Персонален компютър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: технически и граматически точно и пълно описание, с други думи - пренаписване; препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Персоналният компютър е компютър, предназначен за използване от един потребител по едно и също време. Персоналните компютри могат да се използват за най-разнообразна работа, като текстообработка, редактиране на изображения, аудио и видео, организиране на информация в база от данни и сърфиране в Интернет. На него може да се играят компютърни игри, да се слуша музика, да се гледат филми и др. дейности, без които е немислим днешния свят.

[редактиране] Малко история

Самата дума компютър означава буквално "изчислител". В началото на историята си електрическите компютрите са били големи, колкото няколко стаи и са били страшно различни от това, което познаваме днес. Например е имало един терминал, който да приема данни и да ги обработва, друг който да изкарва обработената информация на магнитна лента, след това лентата се поставя в друг терминал, който може да я покаже в разбираем за потребителя формат. Идеята за първият компютър изграден с електрически елементи се дължи на Джон Атанасов - дете на български емигранти в САЩ. В началото единствено армията е имала ресурсите да поддържа и оперира с тези т.нар. компютърни центрове. С течение на времето компютрите се модернизират и оптимизират, паралелно с развитието на технологията. Американската компания IBM вкарва в масова употреба терминът Персонален Компютър в началото на 1981, като назовава така серия от модели, насочени към по-широка публика.

[редактиране] Конфигурация

1. Монитор
2. Дънна платка
3. Процесор
4. Оперативна памет (RAM)
5. Expansion cards
6. Захранване
7. Оптично дисково устройство
8. Физическа памет (Твърд диск)
9. Клавиатура
10. Мишка

Този раздел описва конфигурацията на обичайния персоналния компютър наречен настолен компютър. Другите видове персонални компютри имат същата основна конфигурация, като обикновено липсват някои периферни устройства.

[редактиране] Компютърни компоненти

Основна статия: Компютърен хардуер

• Компютърна кутия
• Дънна платка
• Централен процесор с охладител (heat sink) и вентилатор
• Оперативна памет (RAM)
• Физическа памет
  • твърд диск
  • оптични устройства (компактдисково устройство)
  • флопидисково устройство или устройство с магнитна лента
• Периферни устройства:
  • Мишка
  • Клавиатура
  • Таблет
  • Монитор (или телевизор)
  • Скенер
  • Принтер
  • Уеб камера
  • Микрофон
  • Слушалки
  • Тонколони
  • Четец на памети
  • Джойстик

• Други компоненти на персоналния компютър
  • Звукова карта
  • Мрежова карта
  • Модем или маршрутизатор

[редактиране] Твърд диск

Основна статия: Твърд диск

Твърдият диск служи за съхраняване на всичкият софтуер, който инсталирате и записвате в компютъра, като текстове, видео, изображения и т.н. На него са записани операционната система, с която работите и управлявате компютъра (Windows, Linux и др.), както и всички програми, които използвате- Word, Excel, Photoshop, Internet Explorer, Winamp и т.н. Когато пуснете компютъра, от него те се зареждат в оперативната памет, където изпълняват своите функции. Когато оперативната памет е недостатъчна, операционната система резервира част от мястото на твърдия диск, което да използват като виртуална RAM памет. Файлът, който се създава се казва "swap" файл.

[редактиране] Оперативна памет

Основна статия: Оперативна памет

Самото значение на RAM паметта е Random Access Memory, което означава, че тази памет служи за съхраняване на информация, която текущото приложение/игра/система могат да използват всеки момент. Тя се нарича така, защото приложенията постоянно записват и трият из оперативната памет някаква информация, която представлява работни файлове - които са различни от файловете на твърдия диск, защото всеки път може да са различни и не са нужни за стартирането на програмата по принцип, а само за текущата сесия. Веднъж заредена в оперативната памет, информацията подлежи на непосредствен достъп във всеки един момент, защото програмата знае точно на кой адрес в оперативната памет се намира нужният ѝ ресурс.

[редактиране] Как работи?

Персоналният компютър пази всякаква важна информация за самия себе в памет с батерийно захранване (CMOS) освен това на енергонезависима памет (EPROM) е записана неговата базова входно-изходна система (BIOS). Тази система се зарежда веднага след като се стартира компютърът. След това чете първите сектори на твърдия диск (в най-общия случай), откъдето зарежда някаква операционна система, която представлява интерфейс между потребителят и хардуера. Тук идва моментът да спомена, че хардуерът може да е годен за автоматизирано управление на космически кораб, но докато няма програми/приложения, този хардуер остава неизползван. Може би се досещате, че програмите са тези нещица, които използват ресурсите на компютъра. След като се зареди операционната система - а тя се зарежда в малка част от оперативната памет, компютърът е готов да прави каквото потребителят му укаже. В общи линии процесът е следният:

1. мониторът показва, че системата е заредена и компютърът изчаква инструкции от потребителя
2. потребителят използва входящите устройства - мишка/клавиатура, за да зареди някоя игра например
3. програмата, която се грижи за стартирането на играта зарежда графики, звуци и всичко необходимо в оперативната памет на компютъра
4. след това започва да подава инструкции към процесора, който разпределя задачите по различните компоненти на системата
5. на монитора започва например въведението на играта
6. в този момент към звуковата карта се подава информация за музиката, която трябва да започне в този момент
7. в същото време се очаква и реакция от потребителя - прескачане на въведението, започване на играта и т.н.
8. когато потребителят реши да излезе от играта, програмата която я управлява изчиства оперативната памет и спира целия процес
9. компютърът отново преминава в режим на изчакване на инструкции от потребителя.