Райски птици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Райски птици
Raggiana Bird-of-Paradise wild 5.jpg
Рагианова райска птица (Paradisaea raggiana)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
подразред: Passeri Пойни птици
семейство: Paradiseidae Райски птици
Научно наименование
Уикивидове Paradisaeidae
Vigors, 1825

Райски птици (Paradisaeidae) е името на семейство удивителни с външния си вид и поведение птици от разред Врабчоподобни (Passeriformes). В семейството са включени 42 вида райски птици.

Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Представителите от семейство Райски птици са разпространени в района на източна Индонезия, Папуа-Нова Гвинея и северна Австралия . Нова Гвинея и околните острови са дом на 34 вида, на Йоркския полуостров в Австралия живеят 4 вида, 2 вида се срещат на територията на Молукскте острови и 2 живеят на островите Ару. Предполага се, че разпространението им започва от остров Нова Гвинея.

Еволюция[редактиране | редактиране на кода]

Повечето учени и орнитолози са обединени в становището, че райските птици са сродни с врановите. Смята се, че семейство Райски птици започва да се обособява като самостоятелно в края на Олигоцена преди около 24 милиона години. В този период се отделят манукодиите и врановите райски птици. Останалите родове започват да се обособяват в последните 10 милиона години. Основна роля в еволюционните процеси при тези птици играе островната изолация на Нова Гвинея. Друг фактор, който оказва значимо влияние е разнообразният ландшафт на острова, изпъстрен с различни местообитания - екваториални гори, планински гори, вулкани. Високите планински вериги на Нова Гвинея са изолирали отделни популации в този период, което е довело до появата на ендемични видове, част от които обитават ограничен ареал (напр. Голдиевата райска птица, която обитава само 2 малки острова в югоизточния край на Нова Гвинея). Днес, от 38 познати вида райски птици, 34 обитават само Нова Гвинея и няколко малки съседни острова.[1][2]

Физически белези[редактиране | редактиране на кода]

Райските птици са може би най-известни с богатото на багри оперение при мъжките индивиди. Червени, жълти, зелени, сини цветове, във всевъзможни комбинации и нюанси, красят перата на повечето представители от това семейство. Половият диморфизъм при тези птици е ясно изразен. В сравнение с пищната перушина и екстравагантния външен вид на партньорите си, женските имат кафеникаво оперение, семпло и маскировъчно, което ги слива с околната среда и им помага да останат незабелязани по време на мътенето и отглеждането на потомството.

Повечето райски птици имат специализирани местообитания, свързани с характерни за вида височини. Това, наред с различната храна, която консумират, формира отличителните черти между видовете по размер, форма на клюна, цвят и специфичност на оперението. Имат набито телосложение подобно на враните и скорците, краката им са силни и им осигуряват стабилна опора по клоните на дърветата. Дължината на тялото заедно с опашката варира между 15 до 120 cm. Размахът на закръглените им крила е от 9 до 24 cm. Най-малката в семейството е Кралската райска птица (Cicinnurus regius) с тегло 50 гр. и дължина 15 cm, а най голяма е Черната сърпоклюна райска птица (Epimachus fastuosus), съответно с тегло 430 гр. и дължина 110 cm.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Райските птици имат малко естествени врагове. Те не се конкурират за храна с бозайници като маймуни и катерици. Главното им местообитание - тропическият остров Нова Гвинея, им предлага постоянно изобилие от плодове и насекоми, наред със спокойна среда в която да живеят и да се размножават. Благодарение на тези положителни фактори райските птици, наследници на гарваноподобни предци, започнали да се специализират в половото съревнование, изграждайки сложни брачни ритуали, иновации в оперението и специфичен тип на социално поведение.

Райските птици, които се хранят с плодове, листа, пъпки и цветя, безгръбначни и малки гръбначни животни, имат къс и многофункционален клюн. Тези, които предпочитат ларви и насекоми имат тънък и извит клюн, които им помага да ровят под мъха и кората на дърветата.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Женска райска птица (Ptiloris victoriae)

Със способността на женската райска птица да изгледа сама потомството си, отпада необходимостта от постоянен партньор. В хода на еволюцията птиците заживели поединично и се наложила полигамията. Това от своя страна насочило естествения отбор към най-успешните представители на рода - тези с най-красиви цветове, форми на перата и умения в ухажването. Моногамията се е запазила основно при представителите на рода Манукодия (Manucodia). Те (с изключение на Lycocorax pyrrhopterus, който се смята за примитивен род райска птица), са запазили в най-голяма степен приликата с предшествениците си. Половият диморфизъм при тях е слабо изразен, мъжкият помага при изграждането на гнездото и отглеждането на малките.

Женската райска птица достига полова зрялост до 2-та - 3-тата ти година. Мъжкият съзрява по-късно, като при някой видове чифтосването започва едва след седмата година. Младокът дълго наблюдава по-опитните птици, изучавайки уникалните за всеки род мелодия и брачен ритуал. Усвояването на техниката и репертоара на ухажване е ключа за успешното му размножаване. Мъжките от рода Голдиева райска птица (Paradisaea decora), изнасят групови представления. Други като Синята райска птица (Paradisaea rudolphi) са солови изпълнители. За най-сложен се смята танцът на Паротията на Карола (Parotia carolae), чиято хореография включва поне шест различни движения.

Сезонът на гнездене е различен при отделните видове райски птици. Женската снася до 3 яйца с матов оттенък на черупката и шарени петънца. Малките се излюпват след 17 до 21 дни, а излитат от гнездото до месец.

Райската птица и човека[редактиране | редактиране на кода]

Папуаси ловуват райски птици, изображение от книгата Малайският архипелаг на Алфред Уолъс (1869)

Райските птици винаги са били почитани от населението на Нова Гвинея. Те са герои от митовете и тотеми-закрилници на клановете. Най-красивите пера кичели главите на мъжете при обреди и церемонии, влизали в чеиза на жените и се предавали в поколенията. Днес птиците продължават да са част от културата на местното население, гордо красят знамена (на знамето на Папуа-Нова Гвинея има изобразена Райска птица), и дори присъстват в банкнотите на Папуа Нова Гвинея [1] и Индонезия.

В Европа за първи път виждат райски птици през 1522 г. Те били пренесени до Испания от корабите на Магелан като подарък от новогвинейците за западните крале. Изключителната им красота бързо превърнала птиците в обект на печеливша търговия, моден аксесоар за дамските шапки и желан трофей за украса над камината. В началото на 20 век за западния пазар се изнасяли близо 80 хил. птичи кожи годишно. Безконтролното избиване сериозно повлияло на популацията и райските птици били застрашени от изчезване.

Днес износът на райски птици от Нова Гвинея е забранен, но изсичането на тропическите гори, замърсяването на природата от рудодобива и добива на нефт, растящото население и процъфтяващият черен пазар поставят оцеляването на тези изключителни представители на семейство Райски птици под въпрос.

Списък на родовете[редактиране | редактиране на кода]

Род Вранови райски птици

Род Манукодии - Manucodia

Род Phonygammus

Род Парадигала - Paradigalla

Род Астрапии - Astrapia

Род Паротии - Parotia

Род Люспести райски птици - Pteridophora

Род Превъзходни райски птици - Lophorina

Род Щитоноси райски птици - Ptiloris

Род Сърпоклюни - Epimachus


Род Кралски райски птици - Cicinnurus

Род Семиоптера - Semioptera

Род Дванадесетнишкови - Seleucidis

Род Райски птици - Paradisaea

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Information icon.svg Кликнете върху миниатюрата, за да уголемите изображението

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия "Животните в света", изд. Фют, София, 2002
  • National Georgraphic Bulgaria, "Танцът на райските птици", бр. 7, Юли 2007