Изкуството на войната

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За филма със същото име на режисьора Кристиян Дюге вижте Изкуството на войната (филм).
Старинен бамбуков екземпляр на книгата „Изкуството на войната“

Изкуството на войната е известна китайска книга за военните стратегии, написана в края на 6 век пр.н.е. или началото на 5 век пр.н.е. За неин автор се смята Сун Дзъ високопоставен военен генерал и стратег от периода Чунцю края. Някои учени вярват, че книгата не е завършена до следващия период на воюващите царства[1], а съществуват и теории, които приписват книгата на неизвестна група китайски философи.

Книгата съдържа 13 глави, всяка от които е посветена на един от аспектите на войната. Смята се за фундаментален и основополагащ труд по темата за военната стратегия и тактика в Източна Азия. Многократно коментирана в древен Китай. „Изкуството на войната“ е една от най-старите и най-успешните книги по военна стратегия в света. Тя е най-известният и влиятелен труд сред Седемте военни класики на Китай. За последните две хиляди години тя остава най-важния военен трактат в Азия, където дори и обикновените хора го знаят по име.[2] Освен в източното военно мислене книгата оказва влияние и на бизнес тактиките и други сфери на живота. В модерните времена се изучава във военните академии на Япония, Русия, Германия. Текстът ̀и се използва и в различни военни игри, включително StarCraft.

Сун Дзъ подчертава значението на нуждата от позициониране във военната стратегия. Изборът на позиция на армията трябва да се основава на обективни условия, както във физическата среда и субективното мнение на други, конкурентни участници в тази среда. Той смята, че стратегията не е планиране, в смисъл на работа чрез изготвен преди това списък, а по-скоро нуждата от динамични бързи и подходящи действия в отговор на променящите се условия. Планирането на работата се извърва в контролирана среда, която същевремено се променя, конкурентните планове се сблъскват като се създават неочаквани ситуации.

Книгата е преведена първо на френски език през 1772 г. от френския йезуит Жан Жозеф Мари Амио, а на английски език през 1905 година от британския офицер Евералд Фъргюсън Калтроп. В последно време книгата е модна сред мениджърите, които се опитват да я прилагат в света на бизнеса.[2][3] Тя се ползва дори в спорта: треньора на австралийския национален отбор по крикет Джон Бюканън раздава откъси от нея на своите играчи преди мач срещу Англия през 2001 г.

Сведения и значение[редактиране | edit source]

Всъщност „Изкуството на войната“ надхвърля темата за военните стратегии и дава напътствия за ръководене на голямо и сложно общество, каквито са царствата от епохата Джанго Дзе. Обсъждат се икономически, тактически, социални и други аспекти на войната.

От детайлите е направен извода, че трактата е написан в периода У Ба („Петте хегемона“).

Правилата и напътствията лесно се обобщават и са приложими при управление на всяка сложна обществена структура. Това е забелязано още от древните коментатори.

Китайската традиция включва трактата в „Седемкнижието“ или „Канон за военната наука“ (у дзин). „Изкуството на войната“ и по-късният трактат на У Дзъ формират основата на „Канона“.

Съдържание[редактиране | edit source]

Трактатът „Изкуството на войната“ се състои от 13 глави (в различните източници са преведени по различен начин):

Раздел Lionel Giles (1910) R.L. Wing (1988) Ralph D. Sawyer (1996) Chow-Hou Wee (2003) Райчо Радулов,
Венедикта Григорова (2009)
[4]
I Laying Plans The Calculations Initial Estimations Detail Assessment and Planning
(Chinese: 始計,始计)
Предварителни разчети
(Дзи)
II Waging War The Challenge Waging War Waging War
(Chinese: 作戰,作战)
Водене на война
(Дзуо Джан)
III Attack by Stratagem The Plan of Attack Planning Offensives Strategic Attack
(Chinese: 謀攻,谋攻)
Стратегическо нападение
(Моугун)
IV Tactical Dispositions Positioning Military Disposition Disposition of the Army
(Chinese: 軍形,军形)
Форма
(Син)
V Energy Directing Strategic Military Power Forces
(Chinese: 兵勢,兵势)
Мощ
(Шъ)
VI Weak Points and Strong Illusion and Reality Vacuity and Substance Weaknesses and Strengths
(Chinese: 虛實,虚实)
Пълнота и пустота
(Сю, Шъ)
VII Maneuvering Engaging The Force Military Combat Military Maneuvers
(Chinese: 軍爭,军争)
Маневриране на война
(Цю Джан)
VIII Variation of Tactics The Nine Variations Nine Changes Variations and Adaptability
(Chinese: 九變,九变)
Деветте изменения
(Дзиу Биен)
IX The Army on the March Moving The Force Maneuvering the Army Movement and Development of Troops
(Chinese: 行軍,行军)
Войската в поход
(Син Дзюн)
X Terrain Situational Positioning Configurations of Terrain Terrain
(Chinese: 地形)
Форми на местността
(Дисин)
XI The Nine Situations The Nine Situations Nine Terrains The Nine Battlegrounds
(Chinese: 九地)
Ситуации
XII The Attack by Fire The Fiery Attack Incendiary Attacks Attacking with Fire
(Chinese: 火攻)
Огнево нападение
XIII The Use of Spies The Use of Intelligence Employing Spies Intelligence and Espionage
(Chinese: 用間,用间)
Използване на шпиони

Описание на разделите[редактиране | edit source]

  1. Планиране (Стратегма). Изследва петте фундаментални фактора (път, сезони, терен, лидерство и управление) и седем елемента, които определят резултатите от военни задължения. Посредством мислене, оценяване и сравняване на тези точки, командирът може да изчисли шансовете за победа. Обичайно отклонението от тези изчисления ще осигури недостатъчност чрез неправилно действие. В текста се подчертава, че войната е от сериозно значение за държавата тя не бива да бъде започвана без необходимото обмисляне.
  2. За Изкуството на войната (Водене на война). Обяснява как да се разбира воденето на война и как успехът от нея изисква спечелването на решаващите сражения бързо.
  3. Въведение в атаката. Определя източника на сила, като единство, не като размер. Обсъждат се пет фактора, които са необходими за успеха във всяка война. По ред на важност, тези критични фактори са: атака, стратегия, съюзи, армия и градове.
  4. Тактика (Разполагане на военните сили). Обяснява значението на защитата на съществуващите позиции, докато командирът е в настъпление и как позициите да бъдат в безопасност.
  5. Енергия (Използване на силите). Обяснява градивния характер и времето в изграждането на армията.
  6. Силни и слаби страни. Обяснява какви са възможностите на армия да се възползва от слабостите на противника.
  7. Маньовър (Борба за инициатива). Обяснява опасностите от пряк конфликт и как да бъдат спечелени подобни сблъсъци, когато те са неизбежни.
  8. Девет тактически варианта. Фокусира се върху необходимостта от гъвкавост на армията. Обяснява как успешно да се реагира към променящите се обстоятелства.
  9. Армията в поход. Описва различните ситуации, при които армията може да се намира при движението си из територията на противника и как да отговори на тези ситуации. Голяма част от този раздел се фокусира върху оценката на намеренията на противника.
  10. Теренът. Разглежда три основни области на противодействие (разстояние, опасности и препятствия) и шест вида на наземните позиции, които произтичат от тях. Всяка от тези шест позиции предлага определени предимства и недостатъци.
  11. Деветте варианта терен. Описва често срещани ситуации в кампания, от разпръсване на войската до убийство.
  12. Нападение с огън. Обяснява възможностите за ползване на оръжие спрямо специфичните особености на околната среда.
  13. Използването на шпиони. Акцентира върху важността от създаването на добри източници на информация. Определя пет вида разузнавателни източници и как най-добре да бъде управляван всеки един от тях.

Български превод и коментари[редактиране | edit source]

  • Сун Дзъ, У Дзъ – Трактати за военното изкуство; изд. Шамбала, С. 1995
  • Сун Дзъ, Конфуций, Мън Дзъ и др. - Изкуството на войната. Древни китайски трактати; изд.Труд, С. 2005

Източници[редактиране | edit source]

  1. Griffith, Illustrated Art of War, p. 17–18
  2. а б Sawyer, Ralph D. The Seven Military Classics of Ancient China. New York: Basic Books. 2007. p. 149.
  3. Floyd, Raymond E. http://www.allbusiness.com/management/benchmarking-strategic-planning/338250-1.html
  4. „Изкуствотона войната“, ИК „Труд“, 2009, ISBN 978-954-528-939-2. Книгата е превод на български от руски. Преводът на руски е от древнокитайски и е извършен от Е.А.Сидоренко и Н.Е.Конрад

Външни препратки[редактиране | edit source]