Гарван гробар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гарван.

Гарван гробар
Corvus corax along road.JPG
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Corvidae Вранови
род: Corvus Врани
вид: C. corax Гарван гробар
Научно наименование
Уикивидове Corvus corax
Linnaeus, 1758
Разпространение
Corvus corax map.jpg

Гарванът гробар (Corvus corax) наричан още и само гарван е най-едрата птица от семейство Вранови (Corvidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Среща се в България.

Общи сведения[редактиране | edit source]

Дължината на тялото му е от 54 до 78 cm, размахът на крилете от 100 до 130 cm. Теглото му достига до 1,6 kg. Има широки и дълги крила с добре развити „пръсти” на маховите пера и относително дълга опашка. Главата му изглежда едра поради четинестите пера по гърлото. Клюнът е масивен и ъгловат. Тялото на възрастните гарвани е оцветено черно с виолетов и син блясък.

Оперението е изцяло черно, клюнът и краката също. Има клиновидни опашни пера. Познава се и по перата точно под клюна.

В полет лесно се различава, защото е изцяло черен и е доста по-едър от сивата врана. Въпреки размерите си лети акробатично — изпълнява падащи и премятащи се фигури, особено при брачния полет напролет.

Гласът му е характерното за семейството грачене, като при него е дълбоко и грубо или типичното „коррк...коррк”.

Не е общителен, по-често се вижда по двойки,но макар и рядко се събира на ята.

Разпространение[редактиране | edit source]

Повсеместно разпространен в Европа, Азия, Северна Америка и Северна Африка, но никъде не е многоброен. Живее предимно в планините на значителна височина. В България е рядък вид и е включен като защитен вид в Червената книга.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

За разлика от други представители на семейството, той е самотник и може да се види най-често по двойки или в изключително редки случаи на малки ята. Всеяден, храни се предимно с мърша и дребни животни, но също така обича и насекоми, червеи. Ако му се наложи се храни и с плодове. В природата изпълнява, редом с лешоядите, ролята на санитар. В някои случаи се изявява като активен хищник и напада дребни птици и бозайници (зайчета, плъхове, къртици и др.).

Размножаване[редактиране | edit source]

Гарван над уловена от него къртица
Corvus corax

Гнезди в непристъпни скалисти местности, като малките се задържат сравнително дълго време с родителите си и образуват в тези случаи малки семейни ята. Гнездото, когато е построено на дърво, е на значителна височина. Снася 3–7 светло синьозелени яйца, напръскани с кафеникави петънца. Техните размери са 46х33 mm.

Мътят около 20–23 дни, като някои от сведенията сочат, че мъти само женската, а според други — и двамата родители. Малките се излюпват голи и безпомощни, но след около месец и половина вече са достатъчно развити и напускат гнездото. Достигат полова зрялост на 3 години.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Притежава завидни умствени способности, може да брои, има добра памет, известни са случаи и на заучаване на думи.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Corvus corax. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 26 октомври 2011.