RIP

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
OSI модел
7. Приложен слой
NNTP • SIP • SSI • DNS • FTP • Gopher • HTTP • NFS • NTP • SMPP • SMTP • DHCP • SNMP • SSH • Telnet • Netconf • други...
6. Представителен слой
MIME • XDR • TLS • SSL
5. Сесиен слой
Named Pipes • NetBIOS • SAP • L2TP • PPTP
4. Транспортен слой
TCP • UDP • SCTP • DCCP • SPX
3. Мрежов слой
IP (IPv4, IPv6) • ICMP • IPsec • IGMP • IPX  • AppleTalk  • OSPF • RIP • BGP • IGRP • EIGRP
2. Канален слой
ATM • SDLC • HDLC • ARP • CSLIP • SLIP • PLIP • IEEE 802.3 • Frame Relay • ITU-T G.hn DLL • PPP • X.25 • Суич
1. Физически слой
EIA/TIA-232 • EIA/TIA-449 • ITU-T V-Series • I.430 • I.431 • POTS • PDH • SONET/SDH • PON • OTN • DSL • IEEE 802.3 • IEEE 802.11 • IEEE 802.15 • IEEE 802.16 • IEEE 1394 • ITU-T G.hn PHY • USB • Bluetooth • Хъб

RIP (Routing Information Protocol) е дистанционен векторен маршрутизиращ протокол. Подходящ e за малки вътрешни мрежи. Използва бродкастни съобщения. Представлява IGP протокол.

Протокола има няколко предимства лесно се имплементира и управлява. Създава малко допълнителен служебен трафик м/у маршрутизаторите. Не е много стабилен при по големи и нарастване на мрежата.

RIP може да се използва на крайни хостове или шлюзове. Работи в/у UDP и IP използвайки UDP порт 520, той функционира като протокол от мрежовия слой. RIP използва разстоянието като основната характеристика за определяне на най-добър маршрут колкото по-късо е разстоянието, толкова по-добър е маршрутът. Когато до местоназначението има множество маршрутизатори, маршрутизаторът, изпълняващ RIP, избира маршрута, който има най-късо разстояние за най-добър маршрут и го инсталира в маршрутизиращата таблица, след това използва тази информация за препращане на дейтаграмите.

Независимо от това, че е един от най-популярните протоколи, използвани днес, RIP има следните недостатъци:

  • Използва броадкастни съобщения.
  • Изпраща цялата маршрутизиращата таблица, дори когато не настъпват промени
  • Бавна конвергенция ( уеднаквяване), дължаща се на периодичните таймери
  • Има ограничение на максималното разстояние до 15 скока
  • Предразположен е към зацикляне на маршрути.
  • Той е класов маршрутизиращ протокол и следователно не поддържа VLSM маски

Съществуват две версии на RIP: RIPv1 и RIPv2.

Предназначен да се справи с някои от ограниченията на RIPv1, RIPv2 включва някои разширени възможности като поддръжка на автентификация и способност за разделяне на подмрежи. Някои организации преминаха на RIPv2 при използуването на защитни стени. Но те използват RIPv2 защото им е необходима поддръжката на VLSM маски. Други маршрутизиращи протоколи, каквито са маршрутизиращите протоколи, отчитащи състоянието на връзките, бяха разработени, за да премахнат ограниченията на RIPv1 и предлагат много по-добри критерии за избор на маршрут, намалена консумация на пропускателна способност и по-бърза конвергенция от тези на RIPv2. Стойността на полето версия разбира се има стойност 2.

Въведено е поле Етикет на маршрут, което съдържа информация дали дадените маршрути са генерирани от протокол RIP или от някой друг маршрутизиращ протокол.

Въведено е поле за маска на подмрежа, отнасяща се за IP адреса от предишното поле.

Въведено е поле Следваш скок. То съдържа IP адреса на маршрутизатора, директно свързан към подмрежата за която е пакета. Това е полезно, когато този маршрутизатор не използва протокол RIP.

Лесно може да се види, че формата на пакета е почти същият както на RIPv1 със следните разлики:

Стойността на полето версия разбира се има стойност 2.

Въведено е поле Етикет на маршрут, което съдържа информация дали дадените маршрути са генерирани от протокол RIP или от някой друг маршрутизиращ протокол.

Въведено е поле за маска на подмрежа, отнасяща се за IP адреса от предишното поле.

Въведено е поле Следващ скок. То съдържа IP адреса на маршрутизатора, директно свързан към подмрежата за която е пакета. Това е полезно, когато този маршрутизатор не използва протокол RIP.