Николай Рьорих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Рьорих
N Roerich.jpg
Роден: 9 октомври 1874 г.
Санкт Петербург, Русия
Починал: 13 декември 1947 г.
(на 73 г.)
Кулу, Химачал Прадеш, Индия
Професия: художник, археолог, сценограф и дизайнер на костюми на класически балет, опери и драми

Семейство:
Брак(ове): Елена Рьорих
Деца: Юрий Николаевич Рьорих, Светослав Рьорих
Паметник на Елена и Николай Рьорих пред музея "Н. Рьорих" в Москва
Николай Рьорих. Фотография. 1916.

Николай Константинович Рьорих (9 октомври 1874 – 13 декември 1947) известен още като (на руски: Никола́й Константи́нович Рéрих) е руски художник, писател и поет[1], археолог, обществен деец, мистик, философ и просветител.[2]

Роден в Санкт Петербург, Русия в семейство на заможен нотариус, той е живял по цял свят чак до смъртта си в Химачал Прадеш, Индия. Дипломиран като художник и адвокат, интересите му са в областта на литературата, философията, археология и особено на изкуството. Рьорих е самоотвержен активист за каузата за запазване на изкуството и архитектурата по време на война. Той печели няколко номинации за Нобелова награда. Така нареченият Пакт Рьорих е приет от закона на САЩ и повечето страни-членки на Пан-американския съюз през април 1935 г.

Жизнен път и творчество[редактиране | edit source]

Руски период[редактиране | edit source]

Още от времето на Петър I представители на рода Рьорих заемат високи военни и административни постове в Русия. Бащата на Н.Рьорих – Константин Фьодорович, е известен нотариус и обществен деец. Майка му Мария Василиевна Калашникова произхожда от род на търговци. Сред приятелите на семейство Рьорих са видни учени и творци като Д.Менделеев, историка Н.Костомаров, художника М.Микешин, лекаря и археолога Л.Ивановски и др.

От малък Николай Рьорих се интересува от живопис, история и археология, като особено много го привлича културното наследство на Изтока.

След като през 1893 г. завършва гимназията на Карл Маем, Николай Рьорих постъпва едновременно в Юридическия факултет на Петербургския университет и в Императорската художествена академия. От 1895 посещава занятия при знаменития художник Архип Куинджи. По това време Рьорих общува с известни фигури в руската култура - В.В.Стасов, Иля Репин, Н.А.Римски-Корсаков, Д.В.Григорович, Сергей Дягилев. Още като студент е приет за член на Руското археологическо дружество. Провежда многобройни разкопки в Петербургска, Псковска, Новгородска, Тверска, Ярославска и Смоленска губерния.

През 1897 Рьорих завършва Петербургската художествена академия. Дипломната му картина "Вестоносец" е откупена от известния колекционер на руско изкуство П.М.Третяков. Известният критик В.В.Стасов също високо оценява картината и препоръчва на младия художник да покаже репродукция от картината на Толстой[3]. Срещата с Толстой става съдбовна за Рьорих.[4] Обръщайки се към него, писателят казва: "Случвало ли ви се се да преминавате с лодка през бурна река? Трябва винаги да се насочвате по-нагоре от мястото, което ви трябва, иначе ще ви отнесе. Така и в областта на нравствените изисквания трябва винаги да се насочваме по-горе – иначе животът ще отнесе всичко. Нека ващият вестоносец да държи кормилото високо – тогава ще доплува!"[4]

Също като духовно напътствие Рьорих приема и думите, казани му от св. Иоан Кронщадски, който е бил чест гост в дома на неговите родители: "Не боледувай! Ще трябва много да се потрудиш за родината!"[5]


Н. К. Рьорих работи много в исторически жанр. В ранния период от своето творчество създава платната: «Събират се старците» (1898), «Плачът на Ярославна» (1893), «Началото на Рус. Славяни» (1896), «Идоли» (1901) и др. В тези творби се проявява самобитният талант на художника и новаторските му търсения в изкуството. “Още в първите картини се очертава своеобразният стил на Рьорих: неговият всеобхватен подход към композицията, яснота на линиите и лаконичност, чистота на цвета и музикалност, велика простота на изразяване и правдивост”.[6] Картините на художника са построени въз основа на задълбочено познаване на историческия материал, предават усещането за духа на времето и са изпълнени с философско съдържание.[7]

През 1899 година Николай Константинович Рьорих се запознава с Елена Ивановна Шапошникова. През октомври 1901 година те сключват брак. Раждат им се двама сина – през 1902 Юри, бъдещ учен и през 1904, Светослав, бъдещ световноизвестен художник и общественик.

През 1903-1904 г. Н.Рьорих заедно със съпругата си извършва пътуване из Русия с цел изучаване на корените на руската култура, като посещава над 40 града, известни със своите архитектурни паметници. Резултат от пътуването е голямата архитектурна серия от картини на художника (над 90 етюда), както и статии, в които Рьорих един измежду първите повдига въпроса за огромната художествена стойност на староруската иконопис и архитектура.

През 1906 г. Рьорих създава 12 ескиза за църквата «Покров Богородичен» в имението на Голубеви в Пархомовка близо до Киев, а също така ескизи за мозайки за църквата «Св. Петър и Павел» при Шлиселбургските барутни заводи, за Троицката катедрала в Почаевската лавра (1910), 4 ескиза за изографисването на параклиса «Св. Анастасия» в Псков (1913), 12 пана за вилата Лившиц в Ница (1914). През 1914 той изографисва параклиса «Св. Дух» в Талашкино (композицията Царица Небесна и др.).

Разностранният талант на Николай Рьорих се проявява и в неговата работа за театрални постановки: «Снежанка», «Пер Гинт», «Принцеса Мален», «Валкирия» и др. Той е сред водещите идеолози и създатели на реконструктивния «Старинен театър» (1907-1908; 1913-1914) - забележително и уникално явление в културния живот на Русия през първата четвърт на ХХ век. Н.Рьорих участва в тази историко-драматургична инициатива и като създател на декори, и като изкуствовед. По време на знаменитите руски сезони на Сергей Дягилев в Париж н оформление на Николай Рьорих се играят «Половецки танци» от «Княз Игор» на Бородин, «Псковитянка» на Римски-Корсаков, балетът «Пролет свещена» по музика на Стравински.

Епохата на Сребърния век, когато Николай Рьорих започва своя творчески път, е епоха на духовен подем, което несъмнено оказва влияние върху формирането на личността на художника. През този период в Русия твори цяла плеяда от изтъкнати мислители, сред които Владимир Соловьов, Евгений Трубецкой, Василий Розанов, отец Павел Флоренски, протойерей Сергий Булгаков, Николай Бердяев. Те внасят в руската култура задълбочена философска мисъл, насищат я с напрегнато търсене на смисъла на живота и нравствени идеали. Специален интерес руската интелигенция проявява към културата на Изтока. В търсене на ценности с общочовешка стойност Н.Рьорих изучава, освен руската, и източната философия, трудовете на изтъкнатите мислители на Индия Рамакришна и Вивекананда, творчеството на Рабиндранат Тагор.

Запознаването с философската мисъл на Изтока намира своето отражение в творчеството на Н.Рьорих. Ако в ранните картини на художника преобладават сюжетите от древна езическа Рус, колоритните образи от народния епос («Строят град», «Зловещите», «Отвъдморски гости» и др.), вече от средата на 1905 г. много негови картини и очерци са посветени на Индия («Лакшми», «Индийски път», «Кришна», «Сънищата на Индия» и др.). Древните култури на Русия и Индия, техният общ източник, интересуват Н.Рьорих и като художник, и като учен. В неговата историческа концепция най-голяма значение се отдава на съотношението между времевите категории минало, настояще и бъдеще: «...когато призоваваме да се изучава миналото, ще правим това само заради бъдещето».[8] «От древните чудни камъни съзидайте стъпалата на грядущето».[9]

От 1906 до 1918 Николай Рьорих е директор на училището на Императорското дружество за поощряване на изящните изкуства, като същевременно преподава. Той постоянно участва в изложби в чужбина – в Париж, Венеция, Берлин, Рим, Брюксел, Виена, Лондон. Картини на Рьорих откупуват Римският национален музей, Лувърът и други европейски музеи.

Около 1906 година започва нов, по-зрял период в творчеството на Рьорих. Променя се подходът му към историческата тема: историята, митологията и фолклорът се превръщат в източници, от които художникът черпи материал за своя метафоричен изобразителен език. В неговото изкуство се съчетават реализмът и символизмът. В този период се засилват търсенията на майстора в областта на цвета. Той почти се отказва от маслените бои и преминава към темперна техника. Много експериментира с химическия състав на боите, използва метода на наслагване на един тон върху друг. Самобитностт и оригиналността на изкуството на художника са отбелязани от художествената критика. между 1907 и 1918 в Русия и Европа са публикувани девет монографии и няколко десетки броя на художествени списания, посветени на тварчеството на Рьорих.[10] Леонид Андреев образно нарича създавания от художника свят «Държавата на Рьорих»[11]

През 1909 година Н. Рьорих е избран за член (академик) на Руската художествена академия и на Реймската академия във Франция.

От 1910 година той оглавява художественото обединение «Мир искусства» («Свят на изкуството»), в което членуват Александър Бенуа, Леон Бакст, Игор Грабар, Валентин Серов, Кузма Петров-Водкин, Борис Кустодиев, Ана Остроумова-Лебедева, Зинаида Серебрякова и др.

В навечерието на Първата световна война Н. Рьорих в символични образи изразява своите тревожни предчувствия – картините «Пречистия град — озлобление за враговете», «Последният Ангел», «Зарево», «Дела човешки» и др. В тях е представена борбата на двете начала – светлината и тъмнината, тема, преминаваща през цялото творчество на художника, а също така отговорността на човека за собствената му съдба и за целия свят. Николай Рьорих не само рисува картини с антивоенно съдържание, но и пише статии, посветени на опазването на мира и културата.[12]


През 1915 година Н. Рьорих пише доклад до император Николай Втори и великия княз Николай Николаевич младши, в който призовава да бъдат взети сериозни държавни мерки за опазването на паметниците на културата.

През 1916 година поради тежко заболяване по настояване на лекарите Н. Рьорих заедно със семейството си заменава за Сортавала, Финландия, на крайбрежието на Ладожкото езеро.

Културно-просветна дейност в Европа и Америка[редактиране | edit source]

След революционните събития от 1917 година Финландия затваря границата си с Русия и Рьорих заедно със семейството си е лишен от възможността да се завърне в родината си. През 1919 получава покана от Швеция и осъществява изложби в редица скандинавски градове. През есента на същата година по покана на Сергей Дягилев декорира в Лондон руски опери по музика на Мусоргски и Бородин.

Централно-азиатска експедиция (1925–1928)[редактиране | edit source]

Доходите от продажба на картини, хонорарите за декори на театрални постановки и публикации в пресата, приходите от дейността на основаните от Н. Рьорих обществени културно-просветни организации осигуряват на художника възможността да осъществи експедиция в централна Азия.

На 2 декември 1923 година Н. Рьорих заедно със семейството си пристига в Индия, която го привлича не само като художник, но и като учен, изследващ редица проблеми, свързани с преселенията на древните народи и търсенето на общ източник на славянската и индийската култура. Тук започва експедицията в труднодостъпните райони на централна Азия. Сложният маршрут на експедицията преминава през Сиким, Кашмир, Китай (Синцзян), Русия (с посещение на Москва), Сибир, Алтай, Монголия, Тибет, през неизучени дотогава области на Трансхималаите. Експедицията продължава от 1924 до 1928 година.

Осъществени са археологически и етнографски изследвания на неизучени дотогава области от Азия, отбелязани са на картите десетки върхове и проходи, местоположението на други е уточнено. Открити са редки ръкописи, събран е богат лингвистичен и фолклорен материал, описани са множество местни обичаи. Николай Рьорих написва две книги - "Сърцето на Азия" и "Алтай-Хималаите", създава около 500 картини, на които е изобразена живописната панорама на експедиционния маршрут. Той започва знаменития Хималайски цикъл картини, създава сериите "Майтрея", "Сикимски път", "Неговата страна", "Учителите на Изтока" и др[13][14][15].

Институт за хималайски изследвания "Урусвати"[редактиране | edit source]

Огромният по обем научен материал, събран от семейство Рьорих по време на експедицията, изисква систематизиране и обработка. С тази цел през юли 1924 година в долината Кулу в западните Хималаи Н.Рьорих основава Института за хималайски изследвания "Урусвати", което в превод от санскрит означава "Светлина на Зорницата"[16].

Манджурска експедиция[редактиране | edit source]

Пакт Рьорих. Знаме на Мира[редактиране | edit source]

Втора световна война[редактиране | edit source]

Последни години[редактиране | edit source]

Като творец Рьорих в свързан не само с руската живопис ,но и с руската поезия и музика от края на XIX и началото на XX век. Смъртта го настигна, когато Рьорих тръгна за Русия. ,,Нас много ни питат:,,Да вървим ли?" И ние отговаряхме на всички: Да, да, да нека тръгнем за славата на Родината, в името на съзидателния труд... Там, в Родината е нужен всеобщ труд." Рьорих си отиде, когато беше вече опаковал картините си . И на картините пишеше: "Русия, Москва".

Музеи, носещи името на Николай Рьорих[редактиране | edit source]

Ню-Йорк[редактиране | edit source]

Музеят на Рьорих в Ню-Йорк е създаден от семейство Рьорих и техни сътрудници. Открит е официално на 24 март 1924 в триетажна сграда в Манхатън. От 1929 разположен в построен специално за целта 28-етажен небостъргач в Манхатън. В средата на 1930-те години собствеността на музея върху сградата е изгубена. В края на 1940-те музеят придобива страда на 107-ма улица, където понастоящем се помещава неговата експозиция. [17]

Рига[редактиране | edit source]

Музеят "Н. Рьорих" в Рига, Латвия съществува през 1930-те години. Създаден е от сътрудниците на Латвийското дружество "Рьорих". Експозицията включва над 40 картини на Николай Рьорих, както и произведения на прибалтийски художници [18]. След Втората световна война картините са национализирани и понастоящем са част от експозицията на Националната художествена галерия на Латвия. През януари 2010 г. на сградата на ул. Елизабетес 21А в Рига, където навремето се е помещавал музеят от 1933 до 1940 година, е поставена паметна плоча.[19]

Извара[редактиране | edit source]

В имението Извара близо до Санкт-Петербург през 1984 се открива Музей-имение на Н. Рьорих. Музеят представлява уникален комплекс от природни и архитектурни забележителности, исторически и културни паметници. Той е първият в Русия държавен музей на Рьорих. Понастоящем музейният комплекс се разполага на площ от 60 хектара и включва 9 сгради от XVIII-началото на XX в., старинен парк, езера[20].

Москва[редактиране | edit source]

Музеят "Н. Рьорих" в Москва е разположен в старинното имение на Лопухини. Основатели на музея са: Светослав Рьорих, който предава на Международния център "Рьорих" (МЦР) наследството на своя баща; Людмила Шапошникова, която донася наследството на Рьорих от Индия в Русия; Юлий Воронцов - специален представител на Генералния секретар на ООН; Борис Булочник - банкер, който финансира създаването и функционирането на музея [21]. Първата експозиция на музея е открита през 1993 във все още недокрай ремонтираната основна сграда. В нея ся представени картини, снимки, архивни документи, книги и лични вещи на семейство Рьорих. На 9 октомври 1997 е осъществено откриване на експозицията на музея в деветте зали на вече ремонтираната сграда[22].

Одеса[редактиране | edit source]

Домът-музей "Н. Рьорих" в Одеса, Украйна е открит на 10 март 2000 г. Учреден е от Одеския комитет за Пакта Рьорих и Южно-украинската благотворителна фондация "Н.К.Рьорих". Музеят притежава оригинални ръкописи на Николай Рьорих, ковчеже с част от праха на по-големия му син Юрий , 240 картини на Борис Смирнов-Русецки - ученик на Н.Рьорих, архивни материали и др [23].

Санкт-Петербург[редактиране | edit source]

Музеят-институт на семейство Рьорих в Санкт-Петербург е учреден като обществена организация през 2001 г. от Людмила Митусова. Основа на експозицията става дареният от нея петербургски архив на Рьорих. На 12 март 2007 музеят получава държавен статут. Предоставена му е сграда в историческата част на града [24].

Новосибирск[редактиране | edit source]

Музеят "Н. Рьорих" в Новосибирск, Русия, е създаден от Сибирското дружество "Рьорих". Открит е на 7 октовмри 2007 [25]. Експозицията включва лични вещи на семейство Рьорих, картини на руския художник космист Виктор Черноволенко[26], архивни материали и др.

Улан Батор[редактиране | edit source]

Домът-музей на Николай Рьорих в столицата на Монголия Улан Батор е създаден по инициатива на монголския учен акад. Шагдарън Бира в къщата, в която Н.Рьорих е живял половин година – в края на 1926 и началото на 1927 г. Официалното откриване на музея се състоя на 6 юли 2009 година[27].

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

  • връх Рьорих в Алтай;
  • ледник Рьорих в Тяншан;
  • проход Рьорих в Алтай;
  • проход Рьорих (4 500 м) в Тяншан, хребета Ак Шийрак;
  • проход Рьорих (4 320 м) в Тяншан, хребета Сариджаз;

Библиография[редактиране | edit source]

  • Отворените двери, Народна Култура, 1981

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кира Молчанова. Светоч мировой культуры // INFO-пресс. — 19 декабря 1997 г.
  2. Рерих Николай Константинович // Большая биографическая энциклопедия
    Рерих Николай Константинович // Русская философия: словарь/Под общ. ред. М. А. Маслина / В. В. Сапов. — М.: Республика, 1995
    Рерих Николай Константинович // Краткий философский словарь / А. П. Алексеев, Г. Г. Васильев и др.; Под ред. А. П. Алексеева — 2-е изд., перераб. и доп. — М.: ТК Велби, Изд-во Проспект, 2004.
    Рерих Николай Константинович // С. Левит. Культурология. XX век. Энциклопедия., 1998 г.
    Рерих Николай Константинович / Новейший философский словарь /Грицанов А. А.. — Научное издание. — Минск: В. М. Скакун, 1999 г. — 896 с.
    Рерих Николай Константинович // Биографический словарь
    Рерих Николай Константинович // Современная энциклопедия
    Рерих Николай Константинович // Большая советская энциклопедия
    Рерих Николай Константинович // Энциклопедический словарь Ф. А. Брокгауза и И. А. Ефрона
    Рерих Николай Константинович // Энциклопедия «Кругосвет»
    — Рерих Николай Константинович // Современный Энциклопедический словарь. Изд. «Большая Российская Энциклопедия», 1997 г.
    Nikolay Roerich // Gallery of Russian Thinkers
    Nikolai Konstantinowitsch Roerich / Meyers Konversations Lexikon. Online-version
  3. Н. К. Рерих. Листы дневника. Том второй. М.: Международный Центр Рерихов, 1995 — С.88 ISBN 5-86988-041-1
  4. а б П. Ф. Беликов, В. П. Князева. Николай Константинович Рерих /  М.: Молодая гвардия, 1972. «Жизнь замечательных людей». — С. 36
  5. Н. К. Рерих. Листы дневника. Том третий. М.: Международный Центр Рерихов, 1996 — С.242 ISBN 5-86988-056-4
  6. Рудзитис Р. Я. «Мир через Культуру». С.22
  7. П. Ф. Беликов, В. П. Князева. Николай Константинович Рерих. Самара, 1996 — 3-е изд, доп. — С.57
  8. Шапошникова Л. В. От Алтая до Гималаев. М., 1998. — С.24
  9. Н. К. Рерих. Листы дневника. Т.2. — М.: Международный Центр Рерихов. — 1995. — С. 58
  10. Н. К. Рерих. Листы дневника. Том первый. М.: Международный Центр Рерихов. — 1995. — С. 33
  11. Леонид Андреев. Държавата на Рьорих // Сп. Палитра, бр. 10 (октомври 2004)
  12. П. Ф. Беликов, В. П. Князева. Рерих /  М., «Молодая гвардия», 1972. 256 с, с илл. («Жизнь замечательных людей»). Серия биографий.
  13. Беликов П. Ф., Князева В. П. Экспедиция / Николай Константинович Рерих. — М., 1972
  14. Шапошникова Л. В. От Алтая до Гималаев: По маршруту Центрально-Азиатской экспедиции Н. К. Рериха. — М.: МЦР; МАСТЕР-БАНК, 1998.
  15. Рерих Николай Константинович // Большая советская энциклопедия
  16. Скумин В. А., Ауновская О. К. Светоносцы (о семье Рерихов). — Новочебоксарск: Терос, 1995 — 112 с.
  17. Ольга Ольховая. Музей Н.К. Рериха в Нью-Йорке: БУДЕМ КРЕПИТЬ МОСТ СОТРУДНИЧЕСТВА // "Восход", 2008, №4
  18. 1927(1930) - 1940. Рижский музей имени Рериха
  19. Латвийское общество Рериха - новости
  20. Музей-усадьба Рериха в Изваре - информация для посетителей
  21. Музей Н.К.Рериха: основатели музея
  22. Музей Н.К.Рериха: становление музея
  23. Ольга Ольховая. Одесский Дом-музей имени Н.К. Рериха
  24. Музей-институт семьи Рерихов в Санкт-Петербурге: История музея
  25. Тържествено откриване на музея "Рьорих" в Новосбирск // Сп. "Палитра", бр. 30, август-декември 2007
  26. Репортаж с открытия выставки В.Т. Черноволенко
  27. Новости сайта "Сохраним Тибет" - В Улан-Баторе открылся Дом-музей Николая Рериха