Internet Protocol
| Петслойният модел на TCP/IP |
| 5. Приложен слой |
|
DHCP · DNS · FTP · Gopher · HTTP · IMAP4 · IRC · NNTP · XMPP · POP3 · SIP · SMTP · SNMP · SSH · TELNET · RPC · RTP · RTCP · RTSP · TLS/SSL · SDP · SOAP · BGP · GTP · STUN · NTP · RIP · ... |
| 4. Транспортен слой |
|
TCP · UDP · DCCP · SCTP · RSVP · IGMP · ICMP · ICMPv6 · OSPF · ... |
| 3. Мрежов слой |
| 2. Канален слой |
|
802.11 · Wi-Fi · WiMAX · ATM · DTM · Token Ring · Ethernet · FDDI · Frame Relay · GPRS · EVDO · HSPA · HDLC · PPP · PPTP · L2TP · ... · ISDN |
| 1. Физически слой |
|
Ethernet physical layer · Modems · PLC · SONET/SDH · G.709 · OFDM · Optical Fiber · Coaxial Cable · Twisted Pair · ... |
Internet Protocol (IP) е протокол за комуникация, който стои в основата на Интернет.
Предназначението на протокола е да позволи адресация на информацията, която се изпраща по мрежата. На всеки хост в мрежата се дава уникален адрес (наречен IP адрес). Когато се изпраща информация през мрежата, тя се разделя на малки пакети, наречени IP пакети. Към всеки пакет се прикрепя т. нар. header, който съдържа IP адреса на подателя и получателя и други служебни данни. С помощта на тези адреси, компютрите, през които минава пакетът, решават какво да правят с него.
Протоколът не гарантира сигурното пристигане на информацията и няма корекция на грешки. IP се използва от транспортни протоколи като TCP и UDP.
Съдържание |
[редактиране] История
Разработен от д-р Винт Сърф и д-р Робърт Кан като част от проект на американското министерство на отбраната, IP се използва за пръв път през 1969 г. в ARPANET.
[редактиране] Структура на IP пакет
Всеки IP пакет съдържа:
- номер на версия — 4 бита
- информация, дали пакетът е част от по-голямо количество данни, съответно:
- DF (Don't fragment) — 1 бит
- MF (More fragments) — 1 бит
- Fragment-Offset — 13 бита
- TTL — Time To Live или през колко хоста може да премине даден пакет, преди да се счита за загубен — 8 бита
- идентификатор на ползващия транспортен протокол — 8 бита
- IP адрес на подателя
- IP адрес на получателя
[редактиране] IPv4
Понастоящем (2010) широко се използва версия 4 на протокола, при която IP адресите са 32-битови цели числа. За удобство един такъв IP адрес се записва като 4 осем битови десетични числа разделени с точка. Решението IP адресите да се представя с десетични числа идва от факта, че повечето хора се чувстват по-комфортно като използват десетични числа.
Например IPv4 адресът на Wikipedia се записва така:
- 208.80.152.2
Основният недостатък на протокола е, че броят на адресите, които могат да се запишат с 32 бита е недостатъчен. За справяне с този проблем са създадени редица механизми (например NAT), но те решават проблема само частично и временно.
През последните години тази версия на протокола започва да бъде измествана от по-новата версия 6.
[редактиране] Специални адреси
Някои IP адреси имат по-специално предназначение - за осъществяване на мрежова връзка с текущия компютър или с други компютри в локалната мрежа. Специалните адреси са:
- 10.0.0.0 ~ 10.255.255.255 - Предназначени за големи локални мрежи
- 127.0.0.0 ~ 127.255.255.255 - Предназначени за свързване с текущия компютър
- 172.16.0.0 ~ 172.31.255.255 - Предназначени за средноголеми локални мрежи
- 192.168.0.0 ~ 192.168.255.255 - Предназначени за малки локални мрежи
[редактиране] IPv6
През последните години тази версия на протокола започва да влиза в масова употреба. IP адресите от IPv6 са 128 битови числа. Тези IP адреси се представят като осем 16-битови цели числа, разделени с двоеточие. Допустимо е да се пропуснат нулите в старшите битове на всяко от числата. IPv6 може да се представи и по класическия начин, познат от IPv4.
Един примерен IPv6 адрес изглежда така:
- DEAD:BEEF:0000:0000:0000:0073:FEED:F00D
Но може да се запише съкратено и така:
- DEAD:BEEF::73:FEED:F00D
