Мрежова карта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мрежова карта
Ethernet pci card.jpg

PCI Етернет мрежова карта с RJ-45 конектор
Свързва се към :
Скорости:
  • 10 Mbit/s
  • 100 Mbit/s
  • 1000 Mbit/s
  • над 160 Gbit/s
Производители:

Мрежовата карта (на английски: Network interface controller, NIC) е част от мрежовия хардуер, позволяваща на компютри да комуникират в компютърна мрежа. Устройството работи както на първи, така и на втори слой от OSI модела, тъй като предлага физически достъп до мрежата и същевременно предоставя адресна система от ниско ниво чрез използването на МАС адреси, които са уникални за всяка една карта.

Други термини, с които е известно това мрежово устройство са:

  • мрежов адаптер (още LAN адаптер)
  • карта от мрежови интерфейс (на английски: network interface card)
  • и професионалните жаргонни имена - мрежарка или ланка (от английското LAN, Local Area Network).

Картата позволява потребителите да се свързват помежду си или чрез използване на кабел, или безжично.

Мрежовата карта, NIC, трябва да бъде съобразена с протоколите, използвани в мрежата, в която картата работи - Ethernet, Token Ring, или друго.

Съвременните мрежови карти обикновено имат RJ-45 конектор и няколко светодиоди показващи дали потребителят има връзка и дали се осъществява комуникация. В повечето случаи те се свързват към дънната платка посредством слот PCI (Peripheral Component Interconnect) или са интегрирани върху самата дънна платка. При по-старите мрежови карти съществува BNC конектор (използван при коаксиалните кабели).

Съвременните мрежови карти позволяват комуникация в една от следните скорости, в зависимост от инфраструктурата, към която е свързана картата: 10Mbps, 100Mbps, 1000Mbps.

Външни препратки[редактиране | edit source]