Врабчоподобни
| Врабчоподобни | ||||||||||||||||||||||||||||||
Домашно врабче (Passer domesticus) ♂ |
||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||||||||
Врабчоподобни (Passeriformes), наричани още и „Пойни птици“, са най-големият разред в клас Птици. Наброяват около 5 400 вида, което означава, че около 65 % от видовете птици принадлежат към този разред. Името си разредът носи от широко разпространения род Врабчета (Passer). Характерно за разреда са добре развитите мускули на гласовия орган syrinx. Повечето представители на разреда са дребни, до средно големи. Най-едър е гарванът, който тежи около 1,5 кг, а най-дребни са някои видове Нектарници, които тежат около 3 гр. В България най-дребните видове са кралчетата, с тегло 5–6 гр. Повечето видове имат добре изразен полов диморфизъм. Главният мозък и нервната система са добре развити, което ги прави един от най-високо еволюиралите разреди. Делят се като цяло на две групи, Tyranni (Тирановидни) и Passeri (Врабчовидни, „пойни“ често биват наричани представителите на тази група в частност), като втората от своя страна се подразделя на Corvida (Вранововидни) и Passerida (Врабчововидни).
Съдържание |
Разпространение [редактиране]
Разпространени са по всички континенти, с изключение на Антарктида, но като цяло доминират в умерения и тропичния пояс. Много от видовете са прелетни. Животът им е тясно свързан с дърветата.
Начин на живот и хранене [редактиране]
Дневни птици, много от видовете имат добре развито социално поведение. Живеят поединично и на колонии. Могат да бъдат всеядни, растителноядни и насекомоядни.
Имат един от най-интензивните метаболизми от всички животни – телесната им температура е с няколко градуса по-висока от тази на бозайниците и останалите птици.
Размножаване [редактиране]
Повечето от видовете са моногамни, но е сравнително широко застъпена и полигамията. Гнездата са едни от най-добре построените в птичия свят. Снасят от едно до петнадесет сравнително дребни, често изпъстрени с точки и петна яйца. Мътят от 10 до 45 дни. Обикновено и двамата родители строят или обзавеждат гнездото, мътят и се грижат за малките, които се излюпват голи и безпомощни. Родителите им се грижат за тях и ги възпитават известно време, след като напуснат гнездото.
Допълнителни сведения [редактиране]
Като валидни подразреди са признати за момента ([1]) следните четири:
Списък на семействата [редактиране]
- Acanthisittidae — Новозелански орехчета
- Aegithalidae — Дългоопашати синигери
- Alaudidae — Чучулигови
- Bombycillidae — Копринаркови
- Callaeatidae —
- Cardinalidae — Кардиналови
- Certhiidae — Дърволазкови
- Cinclidae — Водни косове
- Cisticolidae —
- Climacteridae —
- Conopophagidae — Гъсеницоядови
- Corvidae — Вранови
- Cisticolidae — Пъстроопашати шаварчета
- Eurylaimidae — Ширококлюнови, Рогоклюнови
- Formicariidae — Птици мравояди
- Fringillidae — Чинкови
- Furnariidae — Пещарки
- Hirundinidae — Лястовицови
- Hypocolidae —
- Sapayoidae, Incertae sedis
- Irenidae — Иренови
- Laniidae — Сврачкови
- Maluridae —
- Melanocharitidae —
- Meliphagidae — Медоядови
- Menuridae — Грачещи, Лироопашати
- Monarchidae —
- Motacillidae — Стърчиопашкови
- Muscicapidae — Мухоловкови
- Nectariniidae — нектарници
- Oriolidae — Авлигови
- Orthonychidae —
- Pachycephalidae —
- Paramythiidae —
- Pardalotidae —
- Paridae — Синигерови
- Passeridae — Врабчови
- Petroicidae —
- Peucedramidae —
- Philepittidae — Филепитови
- Picathartidae —
- Pittidae — Питови
- Pomatostomidae —
- Ptilonorhynchidae — Беседкови птици
- Pycnonotidae — Бюлбюлови
- Regulidae — Кралчета
- Rhinocryptidae — Тапаколови
- Rhipiduridae —
- Sittidae — Зидаркови
- Sturnidae — Скорецови
- Sylviidae — Коприварчета, Славкови
- Thamnophilidae —
- Timaliidae — Мустакати синигери
- Tyrannidae — Тиранови
- Vireonidae — Виреонови
- Zosteropidae — Белооки