Сензорен екран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Интерактивна маса, изложение Идеен 2020, 2013.

Сензорният екран (на английски: Touchscreen /тъчскрийн/) е периферно устройстводисплей, който реагира на докосване. Така сензорният екран играе роля едновременно на входно и на изходно устройство и дава възможност на потребителя да взаимодейства директно с обектите, изобразени на него. Освен пръстите си, потребителят може да използва и писалка за въвеждане на данни. Сензорни екрани, които могат да регистрират едновременно няколко отделни докосвания, се наричат мултисензорни екрани (на английски: multi-touch display).

Устройства със сензорни екрани[редактиране | edit source]

Сензорният екран се използва предимно в мобилни устройства (включително мобилни игрални конзоли) и преносими компютри заради ограничените им размери и стремежа към компактност. При много от мобилните устройства сензорният екран е основното (дори и единственото) средство за комуникация с потребителя, допълнено с няколко бутона (а понякога и колелца) за най-често използваните функции. Мултисензорните екрани се използват и от специализирани устройства (за рисуване и др.) и от някои по-нови устройства (Microsoft Surface, iPhone, iPad и Самсунг.

Работа в традиционни графични среди[редактиране | edit source]

Виртуална клавиатура на мобилно устройство

Устройствата със сензорен екран често използват същия (или подобен) графичен интерфейс като компютрите с традиционните входни устройства мишка и клавиатура. Това, съчетано с наследството от програми с вече създаден интерфейс, налага да се имитира взаимодействието при традиционните устройства — например с преместване на показалеца и с натискане на клавиши. Например, чрез движение на пръст или писалка по сензорния екран, се мести показалецът, който традиционно се контролира с мишката. За въвеждането на текст пък се изобразява виртуална клавиатура върху екрана и се докосват съответните „клавиши“.

Традиционните мишка и клавиатура използват различни изразни средства от сензорните екрани. Например, мишката може да изписва непрекъсната траектория по екрана и отделно от това използва два (или повече) бутона за извършване на елементарни (единични) жестове в контекста на координатите на показалеца. Сензорният екран позволява един-единствен елементарен жест (допир), а описването на траекторията представлява съставен жест от множество „атомарни“ докосвания (при движение на пръст). От друга страна, мултисензорните екрани предоставят възможност за изпълнение на множество жестове, неосъществими с мишката.

При използване на програми (дори цели графични среди) с традиционен интерфейс, несъобразен със специфичните възможности на сензорните екрани, комуникацията се затруднява. Например съставният жест „влачене с мишка“ при сензорните екрани обикновено се реализира чрез двукратен допир и изписване на траектория, тъй като еднократният допир имитира щракването с мишка. Но това пък прави невъзможно изразяването на жеста „двукратно щракване с мишка“.

Жестове при мултисензорните екрани[редактиране | edit source]

Мултисензорните екрани позволяват значително по-голямо разнообразие от жестове в сравнение с мишките и едносензорните екрани. Такива се използват в някои от по-новите мобилни устройства, но ограничената площ на последните затруднява изразяването на по-сложни жестове. Най-голям репертоар от жестове предоставят устройствата с по-голям екран като преносимите компютри и таблети и иновативните решения от рода на Microsoft Surface. Това включва жестове с един, два и повече пръсти, едновременна употреба на няколко ръце (на един или повече човека - Microsoft Surface[1]). Основният параметър на такива екрани е броят на отделни едновременни докосвания, които могат да се регистрират.

Източници[редактиране | edit source]

  1. microsoft.com — „What is Microsoft Surface“

Виж още[редактиране | edit source]