от Уикипедия, свободната енциклопедия
Звуковата карта (на английски: sound card) е допълнителна компютърна платка, която позволява въвеждането/извеждането на звук от/в компютъра, под контрола на компютърна програма. Тя е задължителен елемент за работа с мултимедийни приложения. По своята същност представлява платка, която се поставя на дънната платка на компютъра. Някои нови модели дънни платки притежават вградени звукови карти, което прави използването на отделна звукова карта ненужно.
Звуковата карта възпроизвежда звука, но за да се чува от потребителя е необходимо наличието на тонколони или слушалки, а за да се записва звук - микрофон, който се включва към нея.
[редактиране] Главни характеристики
[редактиране] Звукови канали и полифония
[редактиране] История на звуковите карти за IBM PC архитектурата
