Теософия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема на Теософското общество, съдържаща Уроборос, пресечени триъгълници, древноегипетски кръст, саувастика, знака Аум и девиза „Няма религия по-високо от истината“
За Теософското общество, виж Теософско общество.

Теосо́фия (на старогръцки: θεοσοφία — „божествена мъдрост“) — синкретично религиозно-мистическо учение.[1] В широк смисъл теософията е религиозно мистическо богопознание, съществувало още от дълбока древност, в тесен смисъл — учение на Елена Блаватска и нейните последователи[2].

Думата била използвана през деветнайсти век от Елена Петровна Блаватска за обозначаване на нейната религиозно-познавателна и философска доктрина, според която всички религии са опити на човечеството да се докоснат до абсолюта, и следователно всяка религия съдържа само част от истината. Теософските учения съществуват от античността и са отчасти свързани с аскетизма, мистиката, астрологията, езотериката и окултизма.

Философи като Емануел Сведенборг[3] и Якоб Бьоме[4][5][6] [7] [8] са считани за теософи, като последният често е наричан баща на модерната теософия[9]. Заедно с Хенри Стил Олкот, Уилям Куон Джъдж, и други Блаватска основала през 1875 Теософското общество. Това общество се разцепило на различни организации, някои от които не употребяват вече термина „теософия“.

Оксфордският речник описва теософията като „всякакви възможни философии, занимаващи се с получаване на знания за Бога чрез духовен екстаз, директен усет/интуиция (шесто чувство), или специални лични откровения; особено съвременните движения, следващи индуистки и будистки учения, както и стремеж към всемирно братство“. Теософията на Блаватска обаче не се причислява към тази дефиниция, тъй като тя е не-теистична. (Което е спорно вероятно защото не е ориентирана към методи и не представлява метод за получаване на знания за Бога. В този смисъл теософията на Блаватска можем да разглеждаме като продукт на личното ѝ Богопознание).

Привържениците на теософията твърдят, че „истината“ е тази, която създава основите на всички религии. Заявяват, че теософията представя съвременния облик на Санатана Дхарма, „безкрайната истина“, като правилна религия.

Девизът на първоначалното общество е: „Няма религия по-високо от истината“ (Satyat nasti paro dharmah)[10].

Трите цели[редактиране | edit source]

Трите цели, с които трябва да се съгласи всеки желаещ да се присъедини към Теософското общество (в гр. Адяр, Индия), са:

  • Да формира ядрото на всемирното братство на човечеството без да разграничава раса, вероизповедание, пол, класа или цвят.
  • Да подкрепя сравнителното изучаване на религия, философия и наука.
  • Да изследва необяснените закони на природата и скритите способности на човечеството.

Основни теософски вярвания[редактиране | edit source]

Съзнанието е всемирно и индивидуално[редактиране | edit source]

Според теософията природата не постъпва случайно. Всяко събитие, минало или настоящо, се случва според закони, които са част от всемирната парадигма. Теософите смятат, че всичко, живо и неживо, е съставено от основни градивни блокове, еволюиращи чрез съзнанието. Теософията на Е. Блаватска е не-теистична, не-религиозна, не е основана върху вяра, но някои от нейните последователи заемат по-скоро теистично (верско) становище.

Човешката Душа е безсмъртна[редактиране | edit source]

Теософите приемат, че всички човешки същества притежават безсмъртен „Аз“! Според теософа епископ Чарлз Ледбитър: „Когато разберем,че животът е безкраен, виждаме нещата в истинските им съотношения. Смъртта вече не е страшният цар на ужаса, а светъл ангел на развитието.“ [11]

Прераждането е всеобщо[редактиране | edit source]

Подобно на езотеричния будизъм, от който произлизат доста от теософските идеи, теософията учи, че съществата достигат човешко състояние чрез и след огромен брой прераждания, преминавайки през различни състояния на минерали, растения и животни още от времето преди зараждането на живота на земята. Въпреки това Теософията се отличава от езотеричните вярвания, че е възможен обратен ход на този процес, т.е. човешките същества не могат да се прераждат като животни или растения с изключение на редки случаи на разпадащи се „загубени души“. Човекът се разглежда само като квинтесенция на физическия живот на Земята а не последна фаза на еволюцията, която ще продължава през поредни етапи, включвайки формите на Буддичните същества.

Карма[редактиране | edit source]

Относно карма, дхарма и космогония, теософията е подобна на вярванията на индийското общество Ариа Самай. Теософията учи, че злото и доброто са резултат от разделението на Пуруша/Пракрити в цикъла на развитието. Съществува естествена инволюция на духа в материята, последвана от еволюция на материята обратно до духа. Смисълът на Вселената е духът да изяви себе си самосъзнателно през и чрез седемте си степени.

Всемирно братство[редактиране | edit source]

Теософията учи, че всяко нещо, от какъвто и да е вид, произхожда от един божествен източник. Всички неща са в действителност „монади“. Всички монади имат заложени в себе си един и същ принцип, а техните форми и природа са изява на тяхното текущо ниво на съзнание.

Еволюция[редактиране | edit source]

Теософите приемат, че религията, философията, науката, изкуствата, търговията и филантропията, сред другите добродетели, приближават хората още повече до „Абсолюта“.

Планетите, Слънчевата система и дори галактиките са разглеждани като съзнателни същества, изпълняващи техни си еволюционни пътища.

Духовните единици на вселената са монадите, които в различните време/пространства могат да се представят като планети, ангели, човешки същества или в различни други форми.

Теософите приемат също, че човешката цивилизация, както всички други части на вселената, се развива на цикли от по седем степени. Така по време на първата степен хората били чисти духове; през втората те са познати като Хиперборейци; през третата като Лемурианци и през четвъртата като Атланти. Тъй като Атлантите били най-ниската точка на цикъла, сегашната пета епоха се определя като времето на ново пробуждане на човешките психически възможности. Тази пета епоха се назовава Арийска.

Седмократност[редактиране | edit source]

Теософията, както и много други езотерични групи и окултни общества твърди, че вселената е управлявана от числото седем. Прераждащата се човешка единица, или човешка монада, се състои от две духовни съставни, които общо се състоят от седем „тела“, а именно: 1. физическо (същинско) тяло, 2. етерно тяло или ауричен двойник, 3. пранично или енергетическо тяло, 4. тяло на нисшия Аз (инстинкти, желания), 5. тяло на Висшия Аз или Манас, 6. Будхи и 7. Аурно яйце. Атма(Душа - санскрит) е идентичен с Брахман, и е източник на всички.

Кратка история на Теософията[редактиране | edit source]

Произход[редактиране | edit source]

Теософите свързват произхода на теософията със всеобщата жажда за духовни знания, съществуваща във всички култури. Намерени са следи в Индия като непрекъсната верига от събития, но съществуват и в древна Гърция, както и в съчиненията на Платон (427-347), Плотин (204-270) и други нео-платонисти, както и Якоб Бьоме (1575-1624). Ето и някои цитати:

...ние сме затворени в тялото, като стрида в своята черупка.
— Сократ според диалога на Платон Федър
За философа тялото е "смущаващ елемент, забавящ духа в събирането на знания..."
...какво е очистване ако не...освобождаване на духа от оковите на тялото?
— Сократ според диалога на Платон Федон

Теософското общество[редактиране | edit source]

Емблема на Международното Теософско общество.

Модерният теософски езотеризъм обаче започва от Елена Блаватска (1831-1891) („често наричана „Мадам Блаватска“). През 1875 г. тя основава Теософското общество в град Ню Йорк заедно с Хенри Стил Олкот, който е правителствен следовател, адвокат и писател. Мадам Блаватска е световен пътешественик, като накрая се установява в Индия, където заедно с Олкот премества централата на Обществото. Нейната първа основна книга, Разбулената Изида (1877), представя елементи главно от окултната мъдрост на западната езотерична традиция и се основава на нейните впечатления от множеството ѝ пътешествия из Азия, Европа и Средния Изток. Нейната втора основна книга, Тайната доктрина (1888), представлява коментар върху Книгата на Дзиан и е основана на възгледите на езотеричния будизъм и индуизъм. Тези творби стават основните стълбове на теософското движение, заедно с Писмата на Махатма, по общо мнение произхождащи от високо еволюирали хора, направляващи Блаватска и Теософското общество.

След смъртта на Блаватска през 1891 г., настъпват серия разколи в Теософското общество и се появяват няколко негови разклонения. Ани Безант става лидер на обществото в Адяр, Индия, а Уилиям Куон Джъдж оглавява американския клон на Теософското общество в Ню Йорк, който по-късно е пренесен в Пойнт Лома (Калифорния), Ковина и Пасадена (Калифорния), предвождани съответно от: Катерин Тинглей, Готфрид де Пурукер, Артър Л. Конгер, Джеимс А. Лонг, Грейс Ф. Кноч и през март 2006 Рандел Ц. Гриб. Известният писател Талбот Мънди, автор на Криминале (pulp fiction), става член на групата в Пойнт Лома и пише по темата много статии за своя вестник. Друга една международна теософска организация, "Обединена Ложа на Теософите", е основана от Роберт Кросби. Той пристига в Пойнт Лома през 1900 г., за да помогне на Катерин Тинглей, напуснал през 1904 г., и основава свое общество през 1909 г..

Рудолф Щайнер основава успешен клон на Теософското общество Адяр в Германия. Той се фокусира върху западния езотеричен път, включващ влиянието на християнството и естествените науки, което довежда до напрежение в отношенията му с Ани Безант. Той притежава вече основано собствено Антропософско общество един месец преди да откаже членство в Германския клон на членове от "Ордена на Звездата на Изтока", противопоставяйки се на теософския принцип за достъп на членове от всички религиозни убеждения. Множеството немскоговорещи теософи, както и някои други, се присъединяват към новото Щайнерово общество. (По-късно Щайнер става известен и чрез своите идеи за възпитанието, което довежда до създаването на международна мрежа от "Щайнерови училища".)

В северен Лондон се отделя друга група отломък, за да образува ложата Палмърс Грийн, предвождана от окултиста, колониален пътешественик Томас Нюмарк-Джонс. След смъртта на Уилям Куон Джъдж се появява друго общество - Обединена ложа на теософите, непритежаващо лидер след Джъдж. Днес то е с адрес Лос Анджелис, Калифорния.

Други организации, основани върху теософските науки, включват The Lucis Trust, Share International, Агни Йога, Мост към Свободата, Най-висшият Фар / Church Universal and Triumphant, и Храмът на Присъствието.

Влияния[редактиране | edit source]

Първоначалното Теософското общество (Адяр), през 1920-те години, в епохата на най-многобройните си членове и активност, има около 7 000 члена в САЩ.[1] Най-големият — Индийският клон на Теософското общество наброявал някога над 20 000 члена, понастоящем се е редуцирал до около 10 000.

В България[редактиране | edit source]

В България теософията прониква в началото на XX век[12]. Официално Теософското общество има свой клон в България от 1903 г., учреден в София. Една година след това започва да излиза сп. „Български теософски преглед“ (до 1907 г.), а в следващите години се издават и други – сп. „Пътят“ (1907-1908 г.), сп. „Задгробен мир“ (1906-1907 г.). През 1912 г. се появява сп. „Теософия“, просъществувало с големи прекъсвания до 1925 г. Коренна промяна настъпва през 1921 г. с издаването на вестник Анхира – „лист за окултизъм и литература“. Вестникът е събитие не само в теософската периодика в България, но и в културния живот. На страниците му освен текстове на Блаватска, П. Д. Успенски и Рудолф Щайнер се публикуват и произведения на Николай Рьорих, Гео Милев, Николай Райнов, Лев Толстой, Морис Метерлинк, Аугуст Стриндберг, Ралф Уолдо Емерсън, Рабиндранат Тагор[13].

Теософията излиза от маргиналната си роля благодарение на Николай Райнов. Към 1923 г. „Анхира“ се преобразува на списание „Орфей”, в което той има дейно участие. Около списанието се формира кръг от хора с теософски възгледи (ложа Орфей). Наред с „Орфей“ през 1919 и 1920 г. и списание „Всемирна летопис“ представя доста теософски материали. През 1933 г. теософите издават сп. „Теософски вести“, а през 1935 г. се опитват да възродят „Орфей“, но без участието на Николай Райнов то не е същото и през 1940 г. престава да съществува.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Теософия, Словари и энциклопедии на Академике (рус.)
  2. Теософия. - В: Краткий философский словарь / А.П. Алексеев, Г.Г. Васильев и др. Под ред. А.П. Алексеева. 2-е изд. М.: ТК Велби, Изд-во Проспект, 2004. (рус.)
  3. Вера Ганчева, Емануел Сведенборг - емпирик и мистик, Електронно списание LiterNet, 30.11.2008, № 11 (108)
  4. American Heritage Dictionary of the English Language, 4th edition (2010): Böhme
  5. Малый энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (1907-1909): Беме, Якоб
  6. А.Грицанов, Т.Румянцева, М.Можейко. История Философии: Энциклопедия (2002): БЕМЕ или Бем Якоб (Иаков)
  7. Бьоме, Я. (2012). Шестте аспекта на теософията. София: „Фрувег - ПЗП“. ISBN 9789548245111
  8. Бердяев, Н. (2006). Философия на свободния дух. София: Захарий Стоянов, ISBN 954739620X
  9. Merriam-Webster Dictionary: theosophy
  10. „Тайната доктрина“, Астрала, 2005 ISBN 9545620161
  11. Виж „Тайната доктрина“, от Ч. Ледбитър, изд. „Библиотека 5ф“,стр. 13.
  12. Атанаска Станчева, Далекоизточни религии, учения и практики в България, уеблог Oikumen, doklad 2007 г.
  13. Бойко Златев, „Теософската периодика в България“, сп. „Палитра“, бр.2, 2003 г.