Чекрък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Момиче с чекрък във Франция, 1910 година.
Махатма Ганди с чекрък.

Чекръкът е устройство с въртящо се колело, предназначено за предене на прежда от изкусвени или естествени влакна. Представлява прост механизъм и се задвижва на принципа на велосипеда. Почвява се около 11 век и заменя ръчните хурка и вретено. По-усъвършенствани уреди заменят чекръка по време на индустриалната революция.

История[редактиране | edit source]

Най-ранните ясни илюстрации на чекрък са от Багдад (1237 г.), Китай (ок. 1270 г.) и Европа (ок. 1280 г.) и има доказателства, че чекръците вече са влезли в употреба в Китай и ислямския свят още през единадесети век.[1] Според Ирфан Хабиб, въртящото се колело за предене е въведено в Индия от Иран през тринадесети век.

Според Марк Елвин, в 14-ти век китайските технически ръководства описват автоматично задвижвани с вода въртящи се колела. Сходни устройства не са разработени в Европа до края на 18-ти век. Въпреки това това производство запада когато за производството на влакната памукът измества конопа. То е почти забравено в 17-ти век. Западането на автоматично въртящото се колело в Китай е важна част от теорията на Елвин, която обяснява защо не е имало местна индустриална революция в Китай въпреки високите нива на богатство и научни познания.

Чекръкът заменя по-ранния метод за ръчно предене с хурка и вретено. Първият етап в механизиране на процеса е монтирането на шпиндела хоризонтално, за да може да се задвижва с връв или кабел, който опасва голямо, ръчно задвижващо се колело. Голямото колело е пример от този тип, при него влакното се държи в лявата ръка и колелото бавно се върти с дясната. Влакното се държи под лек ъгъл на вретеното, което осигурява необходимото усускване[2]. Преждата след това се навива на шпиндела, като го движи, така че да образува прав ъгъл с вретеното. Този вид на чекръка, макар да е известен в Европа от 14-ти век, не е бил в обща употреба.

Чекръкът претърпява много подобрения, които е трудно да се следят във времето. През 1533 г. гражданин на Брауншвайг добавя педал, така че колелото да се задвижва с крак и оставя двете ръце свободни. Леонардо да Винчи рисува чекрък, при който преждата се усуква преди да се увие на шпиндела. През 16-ти век чекръкът с педал влиза в обща употреба.

През 18-ти век индустриалната революция има голям ефект върху предачната индустрия, като започва да механизира въртящото се колело. Люис Пол и Джон Уайът първи работят върху проблема през 1738 г., патентоват машина за предене и система за калерчето за изготвяне на вълнена прежда с по-равномерна дебелина. Използвайки не един, а два въртящи се елемента с различни скорости, преждата може да се усуква и върти по-бързо и по-ефикасно. Въпреки това те нямат много голям финансов успех. През 1771 г. Ричард Аркрайт използва водни колела за задвижване на станове за производство на памучен плат.

Съвременните предачни машини използват механични средства, за да завъртат вретеното, както и автоматичен метод да изготвят влакна, както и устройства, които да работят много вретена заедно при големи скорости, немислими в миналото[3][4].

В културата и фолклора[редактиране | edit source]

В приказката на братя Грим, „Румпелщилцхен“, се разказва за жена, кочто е затворена и принудена да преде злато от слама. Румпелщилцхен ѝ помага в тази задача с цената на първородната рожба на жената. Все пак тя успява да запази детето си след като отгатва името му. В приказката на Шарл ПероСпящата красавица“ принцесата убожда пръста си на вретеното на чекрък и заспива 100 годишен сън. Уолт Дисни при заснимането на филма „Спящата красавица“ включва чекръка в анимацията. Антонин Дворжак пише операта „Златният чекрък“.

Чекръкът в изкуството[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Pacey, Arnold. Technology in World Civilization: A Thousand-Year History. First MIT Press paperback edition. Cambridge MA, The MIT Press, 1991, [1990].
  2. Spinning wheel. (2007). In Encyclopædia Britannica. Retrieved April 7, 2007, from Encyclopædia Britannica Online.
  3. Encyclopædia Britannica Eleventh Edition article on spinning.
  4. Cotton: Origin, History, Technology, and Production By C. Wayne Smith, Joe Tom Cothren. Page viii. Published 1999. John Wiley and Sons. Technology & Industrial Arts. 864 pages. ISBN 0-471-18045-9

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]