Махатма Ганди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мохандас Карамчанд Ганди
индийски активист и политик
Роден: 2 октомври 1869
Порбандар, Британска Индия
Починал: 30 януари 1948 г. (на 78 г.)
Делхи, Индия

Мохандас Карамчанд Ганди (на гуджаратски: મોહનદાસ કરમચંદ ગાંધી, на деванагари: मोहनदास करमचंद गांधी), познат като Махатма Ганди, е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната. Наречен е още „Баща на нацията“.

Ганди получава международна известност със своята концепция за сатяграха (на хинди: सत्याग्रह, „държане на истината“), ненасилствени протести за постигане на политически цели, която се основава на идеята за ахимса. Със своя пример вдъхновява политически лидери, като например Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи. За него Алберт Айнщайн казва:

На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята[1]

Санскритският термин Махатма („велика душа“) произлиза от индийската философска,религиозна и обществена традиция. С него Ганди е поздравен от поета Рабиндранат Тагор при завръщането си от Африка в Бомбай на 9 януари 1915 г.[2] Самият Ганди признава в своята автобиография 1, че се счита недостоен за тази титла.

Живот и дейност[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Ганди като дете

Мохандас Карамчанд Ганди се ражда през 1869 г. в Порбандар, Гуджарат, като най-малкото от пет деца при четвъртия брак на Карамчанд Ганди с Путали Бай. Семейството е заможно и принадлежи към кастата на търговците вайши. Баща му заема поста на министър-председател на Порбандар, а по-късно — на Раджкот. И двамата родители са силно набожни индуисти, които се покланят на Вишну, но посещавали и храма на Шива. Ганди съобщава, че родителите им ги възпитали в толерантност спрямо друговерци[3] и били вегетарианци.

Още като дете Ганди е свидетел на конфликти на баща му с колониалните чиновници в областта. От друга страна, той наблюдава добрите и толерантни взаимоотношения между различните религиозни общности — индуисти, мюсюлмани, парси и джайнисти.

Желанието на Ганди е да следва право във Великобритания. След дълги колебания семейството приема неговото желание. Кастата е считала, че в чужбина той няма да може да живее „чисто“. Въпреки че полага клетва, с която се задължава да остане целомъдрен и да не докосва месо или алкохол, кастата му забранява пътуването в чужбина. Ганди се противопоставя на това решение и поради това е изключен от кастата.

През 1888 г. Ганди започва следването си в Лондон. В допълнение на следването Ганди изучава индуизма, исляма и християнството, като джайнизмът става все по-важен за него. Най-вече толстоизмът с неговото разбиране за ненасилие в ежедневието оказва влияние върху неговата собствена философия. Той прочита книгата на Лев Толстой „Царството божие е вътре във вас“ и окончателно се убеждава, че на насилието не бива да се отговаря с насилие и възприема идеята на Толстой, че нравствеността и религията е едно и също нещо. Ганди е въодушевен и от проповедта от планината на Исус,[4] която отговаря на неговото мото на лошото да се отвръща с добро.

Брак и семейство[редактиране | edit source]

Ганди и съпругата му Кастурбай

Още през 1883 г., когато е на тринадесет години, Ганди е оженен от родителите си за Кастурбай Наканджи, която е на същата възраст. Първият им син, Харилал, се ражда през 1888 г. Те имат още трима сина: Манилай (1892) г., Рамдас (1897 г.) и Девадас (1900 г.). След като през 1906 г. Ганди приема целибата, той прекъсва сексуалните връзки с жена си. Кастурбай въпреки това живее и работи с него и занапред, като поема неговата политическа борба, когато Ганди е в затвора. Ганди и Кастурбай са женени в продължение на 62 години.

Ганди в Южна Африка[редактиране | edit source]

Ганди в сержантска униформа като санитар (1899 г.)

През периода от 1888 до 1891 г. Ганди живее в Лондон, където следва право. През 1891 г. пристига в Бомбай и става адвокат, но кариерата му е неуспешна. След като не успява да получи временна работа и като гимназиален учител, той се връща в Раджкот. През 1893 г. получава чиновническа служба в клона на индийска фирма в Натал, Южна Африка.

По време на англо-бурската война през 1899 г. и въстанието на зулусите през 1906 г. Ганди подтиква индийците да подкрепят англичаните във войната, като участват в санитарните части. Самият Ганди служи като санитар, което разглежда като свой граждански дълг, защото който търси своите права, би трябвало да изпълнява своите задължения. По този начин се надява да съдейства за повече права на индийците в Южна Африка. Първоначално Ганди е планувал да остане една година там, но се завръща в Индия чак през 1915 г.

Годините в Южна Африка оказват решаващо влияние върху неговата концепция за ненасилие в политическата борба. Ганди бързо установява, че животът като индиец е труден и неприятен. В своята автобиография разказва една онагледяваща история:

Ганди като адвокат в Южна Африка (1906 г.)
На седмия или осмия ден от моето пристигане аз напуснах Дърбан. За мен беше поръчано място в купе от първа класа. … Служител на железницата влезна в купето и ме попита, дали бих искал легло. Аз му благодарих и той си тръгна. След това в купето влезна мъж, който ме изгледа от глава до пети. Той видя, че съм „цветнокож“ — това го обезпокои. Той веднага излезе и пристигна след малко с двама служители. В първия момент никой не каза нищо, след това към мен се приближи трети служител и ми каза: „Елате с мен, Вие ще пътувате в багажното отделение“. „Но аз имам билет за първа класа“, отвърнах аз. „Това няма значение. Казвам Ви, трябва да пътувате в багажното.“ „В Дърбан аз седнах на това място и настоявам да остана тук.“ „Не, не можете“, каза служителят, „Трябва да излезете оттук, или ще извикам полиция, за да Ви изхвърлят.“ „Да, направете го“, отвърнах. „Отказвам доброволно да стана.“ Дойде човек от охраната. Той ме хвана под ръка и ме изхвърли. Отказах да пътувам в багажното отделение и влака отпътува.

Повлиян от това преживяване, Ганди започва своята политическа дейност в Южна Африка. Той основава през 1894 г. Наталски индийски конгрес и повежда на 13 ноември 1913 г. протестен марш към Трансваал, в следствие на което през 1914 г. се приема Закона за подпомагане на индийците. В Южна Африка Ганди развива своята концепция за ненасилствена съпротива, която нарича „сатяграха“. За африканското население не се ангажира по същия начин, а остава през целия си живот концентриран върху индийците.

Борба за независимост на Индия[редактиране | edit source]

Ганди, облечен като сатяграхи (ненасилствен активист)

След двадесетгодишен престой в Африка, Ганди се завръща в Индия през 1915 г. Той изгражда медитативния център Хариджан Ашрам. Ганди се бори срещу индустриализацията и се дистанцира от западния начин на мислене и форми на живот, като започва да носи традиционно индийско облекло. Той води обикновен начин на живот, като вегетарианец, чрез природна медицина и хигиена. Ганди определя предачното колело като символ на тази форма на живот и призовава индийците да тъкат собствени платове в домашни условия, като така бойкотират английската текстилна промишленост. През този период получава от привържениците си прозвището „Махатма“.

През 1920 г. Махатма Ганди поема ръководството на Индийския национален конгрес, който през следващите години се радикализира в духа на индуския национализъм, което отблъсква от организацията много мюсюлмани. През 1930 г. Ганди инициира кампания за гражданско неподчинение и организира Поход на солта (Salt Satyagraha), като протест срещу британския монопол на солта. Този марш се превръща в най-зрелищната кампания на Ганди по време на борбата за независимост.

Ролята на Ганди в Първата световна война[редактиране | edit source]

През април 1918 г., по време на последната част от Първата световна война, вицекралят кани Ганди на военната конференция в Делхи.[5] Може би, за да покаже подкрепата си за империята и да помогне на каузата си за независимост на Индия,[6] Ганди се съгласява активно да набира индийци за войната.[7] За разлика от Зулуската война през 1906 г. и избухването на Първата световна война през 1914 г., когато той набира доброволци за корпуса за Бърза помощ, този път Ганди се опитва да набира участници в бойните действия. През юни 1918 г. в листовка, озаглавена „Апел за записване“, Ганди пише „За да доведем нещата до такова състояние, ние трябва да имаме възможност да се защитим, това е способността да се носи оръжие и да се използва... Ако искаме да изучим употребата на оръжието с възможно най-голяма бързина, то е наш дълг е да се запишем в армията.“.[8] Ганди обаче посочва в писмо до личния секретар на вицекраля, че той „лично няма да убие или нарани никого, приятел или враг“.[9]

Кампанията на Ганди за набиране на войници поставя под въпрос последователността му относно ненасилието – както потвърждава приятеля му Чарли Андрюс: „Лично аз никога не можах да погодя това с поведението му в други отношения, и това е една от точките, в които се озовах в болезнено разногласие.“.[10] Личният секретар на Ганди, ,Махадев Десаи, също признава, че „Въпросът за съответствието между неговото кредо на Ахимса (ненасилие) и неговата кампания за набиране на доброволци беше повдигнат не само тогава, но е обсъждан и досега.“[7]

Чампаран и Кеда[редактиране | edit source]

Ганди през 1918 г., по време на кампанията сатяграха в Чампаран и Кхеда

Първите големи постижения на Ганди идват през 1918 г. с агитацията в областите Чампаран и Кхеда в Бихар и Гуджарат. Агитацията в Чампаран изправя местните селяни срещу техните предимно британски земевладелци, които са подкрепени от местната администрация. Селяните са принудени да отглеждат индиго, култура, чието търсене намалява в продължение на повече от две десетилетия, и са принудени да продават реколтата си в сандъчета на фиксирана цена. Недоволни от това, селяните се жалват пред Ганди в ашрама му в Ахмадабад. Следвайки стратегията на ненасилствен протест, Ганди изненадващо поема администрацията и печели отстъпки от страна на властите.[11]

През 1918 г. град Кхеда е пострадал от наводнения и глад и селяните искат освобождаване от данъци. Ганди премества щаба си в Надиад,[12] организирайки десетки поддръжници и нови доброволци от региона, най-известният от които е Валабхай Пател.[13] Използвайки липсата на сътрудничество като техника, Ганди започва забележителна кампания, в която селяните не плащат такси, дори под заплахата от конфискация на земята. Общественият бойкот на мамлатдарите и талатдарите (длъжностните лица, отговарящи за приходите в областта) съпровожда агитацията. Ганди работи усилено, за да спечели обществената подкрепа за агитацията в цялата страна. В продължение на пет месеца, администрацията отказва, но най-накрая – през месец май 1918 г., правителството приема важни разпоредби и отпуска условията за плащане на данъци до приключването на глада. В Кхеда, Валабхай Пател представя земеделските производители в преговорите с британците, които прекратяват събирането на данъци и освобождават всички затворници.[14]

Движение в поддръжка на халифата[редактиране | edit source]

През 1919 г. Ганди, със слабата си позиция в Конгреса, решава да разшири основата с призив към мюсюлманите. Възможността идва с движението в поддръжка на халифата, голям протест на мюсюлманите срещу сринатия статут на халифа, духовния водач на религията им. Османската империя е загубила Първата световна война и е разделена, като мюсюлманите се страхуват за безопасността на светите места и престижа на религията си.[15] Въпреки, че не Ганди дава началото на Общоиндийската мюсюлманска конференция,[16] която направлява движението в Индия, той скоро става неговия най-виден говорител и създава основа за мюсюлманска подкрепа по места във всички мюсюлмански центрове в Индия.[17] Успехът му го прави първия национален лидер на Индия с мултикултурна основа и улеснява издигането му на власт в Конгреса. През 1920 г., Ганди се превръща в основен лидер в Конгреса.ref> Modern South Asia: History, Culture, Political Economy. Psychology Press, 2004. с. 112–14.</ref>[18] До края на 1922 г. движението в подкрепа на халифата се разпада.[19]

Несътрудничество[редактиране | edit source]

Махатма Ганди преде прежда, снимка от края на 1920 г.

През 1920-те години, с Конгреса зад себе си, Ганди вече има основата за започване на движение за несъдействие, ненасилие и мирна съпротива, като неговите „оръжия“ в борбата срещу Британския Радж. Широката му популярност сред индусите и мюсюлманите прави ръководството му възможно, той дори убеждава крайната фракция на мюсюлманите да подкрепи мирното несътрудничество.[20] Искрата, която запалва национален протест е гнева към клането в Джалианвал Багх на стотици мирни граждани от страна на британските войници в Пенджаб. Много британци приветстват действията като необходими за предотвратяването на нов бунт като този 1857 г. – отношение, което кара много индийски лидери да смятат, че Радж се контролира от техни врагове. Ганди разкритикува както действията на Британския Радж, така и ответното насилие на индийците. Той е автор на резолюция, изразяваща съболезнования за британските цивилни жертви и осъждаща бунтовете, която, след първоначалната опозиция в партията, е приета след емоционална реч на Ганди, застъпваща принципа му, че всяка форма на насилие е зло и не може да бъде оправдана.[21]

След клането и последвалото насилие Ганди се съсредоточава върху спечелването на пълно самоуправление и контрол на всички индийски държавни институции, което скоро кристализира в концепцията Сварадж или пълна физическа, духовна и политическа независимост.[22] През този период, Ганди се обявява за „ортодоксален индуист“ и през януари 1921 г. по време на реч в храма във Вадтал, говори за значението на отказа от съдействие за индуската Дхарма: „На това свято място, аз декларирам, че ако искате да защитите индуската Дхарма, липсата на сътрудничество е първия, както и последния урок, който трябва да научите.“.[23]

Сабармати Ашрам, домът на Ганди в Гуджарат

През декември 1921 г., Ганди е натоварен с изпълнителната власт от името на Индийския национален конгрес. Под негово ръководство, Конгресът е реорганизиран по нови правила. Членството в партията е отворена за всеки, готови да заплати символична такса. Йерархията на комисиите е установена с цел подобряване на дисциплината, превръщането на партията от елитна организация в масово национално движение. Ганди разширява платформата си на ненасилие, за да включи политиката „свадеши“ – бойкота на чуждестранни стоки, особено на британски. Във връзка с това, той се застъпва, че вместо британски текстил, от всички индийци трябва да се носи кхади (домашно изпредено облекло). Ганди увещава индийските мъже и жени, бедни или богати, да прекарват време всеки ден, предейки кхади в подкрепа на движението за независимост.[24]

Ганди дори изобретява малък, преносим чакрък, който може да бъде сгънат до размер на малка пишеща машина.[25] Това е стратегия за налагане на дисциплина и отдаденост на нежелаещите и амбициозните и за да се включат жени в движението. В допълнение към бойкота на британските продукти, Ганди призовава хората да бойкотират британски образователни институции и съдебни зали, да напускат правителствени служби, и да оставят британските титли и отличия.[26]

„Несътрудничеството“ се радва на широк успех, увеличавайки екзалтацията и участието на всички слоеве на индийското общество. Но точно когато движението достига своя връх, то приключва внезапно в резултат на насилствен сблъсък в град Чаури Чаура, щата Утар Прадеш, през февруари 1922 г. Страхувайки се, че движението е на път да поеме завой към насилие, и убеден, че това ще срожи край на цялата му работа, Ганди спира кампанията за масово гражданско неподчинение.[27] Това е третият път, когато Ганди спира мащабна кампания.[28] Ганди е арестуван на 10 март 1922 г., съден за противодържавна дейност и осъден на шест години лишаване от свобода. Той започва изпълнението на присъдата си на 18 март. Освободен е през февруари 1924 г. за операция от апендицит.[29]

Без обединяваща личност на Ганди, Индийският национален конгрес започва да се раздробява и се разделяне на две фракции – едната, водена от Читараджан Дас и Мотилал Неру фаворизира участието на партията в законодателната власт, а другата, водена от Чакраварти Раджагопалачари и Валабхай Пател, се противопоставя на това. Освен това, сътрудничеството между индуси и мюсюлмани, която е силно в разгара на кампанията за ненасилие, замира. Ганди се опитва да преодолее тези различия по много начини, включително чрез триседмични пости през есента на 1924 г., но с ограничен успех.[30] През тази година, Ганди е убеждаван да ръководи сесията на Конгреса в Белгаум. Ганди се съгласява да председателства сесията при едно условие – че участниците трябва да носят кхади. В дългата му политическа кариера, това е единственият път, когато ръководи сесия на Конгреса.[31]

Соленият поход от 1930 г.

През 1942 г. Ганди призовава за незабавната независимост на Индия и поради това е арестуван в Пуна. След две години е освободен по здравословни причини. Както в Южна Африка, така и в Индия, Ганди е арестуван многократно от британската колониална власт, като прекарва общо осем години в затвора.

Видео: Ганди при посещение в Англия

На 3 юни 1947 г. британският министър-председател Клемънт Атли провъзгласява независимостта на Индия и разделянето ѝ на две части: преобладаващо индуистка Индия и преобладаващо мюсюлмански Пакистан. Ганди се противопоставя постоянно на плана за деление. Впоследствие обаче се застъпва за едно справедливо разпределение на държавната хазна. Благодарение на неговото влияние и саможертва (чрез четиридневен „пост до смърт“ от 19 до 21 ноември 1947 г.), за известно време се преустановяват напомнящите на гражданска война кръвопролития, които се водят между индуси и мюсюлмани.[32]

Покушение и убийство на Ганди[редактиране | edit source]

Първото покушение над Махатма Ганди е на 20 януари 1948 г., два дни след като прекратява гладна стачка. Лидерът на страната говори в обръщение към вярващите от верандата на дома си в Делхи, когато бежанец от Пенджаб на име Маданлал хвърля по него самоделна бомба. Устройството се взривява на няколко крачки от Ганди, но няма пострадали.

Индийското правителство, разтревожено от инцидента, настоява за усилване на личната охрана на Ганди, но той не иска и да чува за това – „Ако ми е съдено да загина от куршума на безумец, ще направя това с усмивка.“. По това време Ганди е на 78 години.

На 30 януари 1948 г. Ганди се събужда на разсъмване и се заема с работа над проекта за конституция, който трябва да представи на конгреса. Целият ден преминава в обсъждания с колеги върху бъдещия основен закон на страната. Идва време за вечерна молитва и, съпроводен от своята племенница, Ганди излиза на поляната пред дома си.

Както обикновено, събралата се тълпа бурно приветства „бащата на нацията“. Привърженици на учението му се втурват към Ганди, опитвайки се, по древен обичай, да докоснат нозете на Махатма. Използвайки настъпилата суматоха, индуския националист Натурам Годсе (който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки), наред с другите поклонници, се приближава към Ганди и стреля три пъти в него. Първите два куршума преминават през, а третият остава в белите дробове, в областта на сърцето. Отслабналият Махатма, подкрепен от двете страни от племенниците си, прошепва: „О, Рама! О, Рама!“ (на хинди: हे ! राम, тези думи са написани на паметника, издигнат на мястото на изстрелите). Тогава показва със знак, че прощава на убиеца, и след това умира. Смъртта му настъпва в 17 часа̀ и 17 минути.

Годсе се опитва да сложи край на живота си, но в този момент към него се хвърлят хора, за да се разправят с него на място. Телохранителите на Ганди спасяват убиеца от разгневената тълпа и го предават на правосъдието. Скоро властите изясняват, че убиецът не е действал самостоятелно. Разкрит е голям антиправителствен заговор. Атентатът е планиран десет дни по-рано. Пред съда застават осем души. Всички те са признати за виновни в убийство. Двама от тях са осъдени на смърт и обесени на 15 ноември 1949 г. Останалите заговорници получават големи присъди за излежаване в затвор.

На 30 януари 2008 г., на 60-та годишнина от смъртта на Ганди, част от праха му е разпръсната над морето край нос Коморин, на южния край на полуостров Индустан.

Цитати[редактиране | edit source]

Карикатура на Махатма Ганди (Юзеф Гославски, 1932)
  • Око за око и светът ще ослепее
  • Насилието е оръжието на слабите
  • Бъди промяната, която желаеш да видиш в света
  • Няма път към мира — мирът е пътят
  • Русия в лицето на Толстой ми даде учителя, който ми предостави теоретичната основа на моето ненасилие
  • Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава
  • Аз бих станал християнин, ако християните живееха по християнски
  • Отричам насилието, защото доброто, което изглежда то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява
  • Дори и най-незначителната лъжа разваля хората, така, като капка отрова разваля цяло езеро
  • Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!
  • Живей сякаш ще умреш утре. Учи сякаш ще живееш вечно!
  • Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител

Факти[редактиране | edit source]

Статуя на Ганди в Амстердам
  • Индийската министър-председателка Индира Ганди и синът ѝ Раджив Ганди не са роднини на Махатма Ганди.
  • Животът на Ганди е основа на сюжета на филма Ганди с режисьор Ричард Атенбъроу (1982 г.), който получава 8 Оскара.
  • Филип Глас композира операта „Сатяграха“ (1980 г.), която е свързана с живота на Ганди.
  • Американският психоаналитик от немски произход Ерик Ериксън написва психоаналитична биография на Ганди на име: "Истината за Ганди: За основите на борческото ненасилие", която печели Пулицър за 1970.

Литература на български[редактиране | edit source]

  • Ганди, Махатма. Размисли за всеки ден. Мириам Паблишинг, 2002. ISBN 978-954-9513-65-3.
  • Ганди, Махатма. Моят път към Истината: Автобиография. София, Захарий Стоянов, 2003. ISBN 978-954-9559-76-7.

Бележки[редактиране | edit source]

  • An Autobiography or The Story of my Experiments with Truth (букв. Автобиография или Историята на моите експерименти с истината), издавана на български като „Моят път към Истината“

Източници[редактиране | edit source]

  1. Gandhi (www.filmstarts.de)
  2. Mahatma Gandhi (www.uni-protokolle.de); Chronologie von Gandhis Leben und Wirken (www.gandhiserve.org)
  3. Mahatma Gandhi: Mein Leben, Suhrkamp 1983, S. 32-33
  4. Mahatma Gandhi: Mein Leben, Suhrkamp 1983, S. 50; Детство и юношество на Ганди (Международен образователен сървър на UNESCO D@dalos)
  5. Chronology of Mahatma Gandhi's Life:India 1918 in WikiSource based on the Collected Works of Mahatma Gandhi. Based on public domain volumes.
  6. Gandhi,(1940). Chapter "Recruiting Campaign".
  7. а б Desai, (1930).
  8. Gandhi, (1965) Collected Works, Vol 17. Chapter "67. Appeal for enlistment", Nadiad, 22 June 1918
  9. Gandhi, (1965) Collected Works, Vol 17. "Chapter 8. Letter to J. L. Maffey", Nadiad, 30 April 1918.
  10. Andrews (1930).
  11. Hardiman, (2001).
  12. Unattributed. Satyagraha Laboratories Of Mahatma Gandhi. // Indian National Congress website. All India Congress Committee, 2004. Посетен на 25 February 2012.
  13. Gandhi, Rajmohan (2006),pp. 196–197.
  14. Brown, (1974). pp. 94–102
  15. Gail Minault, The Khilafat Movement Religious Symbolism and Political Mobilization in India (1982)
  16. The All-India Muslim Conference and the Origin of the Khilafat Movement in India. // Journal of the Pakistan Historical Society 38 (2). 1990. с. 155–162.
  17. A Review of the Gandhi Movement in India. // Political Science Quarterly 38 (2). 1923. с. 227–248.
  18. Judith Margaret Brown. Gandhi: Prisoner of Hope. Yale University Press, 1991. с. 140–47.
  19. Wilhelm von Pochhammer. India's Road to Nationhood: A Political History of the Subcontinent. Allied Publishers, 2005. с. 440.
  20. Roberts, "A Review of the Gandhi Movement in India," Political Science Quarterly, (1923) p. 229
  21. Gandhi, 1990, p. 82
  22. Chakrabarty, Bidyut. Indian politics and society since independence: events, processes and ideology. Routledge, 2008. ISBN 978-0-415-40868-4. с. 154. Посетен на 4 April 2012.
  23. Hardiman, (2003). p. 163
  24. Gandhi, 1990, p. 89
  25. Unattributed. Gandhi Invents Spinning Wheel. // Popular Science. Bonnier Corporation, December 1931. с. 60.
  26. Shashi, (19960. p. 9.
  27. Gandhi, 1990, p. 105
  28. Roberts, (2011).
  29. Datta, Amaresh. The Encyclopaedia Of Indian Literature (Volume Two) (Devraj To Jyoti). Sahitya Akademi, 1 January 2006. ISBN 978-81-260-1194-0. с. 1345. Посетен на 4 April 2012.
  30. Gandhi, 1990, p. 131
  31. Jain, Jagdishchandra. Gandhi, the forgotten Mahatma. Delhi, Mittal Publications, 1987. ISBN 81-7099-037-8. с. 17.
  32. Chronologie von Gandhis Leben und Wirken (www.gandhiserve.org)

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Махатма Ганди в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mahatma Gandhi“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.