Мобилен телефон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мобилният телефон (още клетъчен телефон, мобилен апарат), в България популярен и като мобифон или GSM-телефон, е електронно телекомуникационно средство, вид телефон.

Повечето съвременни мобилни телефони се свързват към клетъчна мрежа от базови станции, която от своя страна е свързана с обществена телефонна мрежа (изключение правят сателитните телефони). В зависимост от мрежовия стандарт се различават GSM-телефони и NMT - телефони. В България исторически първа е NMT мрежата.

Освен стандартните гласови функции мобилният телефон може да поддържа и множество допълнителни услуги като SMS (кратки текстови съобщения), достъп до Интернет и MMS (за изпращане и получаване на снимки, звуци и видео).

През третото тримесечие на 2011 г. в световен мащаб са продадени 440,5 млн. мобилни телефони (увеличение с 5,6% спрямо същия период на предходната година). 26% от продадените мобилни телефони са смартфони. ^[1]

[редактиране] История

Клетъчните мрежи се появяват за пръв път през първата половина на 1980-те години (това са мрежите от първо поколение). Дотогавашните мобилни телефони работят без клетъчна мрежа (нулево поколение) и се ползват още от 1946 г.

Преди края на 1980-те повечето мобилни телефони са с твърде големи размери и затова са постоянно инсталирани в превозни средства, например в автомобили. Напредването на микроелектрониката (и по-точно миниатюризацията) прави почти всички днешни мобилни телефони удобни за носене в ръка.