SMS

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за съобщителната услуга. За ТВ сериала със същото име вижте SMS (сериал).

SMS (транскрипция: есемес; на английски: Short Message Service (SMS); в превод: Услуга за кратки съобщения) е телекомуникационна услуга предоставяща възможност за изпращане и получаване на текстови съобщения, първоначално в GSM мобилни мрежи, а впоследствие достъпна и за фиксирани телефонни мрежи.

Идеята за услугата кратко съобщение Есемес / SMS (Short Message Service) се ражда през 80-те години на 20 век, далеч преди ерата на мобилните телефони.

През 1982 г. Европейската конференция на пощенската и телекомуникационната администрация CEPT group одобрява план, изискващ услугите, предоставяни от обществените информационни мрежи, да бъдат достъпни и за мобилните телефони.

В резултат на това през 1984 г. френският техник Бернар Голбер и немецът Фридхелм Хилебранд развиват концепцията за SMS, като поставят и границата от 160 знака за първите съобщения, смятайки ги за „напълно достатъчни”.

Трябва да изминат цели 8 години, преди да се появи първото SMS съобщение. На 3 декември 1992 г. Нейл Папуорт, тестов инженер от Сема Груп, изпраща първото в света SMS съобщение чрез персоналния си компютър(мобилните телефони не са притежавали опция за текстови съобщения по онова време) на мобилния телефон на своя приятел Ричард Ярвис, поздравявайки го с „Весела Коледа”.[1]

Едно SMS съобщение може да бъде кодирано като 7-битово (латински букви в различни кодови таблици, името на кодовата таблица се записва в заглавието на краткото съобщение), 8-битово (двоично съдържание - монохромни картинки, монофонични тонове и мелодии и т.н.) или 16-битово (Unicode) съдържание, позволяващо едновременно писане на много езици.

Максималната дължина на основния текст на съобщението е 160 символа и интервали при 7-битово кодиране, 134 за 8-битово и 67 за 16-битово кодиране.

Възможно е изпращане и на по-дълги съобщение, което се реализира чрез сегментиране на първоначалния текст на няколко отделни съобщения (SMS-и), които се свързват автоматично в апарата получателя, ако апаратът поддържа такава възможност. Сегментиращата информация е записана в заглавието (header) на съобщението.

SMS е в основата на множество стандарти и услуги, например Nokia Smart Messaging, Enhanced Messaging Service (EMS), WAP Push. За стандарт, наследник на SMS бе нарочен MMS - Multimedia Messaging Service.

SMS-а се състои от 2 части: главна (header) и текстова. Главната част съдържа мобилния номер на получателя и други важни за SMS системата данни. Текстовата съдържа всички символи (или звуци, изображения), които ще бъдат прехвърляни през мрежата.

След като SMS-а бъде изпратен, той пристига в т.нар. SMS център на мобилния оператор на изпращача и се нарежда на опашка. Ако получателят е в същата мобилна мрежа, съобщението се доставя. Ако не е, краткото съобщение се прехвърля към SMS центъра на другия оператор и така се доставя.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((bg)) EVS Translations. Дума на деня: Есемес / SMS (web). // Посетен на 12 юни 2014.


Виж също: MMS