Wi-Fi
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Wi-Fi е технология на безжичната локална мрежа (WLAN) базирана на спецификациите от серията IEEE 802.11. Първоначално тя е лицензирана от Wi-Fi Alliance. Била е разработена, за да бъде използвана от преносимите изчислителни устройства, като преносими компютри, в локални мрежи (LAN), но сега все повече се използва и за други услуги, включително Internet и VoIP, игри, базово свързване на потребителска електроника, като телевизори и DVD устройства или цифрови камери. Разработват се много нови стандарти, които ще позволят Wi-Fi да се използва в колите по магистралите, при поддръжката на ITS за повишаване на сигурността и при мобилната търговия (виж IEEE 802.11p). Wi-Fi и Wi-Fi CERTIFIED логата са регистрирани търговски марки на Wi-Fi Alliance - търговската организация, която тества и сертифицира оборудването съгласно стандартите от серията 802.11.
Съдържание |
[редактиране] Техническа информация
[редактиране] Как работи Wi-Fi
Типичната Wi-Fi среда съдържа една или повече Безжични точки за достъп (ТД) (Wireless access point, Access Point (APs) ) и един или повече клиенти. Една ТД излъчва своето SSID (Service Set Identifier, "Network name", "Име на мрежа") чрез пакети, които се наричат маяци (beacons), които обикновено се излъчват всеки 100ms. Маяците се излъчват на 1 Mbit/s, и са относително къси като продължителност и затова те нямат значителен ефект над производителността. Понеже 1 Mbit/s е най-ниската скорост на Wi-Fi това означава, че клиентът, който получава маяка, може да комуникира на поне 1 Mbit/s. Основавайки се на настройките (например на SSID), клиентът може да реши дали да се свърже с ТД. Ако две ТД имат еднакъв SSID и са в обсега на клиента, клиентският фърмуеър може да използва силата на сигнала, за да реши към коя ТД да се свърже. Wi-Fi критерии за стандартни нива връзка и роуминг са напълно отворени за клиента. Това е силата на Wi-Fi, но също означава, че един безжичен адаптер може да предава по-добре от друг. Понеже Wi-Fi предава във въздуха, той има същите настройки, както и несуичнатите Ethernet мрежи и затова е възможно да се получат колизии. За разлика от кабелния Ethernet и подобно на повечето пакетни радиа, Wi-Fi не може да разграничи колизиите, вместо това използва пакетна размяна (RTS/CTS се използва за Collision Avoidance или CA), за да избегне колизиите.
[редактиране] Канали
С изключение на 802.11a, който работи на 5 GHz, Wi-Fi използва спектъра около 2.4 GHz, която е стандартизирана като нелицензирана според международно съглашение, въпреки че определянето на точната честота варира слабо в различните части на света, като максимално разрешена мощност. Както и да е стандартизиран броя на каналите по света, така одобрените честоти могат да се определят от броя на каналите.
Честотата за 802.11 b/g е от 2.400 GHz до 2.487 GHz. Всеки канал е 22 MHz широк, като съществува 5 MHz стъпка до следващият по-висок канал.
Максималният брой налични канали за Wi-Fi са:
- 13 за Европа
- 11 за Северна Америка
- 14 за Япония [1]
В Северна Америка, е препоръчително да се използват само канали 1, 6, и 11 за 802.11b/g, за да се минимизира интерференцията от близко стоящите канали.[2]
[редактиране] Предимства на Wi-Fi
- Позволява LAN мрежите да се разполагат без окабеляване, обикновено редуцирайки цената за построяване и разширяване на мрежата. Пространствата, където не е възможно да се положи кабел,такива като Външни пространства и исторически сгради, могат да се оборудват с безжични LAN мрежи.
- Wi-Fi продуктите са добре разпространени на пазара. Различни марки на точки на достъп и клиентски мрежови карти са съвместими на базово ниво на услугите. Продуктите проектирани като Wi-Fi CERTIFIED by the Wi-Fi Alliance са съвместими, включително WPA2 сигурността.
- От 2006 г. WPA и WPA2 криптиранията не са лесно разбиваеми, ако се използва силна парола.
[редактиране] Недостатъци на Wi-Fi
- EIRP в Европа е ограничен до 20dBm.
- Няколко 2.4 GHz 802.11b и 802.11g Точки за достъп по подразбиране работят на един и същ канал, като резултат се получава задръстване в определен канал.
- Wi-Fi мрежите могат да се подслушват и да се използват за копиране на данни (включително лични данни) предадени по мрежата, когато не се използва криптиране.
[редактиране] Източници
- ↑ Table 105 in 802.11b-1999 spec
- ↑ Comparing 802.11a, b, and g: Channels and Interference, Que Publishing, September 9, 2005.
