Елена Блаватска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елена Петровна Блаватска
Hpb.jpg
Фотопортрет на Блаватска от 1877 г.
Родена 12 август 1831 г.(1831-08-12)
Екатеринослав, Руска империя
Починала 8 май 1891 г. (на 59 г.)
Лондон, Великобритания
Професия писател, философ, съоснователка на Теософското общество
Националност Флаг на Русия Русия
Активен период 1877-1891
Жанр мистицизъм
Течение теософия, Ню Ейдж
Съпруг Никифор Блаватски (1848-1848),
Майкъл Бетанели (1875- )
Елена Петровна Блаватска в Общомедия

Елена Петровна Блаватска (на руски: Елена Петровна Блаватская, на английски: Helena Petrovna Blavatsky, по баща Хан, известна и като Упасика, Рада-бай и с латинските си инициали HPB) е руска и американска писателка, авторка на мистична литература и пътеписи, философ, известна с приносите си в езотеричната философия, съоснователка на организацията Теософско общество.

Мненията за дейността ѝ са силно поляризирани. Докато за едни тя е възвестител на източна мъдрост и талантлив писател, за други тя е шпионин или измамница. Блаватска твърди, че е ученик и пратеник на учители (наричани от нея Махатми), представители на древна традиция. Тя обявява традицията на Махатмите за източник на всички основни религии, и ги представя като притежатели на знания, превъзхождащи съвременната ѝ наука. По някои въпроси Блаватска поддържа научната гледна точка, но по други (например по въпроса за антропогенезата) се придържа към представи, по-близки до митологичните. Тя приема еволюцията на живите организми, но отрича Дарвиновото учение за естествения подбор и за произхода на човека. Блаватска твърди, че учението на източните учители идвало в съобщения, написани на малки бележки, които падат от тавана ѝ[1]. Послания, под формата на „астрална светлина“ били изпращани на Блаватска от същите „махатми“ и през нейния часовник с кукувица, който последователите ѝ определят като „духовен телеграф“[2].

За многобройни пасажи от работите ѝ е доказано, че са плагиатствани от различни трудове[3][4], като авторите на заимстваните пасажи не се споменават в книгите на Блаватска[5].

Блаватска е един от предвестниците и „вносители“ на зараждащия се спиритизъм в САЩ[2]. Спиритизмът е бил разглеждан като нещо средно между псевдонаука и псевдорелигия[2], даващ утешение на масите, в очите на които християнството води неравна битка със злото, а науката разочарова с материализма си. Част от популярността на делото на Блаватска се дължи именно на това, че тя атакува както религията, така и науката. Основаната от нея организация Теософско общество има за цел да превърне делото на Блаватска от поредица развлекателни спиритически сеанси в учение със стройна организация и ясно дефинирани цели[2]. Разпространяваните от Теософското общество идеи на Блаватска, нейни или заимствани от други автори, и силно повлияни от будизма и индуизма, са оказали значително влияние в политиката, изкуството и религията[5].

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Блаватска е родена на 12 август 1831 г. в Екатеринослав (дн. Днепропетровск), Украйна. Баща ѝ Пьотр Алексеевич Хан е полковник от руската армия, а майка ѝ Елена Андреевна Фадеева е писателка, авторка на няколко романа. Заетите родители оставяли често дъщеря си на прислужниците, които ѝ разказвали множество народни суеверия. Младата Елена е твърдяла, че вижда и контролира тайнствени същества[5], както и че владее телекинеза и можe да мести различни предмети със силата на ума си[1].

Майка ѝ умира, когато Елена е на 11 години, макар че по-късно Блаватска твърди, че това се е случило много по-рано[5]. На 17 години се жени за Никифор Блаватски, но бракът не бива консумиран[5] и след 3 месеца Блаватска го изоставя, но запазва благородното му име, и избягва в Истанбул[1].

Бягство и завръщане в Русия[редактиране | edit source]

След престоя си в Истанбул Блаватска твърди, че е посетила всички екзотични места за времето си, че е била инициирана в тайнствени ложи, че е посещавала Тибет, където е черпила знания от „махатми“ или учители, които живеят в пещери. Блаватска разказва множество истории за пътешествията си. Твърдяла, че е концертен пианист, цирков артист, любовница на оперен певец, че се е сражавала за войските на Гарибалди в битката при Ментана където е била „изкарана от ров с трупове, с лява ръка, счупена на 2 места, с куршум от мускет в дясното рамо и в крака и с кама забита в сърцето“[5].

След бягството си от Русия през 1848 г. Блаватска се завръща в родината си през 1858 г. Там бива намесена в множество любовни афери. Има син Юри, за който не е ясно дали е неин или е осиновен. Юри е починал на 5-годишна възраст[5]. По думите на Блаватска тя силно е обичала сина си и неговата смърт е разклатила вярата ѝ в Бог.

Начало на спиритическата дейност[редактиране | edit source]

През 1871 г. тя се изявява като медиум в Кайро, където провежда спиритически сеанси, но разбунва духовете когато дълга ръкавица, пълна с памук, е била намерена в нейната стая[1]. Същата ръкавица е висяла от тавана и е трябвало да представлява ръката на материализиран призрак[6]. Разобличена в мошеничество, Блаватска бързо отпътува от Кайро към Париж. По-късно тя твърди, че е прекарала това време в Тибет, където твърди, че е получила знания от източни мъдреци[4], но свидетелствата говорят, че до идването си в Ню Йорк през 1873, Блаватска не е била в Тибет. Още повече, по това време, границите на Тибет са строго охранявани от китайски, британски и руски граничари, следящи за военни шпиони в региона [2]. Историите на пътуванията на Блаватска са често противоречиви: по нейни думи, тя е била на практика едновременно в Египет и Индия[2].

Ню Йорк. Основаване на Теософското общество[редактиране | edit source]

В Ню Йорк, Блаватска първо живее при свои приятели журналисти, които откриват, че оставени от тях фотографии биват мистериозно обагрени през нощта с акварели от „призраци“. Интересът към тези събития изчезнал, щом Блаватска била хваната през нощта с четки и боя[5].

Блаватска 1876-1878

В Ню Йорк Блаватска започва да привлича внимание с екстравагантността си. Вярва, че обличането е част от мистичен ритуал. Носи забрадка и големи традиционни руски рокли, държи цигарите си в животински череп, а в къщата ѝ е била украсена с препариран павиан, държащ под ръка ръкопис от лекция по Произход на видовете[7]. Блаватска е била противник на Дарвиновата теория на еволюцията и с препарираното животно в дома си е карикатурирала „лудостта на науката“, а самата теория на еволюцията тя е приемала за „материалистично учение“[2].

През 1875 г. Блаватска основава, с помощта на Хенри Олкът и други, организацията Теософско общество[1]. Първоначално обществото е нямало име и основателите му са предлагали наименования като Херметично, Египетско, Розенкройцерско. Един от тях, търсейки в речника[2][5], попада на думата теософско, която в крайна сметка бива избрана за име на обществото. Олкът, Блаватска и други теософи заживяват в голям апартамент в Ню Йорк, който наричат Lamasery (будистски манастир). Скоропостижно, голяма част от основателите на Теософското общество го напускат, а новоприсъединилите се били малък брой[2].

Същата година Блаватска се жени повторно за Майкъл Бетанели. Изглежда това е друг неконсумиран брак по сметка. Няколко месеца по-късно Блаватска получава американско гражданство[5]

През 1877 г. Блаватска публикува първата си книга, Разбулената Изида. Блаватска твърди, че съдържанието на книгата ѝ е било диктувано от тайнствени учители от отвъдното по мистичен път. Критици идентифицират между 100[5] и 1000[2] преписани, без позовавания, пасажи. За Блаватска присъствието на тези пасажи в други книги, излезли преди Разбулената Изида, е доказателство за нейната окултна сила и за това, че е знание от отвъдното[2], което е било продиктувано и на други преди нея от учителите, които са го включили в книгите си. Макар и тиражът да е изкупен от поддръжниците на Теософското общество, критиката определя книгата като „Боклук за изхвърляне“ (New York Sun) и „Чиния каша“ (Springfield Republican). New York Times пък не обръща внимание на новоизлязлата книга[2].

Престой в Индия[редактиране | edit source]

След развода си с Бетанели през 1878 г. Блаватска, Олкът и други членове на Теософското общество заминават за Индия с цел да изучават будизма и индуизма. В Адяр, близо до Мадрас, те основават клон на Теософското общество. Блаватска и сътрудниците ѝ правят множество сеанси за популяризиране на теософията. На тези сеанси Блаватска се изявява като медиум и получава знание от тибетските учители (които тя нарича махатми). Блаватска твърди, че получава писма с мъдрости и съвети от „махатмите” от оня свят, които се материализират от въздуха в ръката ѝ[5]. За някои писма „махатмите” идвали с астралните си тела, които се материализирали на сеансите и предавали писмата. Блаватска била разобличена, че е наемала актьори да се превъплътят в един от появявалите се „махатми”[1].

През 1884 г. Ричърд Ходжсън от Лондонското общество за психични изследвания започва разследване за истинността на паранормалните явления, съпътстващи сеансите на Блаватска. В това общество имало три главни течения, хората от първото били убедени в спиритизма, вторите били противници, а според третото течение явленията трябвало да се изследват безпристрастно с научни методи. Ходжсън бил от първите и преди пристигането си в Индия бил склонен да приеме истинността на твърденията на Блаватска за появяващи се от въздуха писма и прочие. След като приключил разследването си, обвинил Блаватска в мошеничество по всички нейни твърдения. В доклада си, станал основа за последвалия скандал и раздори в Теософското общество, Олкът е обявен за лековерен, а Блаватска за „една от най-изисканите измамници в историята”. Приятелството между двамата приключило, като Блаватска обявила Олкът за „суетен празнодумец“.

Скандал се разраснал, между Блаватска и друга нейна предишна сътрудничка - Ема Кулон, на чиито свидетелства се опирал в немалка степен докладът на Ходжсън. Кулон продала на местен мисионерски вестник писма от Блаватска, от които ставало ясно, че Блаватска сама пише „писмата от Махатмите“. Блаватска обвинява Кулон, че е фалшифицирала нейните писма. Същевременно, и други членове на Теософското общество започнали да „получават” писма от махатмите, като този път вместо непротиворечиви древни истини, писмата съдържали инструкции за справяне със злободневните проблеми на Теософското общество. Така, друг член на Теософското общество, Франц Хартман, също започнал да получава писма от махатмите, като един му казвал, че Кулон и съпругът ѝ трябва да бъдат изгонени от Теософското общество, а друг му казвал точно обратното [2]. „Комуникацията” между Великото бяло братство на махатмите и земния свят излязло от контрола на Блаватска и писма започнали да се разменят във всички посоки. В крайна сметка, Олкът наредил на Блаватска да напусне Индия.

След заминаването си от Адя, Блаватска се отправя към Европа, където работи върху своя magnum opusТайната доктрина[5].

Дейност в Европа и смърт[редактиране | edit source]

След заминаването си от Индия, Блаватска първо се установява в Германия, където работи върху „Тайната доктрина“, която бива издадена през 1888 г.[5]. Книгата е в два тома - Космогенеза и Антропогенеза[8]. Във втория том е представен мит, който разказва за седем раси, които са обиватавали или ще обитават Земята в различни епохи. Сред тези раси са астралите (чисти духове), лемурианците, хиперборейци (от днес изчезнал континент), лемурианците (които са най-низши в духовно отношение), арийците (раса на надеждата) [1][8][9]. Книгата е представена като коментар на Блаватска по текст, наречен „Станси на Дзиан“, който тя е твърди да е видяла в подземен тибетски манастир, запомнила и възпроизвела с помощта на „махатмите”, които продължават да ѝ предават знание по мистичен път[8].

През 1889 г. се мести в Лондон, където основава списанието „Луцифер“. През 1889 г. излизат „Ключът към теософията“ и „Гласът на безмълвието“. Към края на живота си Блаватска се бори с болестта на Брайт, сърдечни проблеми и ревматизъм. Умира на 8 май 1891 г. в Лондон след прекаран грип[5].

Влияние на идеите на Блаватска[редактиране | edit source]

Трудовете на Блаватска, смесица от нейни оригинални мисли, заимствани от други автори текстове и влияния от будизма и индуизма са оказали голямо влияние извън рамките на Теософското общество.

Руски Сребърен век и руски космизъм[редактиране | edit source]

Лев Толстой заимства откъси от „Гласът на Безмълвието” за свои книги с нравствени напътствия.[10] През 1892, Максим Горки се изказва за Блаватска с ирония по отношение на окултните ѝ занимания. През 1912 в писмо до И.А.Румянцев го моли да му изпрати всички книги на Блаватска.[11]. Писателят и литературоведът Андрей Бели открива в теософската доктрина визия за реалността, която съответства на собственото му светоусещане. Много от творбите му са изпълнени с теософско съдържание и са структурирани според теософските принципи.[12] Композиторът Александър Скрябин базира своята теория за композирането на музика като божествена игра непосредствено върху теософската доктрина.[13] Последовател и популяризатор на идеите на Блаватска в Русия е и поетът Максимилиан Волошин. [14] Активни теософи са също писателката Олга Форш, поетите Константин Балмонт, Николай Мински[15] и Ана Веселовская.[16]

Докато изследователите са единни по въпроса за това, че идеите, съдържащи се в книгите на Блаватска, са оказали влияние върху руския космизъм, мненията им за същността и значението на това влияние се различават. Според Л.Е. Венцковски, М.В. Желнов, Н.Д. Горохова и Н.А. Шубина творчеството на Блаватска е органично свързано с религиозно-философските и културно-историческите традиции на Русия и лежи в руслото на руския космизъм.[17] От друга страна, Б.М. Владимирски и Л.Д. Кисловски смятат, че в много отношения принципите на теософията се разминават с философския космизъм, представен от Николай Бердяев, Владимир Соловьов и Павел Флоренски.[18] Б.М. Владимирски и Л.Д. Кисловски обръщат внимание върху факта, че първите теософски организации в Русия са регистрирани много след смъртта на Блаватска - чак през 1908, и поддържат тезата, че теософските митове са „внос“ в руския космизъм и са били възприемани с ентусиазъм поради всеобщото „брожение на умовете“ в Русия в началото на XX век.[19]

Значително е и влиянието на теософията върху редица представители на космизма в изкуството. Сериозен интерес към идеите на Блаватска проявяват членовете на обединението на художници-космисти „Амаравела“. Към идеите на Блаватска ги приобщава художничката Вера Пшесецкая (Руна), която е с теософски убеждения.[20]

Влияние върху нацистката идеология[редактиране | edit source]

Хайнрих Химлер е бил предан последовател на расовите теории на Блаватска. В основата на идеологията на СС е са идеите на Блаватска, както и на Алистър Кроули. Петата раса, въведена от Блаватска: арийската, е в основата на теориите на нацисткия режим за превъзходство на германската раса[1][8]. Идеите на Блаватска се считат за начало на нацисткото мислене[7].

Ню Ейдж[редактиране | edit source]

Много понятия, популяризирани или въведени от Блаватска, са се превърнали в неизменна част от идеологичния инструментариум на различните Ню Ейдж движения и техните последователи. Сред тях са идеите за прераждане, Велики Учители, висши равнини, викане на духове, паранормалните способности на жителите на Атлантида[5].

Основателите на различни Ню Ейдж и сродни движения и техни предвестници са били повлияни от Блаватска или първоначално са били членове на Теософското общество (като Рудолф Щайнер). Основаното от Елена и Николай Рьорих движение Агни Йога (Жива етика) заимства множество теми от учението на Блаватска. Елена Рьорих прави първия превод на Тайната доктрина на руски[21].

От идеите на Блаватска се вдъхновява и руският офталмолог и псевдоучен Ернст Мулдашев в книгите си на мистична тематика [22].

Други влияния[редактиране | edit source]

По думите на Джеймс Джойс, „не може да бъде разбрано значението, символизъма и смисъла на лайтмотивите му [на романа Одисей] без да се познават езотеричните теории, на които лежи тази работа“[5].

В младите си години член на Дъблинския клон на Теософското общество е бил и Уилям Бътлър Йейтс. Първите му познания за езотеричната философия идват от книгата „Езотеричен будизъм“ на сътрудника на Блаватска от Индия Алфред Синет. Йейтс се отказва от теософските идеи след като се сблъсква с множеството противоречния на окултизма и в частност тези на теософията[23].

С Блаватска се запознава, докато е студент по право в Лондонския университетски колеж, и Махатма Ганди. По-късно той споделя, че книгите на Блаватска, най-вече „Ключът към теософията”, са му показали стойността на индуистките учения, преставени в част от тази книга. Това убеждение, по думите на Ганди, му е дало моралната сила и авторитета да се противопостави на британското управление в Индия[5].

Руският художник Василий Кандински е вярвал в теориите на Блаватска, че материалният свят скоро ще свърши и избрани души ще могат да общуват бидейки под формата на „чиста мисъл”[24].

Стогодишен юбилей от смъртта[редактиране | edit source]

През 1991, когато е стогодишният юбилей от смъртта на Блаватска, нейни последователи разпространяват мистификацията, че 1991 е обявена за „Международна година на Блаватска“ от ЮНЕСКО. Това не намира потвърждение в календара на отбелязваните от ЮНЕСКО събития, за който честване на годишнината от смъртта на Блаватска дори не е било предлагано от представителите на страните-членки[25], а ЮНЕСКО официално отричат разпространената информация в отговор на отправено запитване от страна на почитател на Блаватска.[26].

Последователите на Елена Блаватска отбелязват годишнината с паметни чествания, откривания на плочи, а в България се възстановяват честванията на юбилея от смъртта на Блаватска.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • "Разбулената Изида" (1877)
  • "От пещерите и дебрите на Индустан" (1880)
  • "Магьосниците от сините планини" (1883)
  • "Тайната доктрина" (1888)
  • "Гласът на Безмълвието" (1889)
  • "Ключ към теософията" (1889)
  • "Теософски словар" (1892, посмъртно)
  • "Окултни изследвания"
  • "Основи на теософията"

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з Джеймс Ранди. An Encyclopedia of Claims, Frauds, and Hoaxes of the Occult and Supernatural. // James Randi Educational Foundation, 2007. Посетен на 06.04.2011.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Peter Washington. Madame Blavatsky's Baboon: A History of the Mystics, Mediums, and Misfits Who Brought Spiritualism to America. // Schocken, 1996. Посетен на 08.04.2011.
  3. Austin Cline. Agnosticism / Atheism Guide — theosophy. // about.com, 1998. Посетен на 06.04.2011.
  4. а б René Guénon и др. Theosophy: history of a pseudo-religion. // 2003. Посетен на 07.04.2011.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т H. P. Blavatsky. // NNDB — tracking the entire world. Посетен на 07.04.2011.
  6. Daniel H. Caldwell. The Esoteric World of Madame Blavatsky: Insights Into the Life of a Modern Sphinx. // 1991. Посетен на 07.04.2011.
  7. а б Christopher Hodapp, Alice Von Kannon. Conspiracy Theories & Secret Societies For Dummies. // For Dummies, 2008. Посетен на 28.03.2011.
  8. а б в г Никълъс Гуудрик-Кларк. Окултните корени на нацизма. // New York University press, 1985. Посетен на 12.04.2011.
  9. Frederick Crews. The consolation of Theosophy II (pdf). // The New York Review of Books, vol. 43, No. 15, 3 октомври 1996. Посетен на 12.04.2011.
  10. Ласько В. А. Книги с полки яснополянской библиотеки: Л. Н. Толстой и Е. П. Блаватская // Культура и время. 2004. № 3/4. С. 232—243.
  11. Д. Н. Яцутко. Николай Гумилев и Велимир Хлебников: сравнительная интерпретация мистических мотивов
  12. M.Carlson. No Religion Higher than Truth. Princeton: University Press, 1993. P. 198-200.
  13. M.Carlson. No Religion Higher than Truth. Princeton: University Press, 1993. P. 159
  14. Максимилиан Волошин. О теософии.
  15. M.Carlson. No Religion Higher than Truth. Princeton: University Press, 1993. P. 159
  16. M.Carlson. No Religion Higher than Truth. Princeton: University Press, 1993. P. 73
  17. Л.Э. Венцковский, М.В. Желнов, Н.Д. Горохова, Н.А. Шубина. Синтез науки, религии и философии (о творчестве Е.П. Блаватской): Научно-аналитический обзор. М.: ИРИОН РАН, 1994. С. 14
  18. Б.М.Владимирский, Л.Д.Кисловский. Путями русского космизма. М.: Либроком, 2011. С. 29. ISBN 978-5-397-01711-4
  19. Б.М.Владимирский, Л.Д.Кисловский. Путями русского космизма. М.: Либроком, 2011. С. 30. ISBN 978-5-397-01711-4
  20. Б.М.Владимирский, Л.Д.Кисловский. Путями русского космизма. М.: Либроком, 2011. С. 48. ISBN 978-5-397-01711-4
  21. Kevin J. Brehony. Nikolai Rerikh (1874-1947). // Посетен на 14.04.2011.
  22. Михаил Бушев. Скалпелът на смеха (pdf). // сп. Светът на физиката, октомври 2005. Посетен на 28.03.2011.
  23. Terence Brown. The Life of W. B. Yeats — A Critical Biography. // Blackwell Publishers, 1999. Посетен на 14.04.2011.
  24. Laura Cumming. What drove Kandinsky to abstraction?. // guardian.co.uk, 25 юни 2006. Посетен на 15.04.2011.
  25. UNESCO Anniversaries of Great Personalities and Historic Events 1990—1991 (pdf). // UNESCO.org, 18.12.1989. Посетен на 12.04.2011.
  26. 1991 год не был официально объявлен ЮНЕСКО "Годом Елены Блаватской"!. // 26.03.07. Посетен на 12.04.2011.

Вижте също[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | edit source]