Мобилен телефон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мобилният телефон (още клетъчен телефон, мобилен апарат), в България популярен и като мобифон или GSM-телефон, е електронно телекомуникационно средство, вид телефон.

Повечето съвременни мобилни телефони се свързват към клетъчна мрежа, съставена от базови станции, която от своя страна е свързана с обществена телефонна мрежа (изключение правят сателитните телефони) и радиотелефоните. В зависимост от мрежовия стандарт се различават GSM-телефони и NMT - телефони. В България исторически първа е NMT мрежата.

Освен стандартните гласови функции мобилният телефон може да поддържа и множество допълнителни услуги като SMS (кратки текстови съобщения), достъп до Интернет и MMS (за изпращане и получаване на снимки, звуци и видео).

През третото тримесечие на 2011 г. в световен мащаб са продадени 440,5 млн. мобилни телефони (увеличение с 5,6% спрямо същия период на предходната година). 26% от продадените мобилни телефони са смартфони[1]

История[редактиране | edit source]

Мобилен телефон отвътре

Клетъчните мрежи се появяват за пръв път през първата половина на 1980-те години (това са мрежите от първо поколение).

Преди края на 1980-те повечето мобилни телефони са с твърде големи размери и затова са постоянно инсталирани в превозни средства, например в автомобили. Напредването на микроелектрониката (и по-точно миниатюризацията) прави почти всички днешни мобилни телефони удобни за носене в ръка.

Производители[редактиране | edit source]

Мобилни телефони

Някои от най-големите световни производители на мобилни телефони са

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Всеки втори смартфон вече работи с Android. // Посетен на 15 ноември 2011.