Владимир Соловьов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Соловьов
руски философ
V.Solovyov.jpg
Роден: 28 януари 1853 г.
Москва, Русия
Починал: 12 август 1900 г.
(на 47 г.)
Узкое, Москва, Русия

Владимир Сергеевич Соловьов (на руски: Владимир Сергеевич Соловьев) е руски философ, поет, публицист и литературен критик. Син на руския историк Сергей Соловьов.

Биография[редактиране | edit source]

Владимир Соловьов е роден в Москва на 28 януари (16 януари стар стил) 1853 г., в семейството на известния руски историк Сергей Соловьов. По майчина линия негов прадядо е украинския философ Григорий Сковорода (17221794).

На 20 години, през 1873 г., завършва Историко-философския факултет на Московския университет, а година по-късно защитава магистърска дисертация на тема "Кризата на западната философия (против позитивистите)" ("Кризис западной философии (против позитивистов)").

Преподава в Московския университет и през 1875 г. за година и половина посещава Англия, Франция, Италия, Египет и др. В Лондон се занимава с изследвания върху текстове от мистическите учения, гностическата литература, индийската и средновековната философия, Кабала и др. В Египет има мистически преживявания, които претворява в свои стихотворения (напр. "Три срещи" ("Три свиданья")). Връща се в Москва и на 14 февруари 1877 г. подава оставка като преподавател в Московския университет, след което започва да чете лекции към Санкт-Петербургския университет. Същата година се запознава с Фьодор Достоевски. През 1880 г. защитава докторска дисертация на тема "Критика на отвлечените начала" ("Критика отвлеченных начал").

На 28 март 1881 г. в публична реч призовава за помилването на убийците на Александър II, като апелира за християнски морал, но молбата му е отхвърлена с негодувание от страна на слушателите и, поради конфликт с официалните власти, си подава оставката. След този период се отдава на свободна писателска дейност, като пише различни статии и произведения на философска, религиозна, църковна, социално-политическа и естетическа тематика. Своят най-голям труд "Оправдание на доброто" ("Оправдание добра") издава през 1897 г.

Умира на 12 август (31 юли стар стил) 1900 г., в село Узкое, край Москва.

Философия[редактиране | edit source]

Във философските си идеи Владимир Соловьов намира сродство с философи като Шелинг, Платон, Якоб Бьоме, Хегел, Плотин, гностицизма, Кабала и др. Превежда Вергилий, Данте, Микеланджело, Петрарка, Платон, Хайне, Шилер и др.

Влияние[редактиране | edit source]

Владимир Соловьов повлиява творчеството на Николай Бердяев, Павел Флоренски, Сергей Булгаков, Николай Лоски, Семьон Франк, Андрей Бели, Валери Брюсов, Александър Блок, Вячеслав Иванов, Фьодор Достоевски и др.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • "Кризата на западната философия (против позитивистите)", 1875 ("Кризис западной философии (против позитивистов)")
  • "Софùя. Начала на вселенското учение", 1876 ("Софùя. Начала вселенского учения")
  • "Философски начала на цялостното знание", 1877 ("Философские начала цельного знания")
  • "Критика на отвлечените начала", 1880 ("Критика отвлеченных начал")
  • "Лекции за Богочовечеството", 1881 ("Чтения о Богочеловечестве")
  • "За духовната власт в Русия", 1881 ("О духовной власти в России")
  • "Три речи в памет на Достоевски", 1883 ("Три речи в память Достоевского")
  • "Духовните основи на живота", 1884 ("Духовнье основье жизни")
  • "Еврейството и християнския въпрос", 1884 ("Еврейство и христианский вопрос")
  • "Великият спор и християнската политика", 1887 ("Великий спор и христианская политика")
  • "Националният въпрос в Русия", 1888 ("Национальный вопрос в России")
  • "Руската идея", 1888 ("Русская идея")
  • "Русия и Вселенската Църква", 1889 ("Россия и вселенская церковь")
  • "Общият смисъл на изкуството", 1890 ("Общий смысл искусства")
  • "За упадъка на средновековното световъзприемане", 1891 ("Об упадке средневекового миросозерцания")
  • "Смисълът на любовта", 1892-1894 ("Смьiсл любви")
  • "Спор за справедливостта", 1894 ("Спор о справедливости")
  • "Мохамед, неговия живот и религиозно учение", 1896 ("Магомет, его жизнь и религиозное учение")
  • "Византизъм и Русия", 1896 ("Византизм и Россия")
  • "Оправдание на доброто", 1897 ("Оправдание добра")
  • "Житейската драма на Платон", 1898 ("Жизненная драма Платона")
  • "Идеята за свръхчовека", 1899 ("Идея сверхчеловека")
  • "Теоретична философия", 1899 ("Теоретическая философия")
  • "Три разговора. Кратка повест за антихриста", 1900 ("Три разговора. Краткая повесть об антихристе")

Външни препратки[редактиране | edit source]

На български[редактиране | edit source]

На руски[редактиране | edit source]