Domain Name System

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Система за имена на домейните (на английски: Domain Name System), DNS представлява разпределена база от данни за компютри, услуги или други ресурси свързани към Интернет или частни мрежи, с чиято помощ се осъществява преобразуването на имената на хостовете в IP-адреси. Това улеснява работата на потребителите на Интернет услуги. Вместо да въвежда IP-адрес (комбинация от цифри) за да достигне до даден ресурс в мрежата, потребителят може просто да въведе неговото име (домейн).

Информацията за IP-адресите и имената на домейни се съхранява на DNS-сървърите. DNS е разпределена дървовидна система от обвързани чрез логическа йерархия сървъри. В основата на тази структура са сървърите, съхраняващи:

  • домейни от първо ниво (top-level domains) — например .com, .org, .edu и т.н. и
  • множество домейни на държавно ниво (country-level domains) — .bg (за България), .fi (за Финландия), .fr (за Франция) и т.н.

Следващото ниво образуват регистрираните домейни (registered domains) — about.com, abv.bg, pirin.com и т.н. Местните домейни (local domains), наричани още поддомейни (subdomains), като compnetworking.about.com, sdyn.pirin.com, се определят и администрират от собствениците на съответните главни домейни. За разделяне на различните равнища се ползва точка (. ).

Системата за имената на домейните разпределя отговорността от възлагане на имената на домейните и свързването им със съответните им IP-адреси чрез използването на т.н. достоверни именни сървъри (от англ. authoritative name servers) за всеки един домейн. Достоверните сървъри са отговорни за правилното преубразуване на имената в домейните които те поддържат и е възможно също да делегират или прехвърлят това пълномощие на ниво поддомейни на други именни сървъри. Този метод осигурява ниво на услугата с качества на разпределеност и устойчивост на грешки и причината за приложението му е във потребността за избягване на единна централизирана база от данни за управлението на системата за имената на домейните.

Организацията, която се занимава с регистрирането и администрацията на домейните от първо ниво, е Internet Corporation for Assigned Names and Numbers (Корпорация за запазени имена и номера в Интернет) (ICANN).

История[редактиране | edit source]

През 1984 г., четирима студенти от Калифорнийски университет, Бъркли написват първата Unix имплементация, наречена Berkeley Internet Name Domain (BIND) сървър.[1] Днес това е една от най-разпространените сървър програми за изпълняване на DNS заявки. В началото на 1990-те BIND е портнат към платформата Windows NT.

Как се образува име на домейн[редактиране | edit source]

Името на домейн се състои от две или повече части, които са разделени от точки. Например wikipedia.org

  • Най-дясната част изразява домейна от първо ниво (например, адресът en.wikipedia.org има домейн от първо ниво org).
  • Всяка част, разделена с точка представлява поддомейн на домейна, изписан след нея.
  • Възможно е един IP-адрес да има няколко DNS имена, както е възможно и обратното — на едно DNS име да отговарят няколко IP-адреса.

DNS lookup[редактиране | edit source]

DNS lookup e метод за откриване на името на хоста на даден IP-адрес. Машината клиент изпраща заявка от типа DNS lookup до машината сървър, която връща своя отговор. За да се настрои даден DNS сървър към неговия IP-адрес, трябва да бъде описан съответния (под)домейн. Към един и същ IP-адрес могат да бъдат описани повече от един (под)домейна, но администраторът на сървъра може да избере само един от тях, който да може да бъде намиран. Lookup-заявката се изпълнява от DNS сървъра

На Уиндоус машина може да бъде изпълнена следната заявка в командния ред на cmd.exe:

nslookup www.example.com

Източници[редактиране | edit source]

  1. Douglas B. Terry, Mark Painter, David W. Riggle and Songnian Zhou. The Berkeley Internet Name Domain Server. // EECS Department University of California, Berkeley. Посетен на 2011-02-17.