Мобилен телефон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мобилният телефон (още клетъчен телефон, мобифон или GSM-телефон) е електронно телекомуникационно средство.
Повечето съвременни мобилни телефони се свързват към клетъчна мрежа от базови станции, която от своя страна е свързана с обществена телефонна мрежа (изключение правят сателитните телефони). Освен стандартните гласови функции мобилният телефон може да поддържа и множество допълнителни услуги като SMS (кратки текстови съобщения), достъп до Интернет и MMS (за изпращане и получаване на снимки, звуци и видео).
[редактиране] История
Клетъчните мрежи са представени за пръв път през първата половина на 1980-те години (това са мрежите от първо поколение). Дотогавашните мобилни телефони работят без клетъчна мрежа (нулево поколение) и се ползват още от 1946
Преди края на 1980-те повечето мобилни телефони са твърде големи и затова са постоянно инсталирани в превозни средства, например в автомобили. Напредването на микроелектроника (миниатюризацията) прави почти всички днешни мобилни телефони удобни за носене в ръка.
[редактиране] Производители
Някои от най-големите световни производители на мобилни телефони са
- Алкател (Alcatel)
- Аудиовокс (Audiovox)
- БенКю-Сименс (BenQ-Siemens)
- ЕлДжи (LG)
- Киосера (Kyocera)
- Моторола (Motorola)
- НЕК (NEC)
- Нокиа (Nokia)
- Панасоник (Panasonic)
- Пантек (Pantech)
- САЖЕМ (SAGEM)
- Самсунг (Samsung)
- Саньо (Sanyo)
- Сименс АГ (Siemens AG )
- СК Телетек (SK Teletech)
- Сони Ериксон (Sony Ericsson)
- Тошиба (Toshiba)
- Филипс (Philips)
- Фуджицу (Fujitsu)
- Шарп (Sharp).
[редактиране] Вижте също