Информация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид - оформление, източници, без текст, който звучи като нечие лично тълкуване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
Информация (на латински: informare - обучавам) първоначално е означавал процесът на предаване на знание или съдържание. В днешно време под информация се разбира налично, използваемо знание. Информацията е сведение или данни за каквото и да било събитие или обект.
Съдържание |
[редактиране] Определение
Най-точното определение за информация е съвкупност от данни или знание за каквото и да било събитие, обект или явление. Тя може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва, а точките и тиретата са най-малките части от нея. Информацията е обект на изследване от Информатика и Информационите технологии, които имат за цел автоматизиране и систематизиране на методите и работата с информация при изчислителните средства и техники.
[редактиране] Определение от философска гледна точка на Клод Шенон
Според Клод Шенон информация е това, което намалява неопределеността на даден обект спрямо друг, което по същество е дезинформираността на обекта спрямо втория и така се оказва, че дефиницията на Шенон е рекурсивна (т. е. информацията се дефинира чрез себе си или по-точно като обратното на антидота си). Това показва трудността при дефиниране на понятието "информация", която произлиза от същността му на философска категория (подобно на точка, пространство и т. н.). Според някои информацията се определя като инвариантен изоморфизъм, а според други като налична нееднородност. Приема се, че информацията може да се разглежда на 3 нива на абстракция:
1. Статистико-вероятностно - това е нивото, на което тя се разглежда от математическата теория на информацията, основана от Шенон.
2. Семантично - това е ниво, на което се отчита факта, че определена информация може да има смисъл за даден обект.
3. Прагматично - разгледана на това ниво, информацията не само има смисъл за дадения обект, но има и определена полезност за него.
Пример:
Информация - "Доматите поскъпнаха с 20%."
Човек, който не знае български, възприема тази информация само на първо ниво, защото за него това е просто поредица от символи без какъвто и да е смисъл.
За всички, които знаят български, тази информация може да се разглежда и на семантично ниво, понеже тя има смисъл за тях.
За тези, които знаят български, но не ядат или не се занимават с домати по какъвто и да било начин, тя няма прагматично значение, понеже цената на доматите изобщо не ги засяга.
За всички онези, които ядат, продават, отглеждат или изобщо се занимават по някакъв начин с домати, тази информация носи и прагматично значение. Например за човек, който смята да ходи на пазар и да купи домати, тя би била полезна за да може да прецени колко пари да вземе със себе си.
[редактиране] Математическо определение за данни, информация, знание, мъдрост
Данни: за да разграничат наблюдавани обекти или явления от останалите, хората им дават имена и се опитват да ги опишат с характеристики или свойства, за да могат да ги сравняват при различните наблюдения. Тези променливи характеристики или променливи величини за по-кратко се наричат променливи и съвкупността от стойности на променливите се нарича данни.
Информация е нещо като „разстояние“ между променливи, в променливата X има информация за променливата Y, ако конкретната стойност на Y зависи от тази на X (и обратно, т.е. кое от какво зависи, зависи от гледната точка). Шенон измерва информацията като стохастична зависимост между неопределените (или случайни) променливи X и Y, наричани условно предавател X и приемник Y. Казваме, че ако има зависимост между предавателя X и приемника Y, е осъществена комуникация или комуникационен (понякога информационен) канал за предаване (и приемане) на данни. Нашите сетива приемат данни от средата и ги предават на невроните.
Знание е (субективен) модел на зависимостта на двете променливи, който позволява на субекта да предвиди (предугади, познае) стойността на променливата Y по стойността на X. Смисълът на прогнозата е да се направи избор на „добро“ решение за действие, което би довело до „добър“ резултат.
Мъдрост е съдържанието на разделението на нещата на „добро“ и „лошо“.
[редактиране] Кодирането на информация
Представлява система на подреждане на дадени знаци или други средства за действия със свойствата на информацията. Примерно различните азбуки, състоящи се от букви, които образуват думи (код от букви), а те изречения, които представляват съобщения и друг пример е музиката, която се записва с ноти. При изчислителните машини, апарати и средства се използва най-често бройна система, в която, в зависимост от използваните цифри се определя като:
Единична - код от 1;
Двоична - 0 и 1;
Троична; 0, 1, 2;
...
N бройна с-ма - 0, 1, 2,...,N.
[редактиране] Съхраняването и обработването на информация
Представлява кодиране на информацията като данни и съответно промяна под формата на аритметично или друго подобно действие като: съкращаване, разширяване, събиране, изваждане, прибавяне, умножаване или друг възможен процес на обработване. Изчислителните средства като компютрите използват предимно двоичната бройна система за тази цел, която представлява двоичен код (бинарен) от 1 и 0 (заемат определено място и позиция при кодирането), който се нарича Бит и е най-малката единица информация:
1 бит кодира две стойности 1 или 0(„да” или „не”).
2 бита кодира четири стойности 00, 01, 10, 11.
3 бита кодира осем стойности 000, 001, 010, 011, 100, 101, 110, 111.
...
x бита кодира 2x различни стойности.
Превръщането или записването на дадена информация в цифров вид с числа, се разлага на двоичен код, като нечетните числа се делят на 2 и остатъците 1 или 0 се записват като част от кода.
Примерно:
Жълт цвят = 14
14:2=7+0 - > 0
7:2=3+1 - > 1
3:2=1+1 - > 1
1=1 => бинарен код от 1110
За да се увеличи процеса на работа с битовете е въведена нова мярка - Байт като:
1 байт = 8 бита = 0000 0000, 0000 0001,.., 1111 1111 => 255 различни стойности.
2 байта = 16 бита = 0000 0000 0000 0000,.., 1111 1111 1111 1111 => 65 535 р.ст.
...
x байта = 8.x бита = x(0000 0000) => 28x стойности
Битовете могат да бъдат включени =1 или изключени =0 и заемат определено място и позиция в него.
