Холография

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Холографията (от гръцки Όλος-holos — цял + γραφή-graphe — пиша) е науката, която се занимава със създаването на холограми – напредничава форма на изобразяване, която позволява записването и възпроизвеждането на триизмерни образи с помощта на лазер. Холографската техника може да бъде използвана и за съхраняване и обработка на информация.

[редактиране] Исторически бележки

Теорията на холографията е създадена през 1947 г. от унгарския учен Денис Габор и е случайно откритие, направено в хода на изследвания, провеждани с цел усъвършенстване на електронната микроскопия. В основата на откритието е методиката за възстановяване на вълновия фронт на светлината, отразена или преминала през обекта на изобразяване. Практически холографията се развива едва в началото на 60-те години, след създаването на лазерите, които са мощни източници на кохерентна светлина, необходима за получаване и възстановяване на холографските образи. Понастоящем се изработват и холограми, чиято информация се възстановява с помощта на бяла светлина, може да се наблюдават реалните цветове на обекта. Те са конструирани за пръв път от Денисюнк. Те се използват като осигурителни елементи на лични документи, кредитни карти и др.

[редактиране] Физически принцип

Основава се на явлението интерференция на светлината. Две светлинни вълни интерферират и върху фотографска плака се записва както амплитудата (интензитета) на светлината вълна, така и нейната фаза. След експонирането на фотографския материал той се проявява. За да можем да наблюдаваме образа на записания обект трябва да осветим отново плаката с един от лъчите - наречен опорен. Опорният лъч при записа не идва от предмета. От предмета се разсейва дутият лъч - наречен предметен.