Маршрутизатор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Avaya ERS-8600
Cisco 1800

Маршрутиз̀аторът или рутер (на английски: router, route - маршрут, курс, път) е самостоятелно устройство, което е част от компютърните мрежи и служи за управление на разпределянето на трафика (пакетите) информация между различни мрежи или различни сегменти от дадена мрежа. Маршрутизаторът работи на слой 3 от седемслойния OSI модел. Тоест, маршрутизаторът работи с IP, а не с MAC адреси, по което се различава от суича и хъба. Ако до някое IP връзката е през маршрутизатор, а не през суич или хъб, то ние не научаваме неговия MAC адрес.

За определяне на пътя за предаване на данните и насочване на пакетите маршрутизаторът използва таблица за маршрутизация въз основа на информацията за топологията на мрежите, към които е свързан. Тази таблица маршрутизаторът си прави сам, като си набавя информация, а при някаква промяна си актуализира сам, „разпитвайки“ другите маршрутизатори кой докъде е свързан. Това става чрез съответните протоколи за маршрутизация. Възможно е и ръчна намеса в тази таблица, ако по някакви съображения се желае дадена връзка да се прекарва само по някой от възможните пътища. Ако в таблицата му липсва даден маршрут, започва разпитване дали някой от достъпните маршрутизатори не знае, а те разпитват по-натам по веригата. Ако се намери път, таблицата се допълва, а пакетът се изпраща. Ако не се намери, пакетът се отхвърля.

Именно автоматичното съставяне и актуализиране на таблицата с пътищата (рутинг таблицата) е направило IP протокола основа на Интернет.

Маршрутизаторът се използва като основен инструмент за приложението на NAT техниката.

Рутерът най-често е свързан с кабели. Друг вид рутер е безжичният рутер, който разпространява сигнала до другите устройства в мрежата чрез електромагнитно излъчване с определена честота. В този случай обаче на дневен ред излизат въпросите по сигурността, тъй като ако е зададен свободен достъп, всеки с Wi-Fi приемник в района може да улавя сигнала му. Затова потребителят може да ограничи достъпа до безжичния рутер, като промени настройките му и въведе криптиране на информацията с парола.

Типове маршрутизатори[редактиране | edit source]

Съществуват няколко типа като маршрутизатори за интернет свързаност и за вътрешна употреба. Съществуват маршрутизатори за домашна употреба и такива за големи корпорации. При големите корпорации има набор от различни по големина маршрутизатори. При тях също има йерархия, разделена на нива:

Входно ниво[редактиране | edit source]

Маршрутизаторите от входно ниво са тези за малки фирми и домове, които са разположени на места, където не е необходимо собствено маршрутизиране.

Разпределително ниво[редактиране | edit source]

Те сумират трафика от многодостъпните маршрутизатори. Те отговарят за приложението на „качество на услугите” в WAN мрежите, така че имат голяма памет, многобройни WAN интерфейси, реална интелигентност за предаване на данни. Тези маршрутизатори могат да се свържат и с група сървъри или към външни мрежи. Когато някое предприятие се намира в една мрежа, в нея може да няма дистрибутирани нива, но да има достъп извън мрежата. В такива случай маршрутизаторите от входно ниво се свързват чрез тези от същинското ниво.

Същинско ниво[редактиране | edit source]

Маршрутизаторите от същинското ниво създават т.н. „опорна мрежа” вътрешно свързване между маршрутизаторите от разпределителното ниво от много сгради в мрежата. Те могат да оптимизират тяхната широчина на честотната лента.

Виж още[редактиране | edit source]