия за изследване на низшите морски животни и същата година се завръща в Русия.

От тясната си специалност анатомия Миклухо-Маклай постепенно преминава към по-общите въпроси на естествознанието – антропология, етнография, география. Достига до извода за влиянието на природната и социалната среда за формирането на културни и расови признаци у народите в различните части на света.

През 1870 г. на кораба "Витяз" (под командването на Павел Николаевич Назимов) за доказване на своите твърдения и по молба на Руското географско дружество се отправя в първото от множеството си пътешествия към Нова Гвинея. От 20 септември 1871 г. до 19 декември 1872 г. изследва бита, обичаите и религиозните обреди на папуасите, населяващи североизточния бряг на Нова Гвинея, източно от залива Астролабия (5°15′ ю. ш. 146°00′ и. д. / 5.25° ю. ш. 146° и. д.). По-късно брега, на който пребивава Миклухо-Маклай е наименуван на негово име. По време на пребиваването си там с голямо търпение Маклай спечелва любовта и доверието на местното население.

През 1873-1874 г. със същата цел обхожда Молукските, Зондските и Филипинските о-ви. През втората половина на 1874 г. посещава югозападното крайбрежие на Нова Гвинея, а през 1875 обхожда Малайския архипелаг и п-ов Малака.

През 1876-1877 г. извършва пътешествие в Западна Микронезия и Северна Меланезия, като посещава о-вите Палау, остров Яп и Адмиралтейските о-ви. От 27 юни 1876 до 10 ноември 1877 за втори път посещава Брега Маклай и е особено щастлив да се срещне със своите приятели-папуаси, които го посрещат възторжено. На основание на своите наблюдения Миклухо-Маклай стига до извода за видовото единство и родство на човешките раси, като разрушава антинаучните представи за съществуващите "низши" и "висши" раси.

Поради първите признаци на анемия и общо изтощение на организма Миклухо-Маклай е принуден да прекрати своевремено посещението си на острова и заминава за Сингапур на лечение, където остава повече от половин година. Недостигът на финансови средства на му позволява да се върне в Русия и през 1878 г. е принуден да отиде в Сидни (Австралия), където се заселва в къщата на руския консул. След това известно време живее в сградата на Английския клуб, а накрая в дома на известния и влиятелен обществен деятел и учен-зоолог Уилям Маклей. Със съдействието на последния Миклухо-Маклай създава първата в Австралия морска биологична станция, недалеко от Сидни, където през 1881 г. се преселва да живее, и която става негов постоянен дом до края на живота му.

От 1878 до 1882 г. пътува из Югоизточна Австралия. През 1879 г. извършва пътешествие в Меланезия по маршрута Нова КаледонияНовохебридските о-ви – о-вите БанксАдмиралтейските о-ви – о-вите ТробрианСоломоновите о-ви. През 1880 и 1881 г. посещава югоизточното крайбрежие на Нова Гвинея с наказателна английска експедиция и благодарение на неговата намеса командирът на кораба се отказва от изгаряне на папуаското село и поголовното избиване на жителите му.

След поредното си завръщане в Австралия Миклухо-Маклай разгръща усилена агитация срещу търговията с роби в Океания. През 1882 г. през Суецкия канал се завръща в Русия, като по пътя извършва пътешествие в Европа, където прокламира своите идеи за равенство между расите. По време на пребиваването си в Русия се среща с император Александър III и му предлага да се създаде морска станция и руско селище в Нова Гвинея на Брега Маклай, а също и програма за икономически и социални преобразования в живота на островитяните. Плановете му обаче биват отхвърлени като утопични, затова пък успява да погаси дълговете си и да финансира нова експедиция.

Последни години 1883-1888[редактиране | edit source]

През 1883 г. Миклухо-Маклай заминава за Австралия. В Батавия (сега Джакарта) среща руския кораб "Скобелев" (новото име на "Витяз" с капитан Вадим Василиевич Благодарев) и не може да устои на изкушението да посети своите приятели в Нова Гвинея и от март до юни 1883 г. им гостува за последен път.

От 1883 г. до февруари 1886 г живее в Югоизточна Австралия в основаната от него биологична станция, където през 1884 г. се жени за Маргарита, дъщеря на крупен австралийски земевладелец и политически деятел.

През 1886 г. Миклухо-Маклай заедно със семейството си се връща в Русия и отново предлага на императора "Проекта Бряг Маклай" като противодействие на германската анексия на острова, но проектът му отново е отхвърлен.

Два пъти, през 1886 и 1887, посещава родното място на майка си град Малин (Житомирска област) в Украйна. Там изучава бита, обичаите и традициите на местното население. Интересува се от произхода на града и неговата история. В околните села изучава антропологичния строеж на местните жители.

Междувременно болестта му прогресира и все по често прекарва времето си в леглото. Умира на 2 (14) април 1888 г. в Санкт Петербург. Жена му и децата му след неговата смърт се връщат в Русия и в знак на високите заслуги на Миклухо-Маклай до 1917 г. получават руска пенсия, която лично се изплаща от Александър III, а след това от Николай II.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Собрание сочинений в 6 томах: Т. 1. Путешествия 1870—1874 гг. Дневники, путевые заметки, отчеты. — М.: Наука, 1990.
Т. 2. Путешествия 1874—1887 гг. Дневники, путевые заметки, отчеты. — М.: Наука, 1993.
Т. 3. Статьи и материалы по антропологии и этнографии народов Океании. — М.: Наука, 1993.
Т. 4. Статьи и материалы по антропологии и этнографии Юго-Восточной Азии и Австралии. Статьи по естественным наукам. — М.: Наука, 1994.
Т. 5. Письма. Документы и материалы. — М.: Наука, 1996.
Т. 6. Ч. 1 Этнографические коллекции. Рисунки. — М.: Наука, 1999.
Т. 6. Ч. 2 Указатели. — М.: Наука, 1999.

Източници[редактиране | edit source]

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 305-308. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 301-303. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Миклухо-Маклай, Николай Николаевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.