Персонален компютър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Персоналният компютър е компютър, предназначен за използване от един потребител (за разлика от компютри, позволяващи работа с много потребители едновременно). Персоналните компютри могат да се използват за най-разнообразна работа като текстoобработка, редактиране на изображения, аудио и видео, организиране на информация в база от данни и сърфиране в Интернет. На него може да се играят компютърни игри, да се слуша музика, да се гледат филми и извършват други дейности, без които е немислим днешният свят.

История[редактиране | edit source]

Конфигурация[редактиране | edit source]

Този раздел описва конфигурацията на обичайния персоналния компютър наречен настолен компютър. Другите видове персонални компютри имат същата основна конфигурация, като обикновено липсват някои периферни устройства. Сглобяването на една компютърна система се нарича асемблиране на персонален компютър.

Компютърни компоненти[редактиране | edit source]

Твърд диск[редактиране | edit source]

Твърдият диск служи за съхраняване на всичкият софтуер, който инсталирате и записвате в компютъра, като текстове, видео, изображения и т.н. На него са записани операционната система, с която работите и управлявате компютъра (Windows, Linux и др.), както и всички програми, които използвате- Word, Excel, Photoshop, Internet Explorer, Winamp и т.н. Когато пуснете компютъра, от него те се зареждат в оперативната памет, където изпълняват своите функции. Когато оперативната памет е недостатъчна, операционната система резервира част от мястото на твърдия диск, което да използват като виртуална RAM памет. Файлът, който се създава се казва "swap" файл.

Оперативна памет[редактиране | edit source]

Самото значение на RAM паметта е Random Access Memory, което означава, че тази памет служи за съхраняване на информация, която текущото приложение/игра/система могат да използват всеки момент. Тя се нарича така, защото приложенията постоянно записват и трият из оперативната памет някаква информация, която представлява работни файлове — които са различни от файловете на твърдия диск, защото всеки път може да са различни и не са нужни за стартирането на програмата по принцип, а само за текущата сесия. Веднъж заредена в оперативната памет, информацията подлежи на непосредствен достъп във всеки един момент, защото програмата знае точно на кой адрес в оперативната памет се намира нужният ѝ ресурс.

Как работи?[редактиране | edit source]

Персоналният компютър пази всякаква важна информация за самия себе в памет с батерийно захранване (CMOS) освен това на енергонезависима памет (EPROM) е записана неговата базова входно-изходна система (BIOS). Тази система се зарежда веднага след като се стартира компютърът. След това чете първите сектори на твърдия диск (в най-общия случай), откъдето зарежда някаква операционна система, която представлява интерфейс между потребителя и хардуера. Хардуерът може да е годен за автоматизирано управление на космически кораб, но докато няма програми/приложения, този хардуер остава неизползван. Програмите са тези, които използват ресурсите на компютъра. След като се зареди операционната система — а тя се зарежда в малка част от оперативната памет, компютърът е готов да прави каквото потребителят му укаже. В общи линии процесът е следният:

  1. мониторът показва, че системата е заредена и компютърът изчаква инструкции от потребителя
  2. потребителят използва входящите устройства — мишка/клавиатура, за да зареди някоя игра например
  3. програмата, която се грижи за стартирането на играта зарежда графики, звуци и всичко необходимо в оперативната памет на компютъра
  4. след това започва да подава инструкции към процесора, който разпределя задачите по различните компоненти на системата
  5. на монитора започва например въведението на играта
  6. в този момент към звуковата карта се подава информация за музиката, която трябва да започне в този момент
  7. в същото време се очаква и реакция от потребителя — прескачане на въведението, започване на играта и т.н.
  8. когато потребителят реши да излезе от играта, програмата която я управлява изчиства оперативната памет и спира целия процес
  9. компютърът отново преминава в режим на изчакване на инструкции от потребителя.