Кодекс Гигас
| Кодекс Гигас | |
| Codex Gigas | |
 | |
| Други имена | Дяволската библия |
|---|---|
| Създаден | 13 век ,  Чехия |
| Оригинален език | латински |
| Вид | ръкопис |
| Кодекс Гигас в Общомедия | |
Кодекс Гигас (на латински: Codex Gigas, „Огромна книга“) е най-големият средновековен ръкопис, съхранен до наши дни. Създаден е през 13 в. в един бенедиктински манастир в Чехия, а днес се съхранява в Националната библиотека в Стокхолм. Ръкописът е толкова голям, че са необходими двама души, за да бъде повдигнат. Кодекс Гигас е известен още и като Дяволската библия, заради голямото изображение на дявол, нарисувано на една от страниците, и заради легендата около неговото създаване.
Със своите 92 см. дължина, 50 см. ширина, 22 см. дебелина и тегло от 74,8 кг. Кодекс Гигас е най-големият известен средновековен ръкопис.[1] Книгата е съдържала 320 пергаментни листа, 11 от които са откъснати, причината за което вероятно е било съдържанието на липсващите страници. Кодексът е с дървена корица с подвързия от кожа с метални орнаменти. Теглото на кодекса е близо 75 килограма. За изработката му е била използвана телешка кожа от 160 животни.
Кодекс Гигас е създаден в Бенедектинския манастир в Подлажице, близо до чешкия град Хрудим. За първи път за Кодекс Гигас се споменава през 1229 г. По-късно е предаден на Цистерцианския манастир в Седлец, който го продава на Бенедектинския манастир в Бржевнов. В периода 1477 – 1593 Дяволската библия се съхранява в библиотеката на манастира в Броумов, а през 1594 г. е отнесен в Прага като част от колекцията на император Рудолф II.
В края на Тридесетгодишната война, през 1648 г., колекцията на Рудолф II е открадната от шведски войници и е отнесена в Швеция като военна плячка. През 1649 г. ръкописът попада в Кралската библиотека в Стокхолм, където се съхранява и до днес. През 2007 г. след повече от 300 години Кодекс Гигас отново е върнат в Прага, където в продължение на една година е изложен в Чешката национална библиотека.
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Кодекс Гигас съдържа латинския превод на Библията (Вулгата) от Св. Йероним Блаженни с изключение на книгите „Деяния на Апостолите“ и „Откровение на Йоан“. В кодекса са поместени още енциклопедията „Етимология“ на Исидор Севилски, „Юдейски древности“ от Йосиф Флавий, „Чешка хроника“ от Козма Пражки, различни трактати, посветени на историята, етимологията и физиологията, календар с кондика на манастира в Подлажице, както и магически формули, екзорсистки заклинания и други местни поверия. Ръкописът е написан изцяло на латински език. Почеркът, с който са изписани страниците, е абсолютно еднообразен в цялата книга.
Страниците на ръкописа са украсени с илюстрации и орнаменти в червено, синьо, жълто и зелено. 290-а страница съдържа уникална 50-сантиметрова рисунка на дявола. Някои от страниците на ръкописа са по-тъмни от останалите, а буквите им са по-бледи, което се дължи на въздействието, което светлината оказва върху пергамента. Това показва, че през вековете въпросните страници са били излагани най-продължително време на светлина. Точно тази е причината страницата с изрисувания дявол да е с най-много тъмни сенки и петна, въпреки че екзорсистите смятали тази страница за най-тъмна поради наличието на обладаване от дявола.
Легендата[редактиране | редактиране на кода]
Според легендата Кодекс Гигас е дело на монах, който нарушил монашеската си клетва, за което бил осъден да бъде зазидан жив в стените на манастира. За да избегне наказанието, монахът се зарекъл, че само за една нощ ще създаде книга, която ще съдържа цялото човешко познание. Към полунощ монахът осъзнал, че не ще може да изпълни обещанието си, поради което продал душата си на Дявола, който завършил ръкописа вместо него. В знак на благодарност монахът изрисувал Дявола на една от страниците на кодекса.
Въпреки тази легенда Кодекс Гигас не е унищожен от Инквизицията и дори е бил използван от множество схоластици.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Boldan, Kamil и др. The Devil’s Bible – Codex Gigas. The Secrets of the World’s Largest Book. NKP, 2007. ISBN 978-80-7050-532-8. с. 15.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Codex Gigas в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
