Книга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Книга

Книгата е печатно произведение с научно или литературно съдържание, което е с броширани или подвързани листове. Книгата може да е с меки или твърди корици. Книгите се създават в печатници, а дистрибуцията им се нарича книгоразпространение. Но преди да отидат в печатниците биват измислени и написани от писател.

История[редактиране | edit source]

Книги, поставени една върху друга

През Античността за писане на текстове се ползва папирус, изработван по специална технология от палмови листа. В древността, Египетското царство се стреми да запази монопола си върху този материал, като налага забрана за производството му без негово разрешение. В резултат, през епохата на Елинизма, в град Пергам е изобретена алтернатива – пергаментът, изготвян от обработени животински кожи. Той се оказва по-удобен и скоро се налага като основен материал за създаване на ръкописи. Хартията е изобретена около 2 век в Китай, който дълго време успява да укрие тайната на технологията ѝ за производство. През 8 век арабите я разкриват. Те я пренасят в Европа през 12 век.

Книгата в познатия ни днес тип кодекс се появява в началото на Средновековието. Тя е съставена от голям брой подобни на тетрадки ко̀ли, подвързани заедно. Първоначално всички са писани на ръка върху обработени животински кожи (пергамент). Това е позволило те да се съхранят дълги години и някои от тях са голяма ценност. Например Кодекс Гигас е средновековен ръкопис, съхранен до наши дни, който продължава да бъде най-голямата по-размер книга. Създаден е през 13 в. в един бенедиктински манастир в Чехия, а днес се съхранява в националната библиотека в Стокхолм.

Преди изобретяването на книгопечатането, основният начин за разпространяването на писменото слово е копирането му на ръка – ръкописът. През Средновековието ръкописните книги са изработвани в специални работилници наречени скриптории, обикновено в манастирите. Написването на текста и украсата са дело на монаси-калиграфи (краснописци), специализирали се в тази дейност. Буквите се изписват красиво, шрифтът им се определя от епохата и региона, в който се създава ръкописа. Тъй като създаването на един ръкопис е бавен процес, изискващ специални умения, крайният продукт е с висока цена. Освен Църквата, през Средновековието поръчители на ръкописни книги са владетелите и аристокрацията. Понякога за тях биват изработвани богато украсени с рисунки книги.

С развитието на градовете в Европа и създаването на първите университети ролята на книгата се променя. Както на професорите, така и на студентите са необходими учебници и справочни текстове (първоначално по теология и изкуство), по които съответно да преподават и да учат. Около университетите са развиват цели квартали с работилници на кописти, които работят по поръчка. Развитието на търговията и на буржоазията пораждат необходимост от общи и специализирани трудове по право, история, появяват се първите романи, грамотността на хората нараства. Създават се първите кралски библиотеки – например от Луи IX (Франция) във Франция. Книги се събират и в частни библиотеки, които стават популярни през 14-и и 15-и век.

Паметник на книгата в Берлин

Използването на хартията се разпространява в Европа също през 14-и век. Този материал, по-евтин от пергамента, идва от Китай и прониква чрез маврите в Испания през 11-и и 12-и век. Първоначално бил използван за по-обикновени копия, докато за по-луксозните все още се използва пергамент.

Изобретяването на книгопечатането от Йохан Гутенберг около 1440 г. бележи навлизането на книгата в нейната „индустриална“ ера. Книгите вече не са единични бройки, произвеждани по поръчка, а стават достъпни за повече хора. Производството на книги се превръща в предприятие, което се нуждае от капитал и пазар за реализация. Единичната цена на книгата при по-голям тираж се снижава неимоверно, което допринася до широкото разпространение на книгите и те стават достъпни за масовата публика. От 15-и век датира и формата на книгата в днешния ѝ вид и отпечатана върху хартия. Въпреки развитието на печатарството тиражите все още са ограничени и те са доста скъпи. Книгите, отпечатани преди 1 януари 1501 г. се наричат инкунабули.

С развитието на индустриалната революция започват да се използват парни печатни преси. В началото на 19-и век с тях е възможно да се печатат до 1100 листа на час, но словослагателите могат да набират не повече от 2000 знака за същото време. В края на века са внедрени монотипната и линотипната преси, като производителността нараства до 6000 знака. Към средата на 20 век производството на книги в Европа надминава 200 хиляди заглавия годишно. По оценка на Google към 2010 г. съществуват около 130 милиона заглавия на книги.[1]

Библиотека[редактиране | edit source]

Националната библиотека във Франция.

Сборът от много книги в една стая, дом, учреждение и т.н. се нарича библиотека. Обикновено това е названието на самите дървени рафтове за книги, но и на „колекцията от книги“, които са на тези рафтове или като цяло в смисъл например на „лична библиотека“. Такива лични колекции за първи път се появяват още в класическа Гърция и това ставало обикновено в домовете на богатите, които са можели да поддържат библиотека, но тези библиотеки освен лични са могли да бъдат и публични, тоест на разположение на онези, които биха искали да ги прочетат. Всъщност тези лични, но в същото време публични, библиотеки са предшественици на днешните публични библиотеки.

Когато колекция от книги е събирана, съхранявана, картотекирана и т.н. от университет или от държавата, това е библиотека в институционален смисъл.

Фотокнига[редактиране | edit source]

Фотокнигата е съвременен фотоалбум, отпечатана книга със снимки и текст, обикновено в единичен екземпляр, за лична употреба.

е-книга (електронна книга, еКнига)[редактиране | edit source]

Разликите на електронната книга спрямо печатната са както по отношение на представянето на текста, така и на формата за достъп до него. Текстът се представя в електронен формат (във вид на файл). Достъпът до него може да бъде от:

За изработката на мобилните електронни четци се разработват специални технологии, които улесняват четенето:

  • електронна хартия[2]
  • електронно мастило[3]

Всички устройства, които не са създадени специално и само за четена на електронни книги трябва да имат инсталиран софтуер, който позволява отварянето на файловете – електронни книги.

DRM – Digital Rights Management [4] е технология, която да се грижи за правата за достъп до файловете. Целта му е да се ограничи употребата на файловете само до хората, които са платили за това. Под този термин съществуват много различни технологии. Придобилата най-широка употреба сред електронните книги е тази на фирмата Adobe. Тя е широко използвана в бизнеса с електронни книги по целия свят. Когато потребител закупи книга, файлът, който се подава към него, се криптира индивидуално и когато се отвори на първото устройство идентифициращо се с Adobe ID и парола, файлът се заключва да може да бъде отварян само на устройства със същото Adobe ID. Системата за криптиране може да разрешава отварянето на електронна книга на от 1 до 6 устройства, както и да контролира правата за отпечатване и копиране на части от текста.

Употребата на DRM в цял свят е силно дискусионна и има своите големи привърженици и противници. Най-често аргументите са, че когато потребител закупува книга, DRM нарушава неговите права да я притежава и ограничава гъвкавостта на употребата ѝ.

Опити за разбиването на DRM се правят от самото му създаване. Както всички други системи за защита, той вече e разбиван.

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Books of the world. // Google, August 5, 2010. Посетен на 2010-08-15. After we exclude serials, we can finally count all the books in the world. There are 129,864,880 of them. At least until Sunday.
  2. Вижте още Electronic paper
  3. Вижте още E Ink
  4. Digital Rights Management [1]

Външни препратки[редактиране | edit source]