Джавахарлал Неру
|
||||||||
Джавахарлал Неру (на хинди जवाहरलाल नेहरू), наричан още Пандит („Ученият“) Неру, е водач на социалистическата фракция на Индийския национален конгрес (ИНК) по време и след индийската борба за независимост от Британската империя. Той става първият министър-председател на независима Индия на 15 август 1947, като остава на този пост до смъртта си. Горестен привърженик на социализма, той проектира т.нар. „авадска резолюция“, която се кълне в „социалистическият модел на обществото“.
Дъщеря му, Индира Ганди, го наследява на лидерската позиция в партията ИНК и на премиерския пост. Династията Неру-Ганди се допълва от внука му - Раджив Ганди, лидер на партията след убийството на Индира Ганди и премиер на Индия (убит от тамилска терористка през 1991 г.).
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Джавахарлал Неру е роден на 14 ноември 1889 г. в Аллахабад. Баща му, Мотилал Неру, е един от лидерите на най-големата партия в страната, Индийския национален конгрес. Неговият син, Джавахарлал (чието име на хинди означава „благороден рубин“), е изпратен в престижното английско училище в Хароу. През 1912 г., Неру завършва юридическия факултет на Кеймбриджкия университет и се завръща в Индия. Установява се в Аллахабад работи в адвокатската кантора на баща си.
В същото време, Неру става един от активистите и младежки лидер на Индийския национален конгрес, който се бори за независимост на Индия чрез мирни средства. Неру, както и другите водачи на ИНК, проповядва учението на Махатма Ганди. Колониалните власти многократно хвърлят Неру в затвора, където прекарва общо около 10 години. Неру активно участва в кампанията за несътрудничество на колониалните власти, започната от Ганди с , а след това — в кампания за бойкот на британски стоки.
[редактиране] Председател на ИНК
През 1927 г. Неру е избран за председател на Индийския национален конгрес. През 1938 г. числеността на партията е нарастнала на 5 милиона души, което е увеличение с повече от 10 пъти. Но по това време започва да се очертава разрив между индуисти и мюсюлмани. Партията Мюсюлманска лига започва да настоява за създаване на независима ислямска държава - Пакистан („страната на чистите“). През 1936 г., след освобождаването му от затвора, на заседание на ИНК в Лакнау, Неру казва:
| „ | Вярвам, че единственият ключ за решаването на проблемите, стоящи пред мира и пред Индия е социализма. Когато произнасям тази дума, влагам в нея не общия хуманистичен смисъл, а точното научно-икономическо съдържание... Не виждам друг начин за унищожаване на безработицата, деградацията и зависимостта на индийския народ, освен социализма. Това изисква големи революционни промени в политическата и социалната ни система, унищожаване на богатите в селското стопанство и промишлеността... Това означава премахване на частната собственост (с малки изключения) и замяна на настоящата система, основана на преследването на печалби,... | “ |
[редактиране] Първи министър-председател на Индия
През 1946 г., Неру става заместник министър-председател на Временното правителство на Индия — Изпълнителния съвет при вицекраля на Индия, а през юни 1947 г. - първият министър-председател и министър на външните работи и отбраната на независима Индия. През юли 1947 г., Общондийският комитет на ИНК приема с голямо мнозинство британското предложение за разделяне на Индия на две държави — Индийски съюз и Пакистан. На 15 август 1947 г., Неру първи издига знамето на независима Индия в Делхи.
Последният контингент британски войски напуска страната през февруари 1948 г.. В периода 1947-1948 г. избухва война между Индия и Пакистан за Кашмир. В резултат на това, една трета от спорния щат се оказва под контрола на Пакистан, а по-голямата част е включена в Индия.
По-голямата част от индуското население се доверява на ИНК. На изборите през 1947 г., съратниците на Неру печелят 86% от местата в парламента. Неру успява да присъедини към Индийския съюз почти всички индийски княжества, 555 от общо 601. През 1954 г., към Индия са присъединени френските, а през 1962 г. - и португалските крайбрежни анклави. През януари 1950 г., по инициатива на Неру, Индия е обявена за светска и демократична република. Конституцията на Индия включва гаранции на основните демократични свободи и забрана на дискриминация, основана на религиозна и етническа принадлежност или каста. Системата на управление е президентско-парламентарна, но основната власт е в ръцете на министър-председател, който се избира от парламента. Парламентът е двукамарен, състоящ се от Народна камара и Съвет на щатите. 28-те щата получават голяма вътрешна автономия, право на собствено законодателство, полиция и регулиране на икономическата дейност. По-късно броят на щатите е увеличен, след създаването на няколко нови щата, обособени на етнически признак.
През ноември 1956 г. са създадени 14 нови щата и 6 съюзни територии. Всички те, повече или по-малко, се отличават от старите по своята етническа еднородност. Въведено е всеобщо, пряко, равно и тайно гласуване на всички граждани над 21-годишна възраст, както и мажоритарна система на представителство.
[редактиране] Вътрешна политика
Неру се стреми да съгласува народностите на Индия и индусите с мюсюлманите и сикхите, както и враждуващите политически партии във вътрешната политика, а в икономиката — принципите на планиране и пазарна икономика. Избягва радикалните решения и успява да запази единството на лявата, дясната и центристката фракции на ИНК, запазвайки баланса помежду им в своята политика. Неру предупреждава нацията:
| „ | Не трябва да забравяме, че бедността е невъзможно да се превърне в богатство посредством някакво вълшебство, прилагайки социалистически или капиталистически метод. Единственият начин е чрез упорит труд, подобряване на производителността на труда и организацията на справедливо разпределение на продуктите. Това е дълъг и труден процес. В слаборазвитите страни, капиталистическия метод не предоставя такива възможности. Само с помощта на плановия социалистически подход може да се постигне постоянен прогрес, макар че за това е нужно време. | “ |
Неру също така подчертава желанието си за смекчаване на социалните и класови противоречия:
| „ | Класовите противоречия не са отпаднали от сметките, ние искаме да решим този проблем по мирен път, на основата на сътрудничество. Ние се стремим да смекчим, а не да изострим класовите конфликти, и се опитваме да привлечем хората на своя страна, а не да ги заплашваме с борба и унищожение... Теорията на класовите конфликти и войната е остаряла и става твърде опасна в наше време | “ |
Неру провъзгласява курс към създаване в Индия на общество по „социалистически модел“, което означава предимуществено внимание на развитието на държавния сектор на икономиката, към поддръжка на малките предприятия и стремеж да се създаде национална система за социално осигуряване. На първите общи избори, проведени през 1951-1952 г., ИНК получава 44,5% от гласовете и повече от 74% от местата в Народната камара.
Неру е привърженик на засилването на държавния сектор на икономиката. В резолюция относно индустриалната политика, която Неру обявява на Учредителното събрание през април 1948 г., в която планира да се създаде държавен монопол в производството на въоръжение, атомната енергия и железопътния транспорт. В редица сектори, в това число самолетостроенето и други видове машиностроене, нефто- и въгледобивната промишленост, черната металургия, държавата си запазва изключителното право за изграждане на нови предприятия. 17-те най-важни промишлени отрасли са обявени за обекти на държавно планиране. През 1948 г. е национализирана Резервната банка на Индия, а през 1949 г. е установен държавен контрол върху частните банки. През 1950 г., Неру премахва феодалните задължения в областта на селското стопанство. На земевладелците е забранено да гонят арендаторите от земята. Ограничен е също така размерът на земевладелската собственост. На вторите общи избори през 1957 г., ИНК, водена от Неру, отново печели победа, запазвайки абсолютно мнозинство в парламента. Подадените гласове за партията се увеличават до 48%. На следващите избори през 1962 г., ИНК губи 3% от гласовете, но благодарение на мажоритарната система, запазва контрол над парламента в Делхи и правителствата на повечето щати.
[редактиране] Външна политика
Неру, който се радва на голям престиж в света, се превръща в един от авторите на политиката на необвързаност към политически блокове. През 1948 г., на конгреса на ИНК в Джайпур са формулирани основните принципи на индийската външна политика: антиколониализъм, запазването на мира и неутралитета, неучастие във военнополитически блокове. Правителството на Неру е едно от първите, които признават Китайската народна република — нещо, което обаче не успява да предотврати острите погранични конфликти с Китай за Тибет през 1959 и 1962 година.
[редактиране] Вижте също
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Неру, Джавахарлал“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
