Ставре Гогов
| Ставре Гогов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1884 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Ставре Гогов в Общомедия | |
Ставре Матеев Гогов е български революционер, войвода на Стружка чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ставре Гогов е роден в стружкото село Вевчани. Няма образование и по професия е зидар. Работи в Косово – Дяково и на други места. Около 1898 година извършва във Вевчани убийство на член на съперничещата с Гоговци фамилия Поповци и е издирван от турските власти. Поставя се на разположение на селската организация на ВМОРО. В края 1900 година се формира първата вевчанска чета, начело с Тале Горанов, заменен по-късно от Яким Алулов, като Гогов став негов заместник.
Ставре Гогов участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в голямата чета на стружкия войвода Лука Групчев.[2]
От лятото на 1904 година, след убийството на Яким Алулов, е назначен от бюрото на Стружката организация за войвода на стружката чета на ВМОРО и действа като активен организатор.[3][4] През 1906 година е ранен от подкупен от сръбската пропаганда четник.
През април 1907 година, Ставре отсяда в къщата на вуйчо си Търпе Шекутков в родното си село Вевчани. Турците научават за това и редовна войска и башибозук от съседните села Октиси, Лабунища и Подгорци обсажда къщата. Ставре Гогов заедно с домакините си се сражава 20 часа в неравната битка, като годеницата му Кота Христова минава през обсадата и им донася патрони и бомби. След свършването на куршумите Ставре Гогов се самоубива. С него загиват и Търпе Шекутков и брат му Кузман Шекутков. Снахата Андрица и тримата внуци на Кузман Шекутков са ранени. От аскера и башибозука загиват 27 души. Турците запалват къщата. След убийството на Ставре Гогов годеницата му Кота Христова Кузман Пупина Костойчинова убива предателя и се включва като байрактарка в четата на Стойчо Янкулов Торбичков от Подгорци.[5]
Според оценката на Милан Матов:
| „ | Ставре всекога е бил безстрашен, охотник за разузнавателна работа... остави на стружката околия отлични спомени на добър четник, безстрашен терорист и кавалер с особена честност.[6] | “ |
На построената наново къща днес има възпоменателен надпис
| „ | Во април 1907 година на ова место во нерамна борба со многуброен турски аскер херојски загина Војводата Ставре Гогов. | “ |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Песен за Ставре Гогов в
- „Ставре Гогов“, статия от Милан Матов публикувана в „Сборник Илинден 1903 – 1924. В памет на големото македонско възстание“, София, 1924 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 101.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 35.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 53-54.
- ↑ Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 38 – 39.
- ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 54 – 55.
