Файл
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Файл в информационните технологии представлява съвкупност от данни, която описва даден обект. Файловете позволяват разглеждането на данните като една неделима структура и по този начин улесняват работата с тях - съхранение, четене, промяна, преместване, изтриване и др. Файловете се съхраняват като последователност от байтове, върху определен носител (твърд диск, компакт диск, флаш устройство и др.). Всеки файл съхранява определен вид информация (текст, картинка, филм, програма и др.). Видът информация се нарича тип на файла.
Съдържание |
[редактиране] Файлова система
Файловата система представлява съвкупност от файлове и информация, която описва определени характеристики на всеки от тях. Целта на файловата система е да позволи подредбата на файловете с цел по-лесно откриване. Има много файлови системи - те се различават по начина, по който се осъществява подредбата на файловете и по допълнителните характеристики, които се пазят за всеки файл. Тези характеристики могат да включват вид, права за достъп, размер, дата на последна промяна и др. Файловите системи обикновено подреждат файловете в структура, наречена Файлово дърво. Според функцията си във файловата система има различни видове файлове. Най-често се срещат:
- Същински файл (regular file) - Съхранява информация, която директно се ползва от потребителя.
- Директория (directory) - Съхранява списък с имена на файлове и препратки към самото съдържание на файловете.
- Мека връзка (soft link) - Съхранява препратка към друг файл.
[редактиране] Име на файл
За да се разпознават отделните файлове на всеки от тях се присвоява име. Често името на файла се използва, за да се укаже как програмите да се отнасят с него.
- Символите след последната точка в името на файла се използват, за да покажат типа му. Понякога тези символи се наричат разширение на файла. Например:
- При файла photo.jpeg символите след последната точка са jpeg. Те показват, че файлът е от тип image/jpeg. Това означава, че файлът е картинка във формат JPEG.
- Точка (.) в началото на името на файла показва, че файлът е скрит. Такива файлове могат да не бъдат показвани при определени условия. Например:
- Файлът .bashrc е скрит и не се показва, освен ако не е зададено показване на скрити файлове.
- Тилда (~) в края на името на файла се показва, че файлът е резервно копие на друг файл (обикновено той се именува по същия начин, но без тилда). Например:
- Файлът status~ е резервно копие на файла status.
[редактиране] Тип на файла
Типът (форматът) на файла се определя в частност от файловия формат, който е различен според информацията, която се съхранява в него. Необходимо е типът да се знае, за да може файлът да се чете и променя. Обикновено програмите сами определят типа на даден файл, но понякога е необходимо потребителят да направи това. Има няколко начина за определяне на типа на файл:
- По името на файла - в зависимост от символите след последната точка от името (разширение или файлов формат).
- По съдържанието на файла - в зависимост от първите няколко байта от съдържанието на файла (магическо число).
- По подаден MIME тип - понякога, когато файловете се пренасят през компютърна мрежа заедно със съдържанието се предава и т. нар. MIME тип - кратък текст, който описва съдържанието на файла.
- По код на типа - някои файлови системи съхраняват информация за типа на всеки файл (например HFS в операционната система MacOS).
[редактиране] Съдържание на файл
Съдържанието на файла се различава в зависимост от типа му - в най-простия случай то се състои само от същински данни. Някои файлове имат т. нар. заглавна част (header). Тя служи за описание на определени характеристики на файла, специфични за типа му. Например за едно изображение заглавната част може да съдържа размер и брой цветове, а за звуков файл - изпълнител и име на песен.
[редактиране] Често срещани типове файлове
Файловете се разделят на две основни категории - текстови и двоични. Текстовите файлове се разглеждат като последователност от редове, като всеки ред се състои от символи. Те се използват за съхраняване на неформатиран текст. Двоичните (бинарните) файлове се разглеждат по определени правила в зависимост от типа си. Те могат да се използват за съхраняване много различни видове данни.
[редактиране] Текстови файлове
Представляват последователност от редове. Всеки ред се състои от символи, значението на които се определя от специална таблица, наречена кодова таблица. Редът винаги трябва да завършва със знак за нов ред. Този знак може да бъде представен като един или няколко символа в зависимост от операционната система. Един символ може да се състои от 1, 2, 3 или 4 байта.
Има различни кодови таблици. За да бъде прочетен един текстов файл правилно, за него трябва да бъде използвана правилната кодова таблица. Обикновено програмите откриват правилната кодова таблица автоматично. Различните кодови таблици имат различни възможности. Най-проста и най-често използвана е таблицата ASCII. Друга популярна таблица е UTF-8. Тя е полезна, когато е необходимо да се използват специални по-рядко срещани символи (например математически) или азбуки, различни от латинската.
Текстовите файлове често се използват за конфигурационни файлове или текстови документи (например HTML документ). Понякога за обозначаване на текстов файл се ползва име, завършващо на .txt, .html, .xml, .c и др.
[редактиране] Файлове с изображения
Един такъв файл съхранява картинка. Според начина, по който е описана картинката изображенията могат да бъдат растерни и векторни. Растерните изображения се описват като таблица от точки, като всяка точка има определен цвят. Такива изображения могат да се променят лесно, но при промяната на размера им, качеството се влошава. Векторните изображения се описват като съвкупност от обекти - точки, отсечки, полигони и др. Такива изображения са трудни за промяна, но при промяна на размера им качеството не се променя. Някои изображения могат да съдържат анимирани картинки. Най-често срещаните типове изображения са jpeg, png, gif и svg.
[редактиране] Аудио файл
Съхранява звукова информация. Най-често срещаните типове са: midi, Ogg Vorbis, mp3 и wav.
[редактиране] Видео файл
Съхранява визуална и звукова информация. Най-често срещаните типове са: mpeg, avi и wmv.
[редактиране] Форматиран документ
Съхранява съвкупност от текст, картинки, таблици и друга информация. Може да бъде направен с помощта на специална програма (например OpenOffice.org writer, MS Word, Adobe Acrobat и др.).
[редактиране] Архив
Архивът представлява файл, който съхранява съвкупност от файлове. Този метод за съхранение се използва когато е необходимо множество файлове да се пренесат наведнъж. Някои архиви са компресирани, което значи, че е приложен специален механизъм, за да заема архивът по-малко пространство.
[редактиране] MIME
[редактиране] Изпълними файлове
Изпълним файл представлява файл, чието съдържание описва дадени задачи, които могат да бъдат извършени (изпълнени) от компютъра. Тези задачи могат да бъдат разбираеми за операционната система или за определено приложение. Понякога думата програма се използва като синоним на изпълним файл. В началото на съдържанието на изпълнимите файлове се записва, че са изпълними и по какъв начин трябва да бъдат изпълнени. При някои операционни системи в правата за достъп във файловата система се записва от кои потребители може да се изпълнява файла, а при други в края на името на файла се записва разширение, което показва, че файлът е изпълним (например .exe или .bat).
[редактиране] Скриптови (текстови) изпълними файлове
Изпълняват се със специална програма, наречена интерпретатор.
[редактиране] Двоични изпълними файлове
Изпълняват се от операционната система или от специален интерпретатор, наречен виртуална машина.
