Махатма Ганди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мохандас Карамчанд Ганди
индийски активист и политик
Мохандас Карамчанд Ганди 
Роден:
Починал:

Мохандас Карамчанд Ганди (на гуджаратски: મોહનદાસ કરમચંદ ગાંધી, на деванагари: मोहनदास करमचंद गांधी), познат като Махатма Ганди, е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната. Наречен е още „Баща на нацията“.

Ганди получава международна известност със своята концепция за сатяграха (на хинди: सत्याग्रह, „държане на истината“), ненасилствени протести за постигане на политически цели, която се основава на идеята за ахимса. Със своя пример вдъхновява политически лидери, като например Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи. За него Алберт Айнщайн казва:

На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята[1]

Санскритският термин Махатма („велика душа“) произлиза от индийската философска,религиозна и обществена традиция. С него Ганди е поздравен от поета Рабиндранат Тагор при завръщането си от Африка в Бомбай на 9 януари 1915 г.[2] Самият Ганди признава в своята автобиография 1, че се счита недостоен за тази титла.

Съдържание

[редактиране] Живот и дейност

[редактиране] Ранни години

Ганди като дете

Мохандас Карамчанд Ганди се ражда през 1869 г. в Порбандар, Гуджарат, като най-малкото от пет деца при четвъртия брак на Карамчанд Ганди с Путали Бай. Семейството е заможно и принадлежи към кастата на търговците вайши. Баща му заема поста на министър-председател на Порбандар, а по-късно — на Раджкот. И двамата родители са силно набожни индуисти, които се покланят на Вишну, но посещавали и храма на Шива. Ганди съобщава, че родителите им ги възпитали в толерантност спрямо друговерци[3] и били вегетарианци.

Още като дете Ганди е свидетел на конфликти на баща му с колониалните чиновници в областта. От друга страна, той наблюдава добрите и толерантни взаимоотношения между различните религиозни общности — индуисти, мюсюлмани, парси и джайнисти.

Желанието на Ганди е да следва право във Великобритания. След дълги колебания семейството приема неговото желание. Кастата е считала, че в чужбина той няма да може да живее „чисто“. Въпреки че полага клетва, с която се задължава да остане целомъдрен и да не докосва месо или алкохол, кастата му забранява пътуването в чужбина. Ганди се противопоставя на това решение и поради това е изключен от кастата.

През 1888 г. Ганди започва следването си в Лондон. В допълнение на следването Ганди изучава индуизма, исляма и християнството, като джайнизмът става все по-важен за него. Най-вече толстоизмът с неговото разбиране за ненасилие в ежедневието оказва влияние върху неговата собствена философия. Той прочита книгата на Лев Толстой „Царството божие е вътре във вас“ и окончателно се убеждава, че на насилието не бива да се отговаря с насилие и възприема идеята на Толстой, че нравствеността и религията е едно и също нещо. Ганди е въодушевен и от проповедта от планината на Исус,[4] която отговаря на неговото мото на лошото да се отвръща с добро.

[редактиране] Брак и семейство

Ганди и съпругата му Кастурбай

Още през 1883 г., когато е на тринадесет години, Ганди е оженен от родителите си за Кастурбай Наканджи, която е на същата възраст. Първият им син, Харилал, се ражда през 1888 г.. Те имат още трима сина: Манилай (1892) г., Рамдас (1897 г.) и Девадас (1900 г.). След като през 1906 г. Ганди приема целибата, той прекъсва сексуалните връзки с жена си. Кастурбай въпреки това живее и работи с него и занапред, като поема неговата политическа борба, когато Ганди е в затвора. Ганди и Кастурбай са женени в продължение на 62 години.

[редактиране] Ганди в Южна Африка

Ганди в сержантска униформа като санитар (1899 г.)

През периода от 1888 до 1891 г. Ганди живее в Лондон, където следва право. През 1891 г. пристига в Бомбай и става адвокат, но кариерата му е неуспешна. След като не успява да получи временна работа и като гимназиален учител, той се връща в Раджкот. През 1893 г. получава чиновническа служба в клона на индийска фирма в Натал, Южна Африка.

По време на англо-бурската война през 1899 г. и въстанието на зулусите през 1906 г. Ганди подтиква индийците да подкрепят англичаните във войната, като участват в санитарните части. Самият Ганди служи като санитар, което разглежда като свой граждански дълг, защото който търси своите права, би трябвало да изпълнява своите задължения. По този начин се надява да съдейства за повече права на индийците в Южна Африка. Първоначално Ганди е планувал да остане една година там, но се завръща в Индия чак през 1915 г.

Годините в Южна Африка оказват решаващо влияние върху неговата концепция за ненасилие в политическата борба. Ганди бързо установява, че животът като индиец е труден и неприятен. В своята автобиография разказва една онагледяваща история:

Ганди като адвокат в Южна Африка (1906 г.)
На седмия или осмия ден от моето пристигане аз напуснах Дърбан. За мен беше поръчано място в купе от първа класа. … Служител на железницата влезна в купето и ме попита, дали бих искал легло. Аз му благодарих и той си тръгна. След това в купето влезна мъж, който ме изгледа от глава до пети. Той видя, че съм „цветнокож“ — това го обезпокои. Той веднага излезе и пристигна след малко с двама служители. В първия момент никой не каза нищо, след това към мен се приближи трети служител и ми каза: „Елате с мен, Вие ще пътувате в багажното отделение“. „Но аз имам билет за първа класа“, отвърнах аз. „Това няма значение. Казвам Ви, трябва да пътувате в багажното.“ „В Дърбан аз седнах на това място и настоявам да остана тук.“ „Не, не можете“, каза служителят, „Трябва да излезнете оттук, или ще извикам полиция, за да Ви изхвърлят.“ „Да, направете го“, отвърнах. „Отказвам доброволно да стана.“ Дойде човек от охраната. Той ме хвана под ръка и ме изхвърли. Отказах да пътувам в багажното отделение и влака отпътува.

Повлиян от това преживяване, Ганди започва своята политическа дейност в Южна Африка. Той основава през 1894 г. Наталски индийски конгрес и повежда на 13 ноември 1913 г. протестен марш към Трансваал, в следствие на което през 1914 г. се приема Закона за подпомагане на индийците. В Южна Африка Ганди развива своята концепция за ненасилствена съпротива, която нарича „сатяграха“. За африканското население не се ангажира по същия начин, а остава през целия си живот концентриран върху индийците.

[редактиране] Борба за независимост на Индия

Ганди облечен като сатяграхи (ненасилствен активист)

След двадесетгодишен престой в Африка, Ганди се завръща в Индия през 1915 г. Той изгражда медитативния център Хариджан Ашрам. Ганди се бори срещу индустриализацията и се дистанцира от западния начин на мислене и форми на живот, като започва да носи традиционно индийско облекло. Той води обикновен начин на живот, като вегетарианец, чрез природна медицина и хигиена. Ганди определя предачното колело като символ на тази форма на живот и призовава индийците да тъкат собствени платове в домашни условия, като така бойкотират английската текстилна промишленост. През този период получава от привържениците си прозвището „Махатма“.

През 1920 г. Махатма Ганди поема ръководството на Индийския национален конгрес, който през следващите години се радикализира в дух на индуистки национализъм, което отблъсква от организацията много мюсюлмани. През 1930 г. Ганди инициира кампания за гражданско неподчинение и организира Поход на солта (Salt Satyagraha), като протест срещу британския монопол на солта. Този марш се превръща в най-зрелищната кампания на Ганди по време на борбата за независимост.

Соленият поход от 1930 г.

През 1942 г. Ганди призовава за незабавната независимост на Индия и поради това е арестуван в Пуна. След две години е освободен по здравословни причини. Както в Южна Африка, така и в Индия, Ганди е арестуван многократно от британската колониална власт, като прекарва общо осем години в затвора.

Gandhi in England.ogg
Видео: Ганди при едно посещение в Англия

На 3 юни 1947 г. британският министър-председател Клемънт Атли провъзгласява независимостта на Индия и разделянето ѝ на две части: преобладаващо индиуистка Индия и преобладаващо мюсюлмански Пакистан. Ганди се противопоставя постоянно на плана за деление. Впоследствие обаче се застъпва за едно справедливо разпределение на държавната хазна. Благодарение на неговото влияние и саможертва (чрез четиридневен „пост до смърт“ от 19 до 21 ноември 1947 г.), за известно време се преустановяват напомнящите на гражданска война кръвопролития, които се водят между индуси и мюсюлмани.[5]

На 30 януари 1948 г. 79-годишният Ганди е застрелян от индуисткия националист Натурам Годсе, който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки. Атентатът е планиран десет дни по-рано от група от седем съмишленици.

[редактиране] Цитати

Карикатура на Махатма Ганди (Юзеф Гославски, 1932)
  • Око за око и светът ще ослепее
  • Насилието е оръжието на слабите
  • Бъди промяната, която желаеш да видиш в света
  • Няма път към мира - мирът е пътят
  • Русия в лицето на Толстой ми даде учителя, който ми предостави теоретичната основа на моето ненасилие
  • Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава
  • Аз бих станал християнин, ако християните живееха по християнски
  • Отричам насилието, защото доброто, което изглежда то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява
  • Дори и най-незначителната лъжа разваля хората, така, като капка отрова разваля цяло езеро
  • Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!
  • Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител

[редактиране] Факти

Статуя на Ганди в Амстердам
  • Индийската министър-председателка Индира Ганди и синът ѝ Раджив Ганди не са роднини на Махатма Ганди.
  • Животът на Ганди е основа на сюжета на филма Ганди с режисьор Ричард Атенбъроу (1982 г.), който получава 8 Оскара.
  • Филип Глас композира операта „Сатяграха“ (1980 г.), която е свързана с живота на Ганди.
  • Американският психоаналитик от немски произход Ерик Ериксън написва психоаналитична биография на Ганди на име: "Истината за Ганди: За основите на борческото ненасилие", която печели Пулицър за 1970.

[редактиране] Литература на български

  • Ганди, Махатма. Размисли за всеки ден. Мириам Паблишинг, 2002. ISBN 978-954-9513-65-3.
  • Ганди, Махатма. Моят път към Истината: Автобиография. София, Захарий Стоянов, 2003. ISBN 978-954-9559-76-7.

[редактиране] Бележки

  • An Autobiography or The Story of my Experiments with Truth (букв. Автобиография или Историята на моите експерименти с истината), издавана на български като „Моят път към Истината“

[редактиране] Източници

  1. Gandhi (www.filmstarts.de)
  2. Mahatma Gandhi (www.uni-protokolle.de); Chronologie von Gandhis Leben und Wirken (www.gandhiserve.org)
  3. Mahatma Gandhi: Mein Leben, Suhrkamp 1983, S. 32-33
  4. Mahatma Gandhi: Mein Leben, Suhrkamp 1983, S. 50; Детство и юношество на Ганди (Международен образователен сървър на UNESCO D@dalos)
  5. Chronologie von Gandhis Leben und Wirken (www.gandhiserve.org)

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

Открийте още информация за Махатма Ганди в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mahatma Gandhi“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици