Телевизор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съвременен телевизор

Телевизор (телевизионен приемник) е електронно устройство за приемане и показване на звук и картина.

Телевизорът е изобретен през 20 век. Първите телевизори са с механична развивка. По-късно се появяват черно-белите телевизори. Източник на изображение е електронно-лъчева (катодна) тръба (кинескоп).

История[редактиране | edit source]

Телевизионен приемник Телефункен Е1 - 1939 г.
Телевизионен приемник Е1 - шаси
  • 1900 — Руският учен Константин Перски измисля думата „телевизия“ на Световното изложение в Париж, за да опише предаването на снимки по електрически проводник.
  • 1925 — Силуетът на движещ се макет на вятърна мелница се предава по електрически проводник.
  • 1936 — В Лондон се излъчват първите телевизионни новини на живо от „Александра палас“.
  • 1939 — Компанията RCA (САЩ) въвежда телевизията като услуга. Към 1941 г. в САЩ има около 7000 телевизора.
  • 1948 — Броят на телевизорите в САЩ нараства от 200 000 на 975 000. Излъчването на бейзболни срещи стимулира продажбите на телевизионни апарати в Ню Йорк.
  • 1954 — NBC излъчва първото цветно тв предаване в национален мащаб-парада за Турнира на порите в Пасадена.
  • 1956 — Появява се дистанционното управление
  • 1974 — Две трети от домакинствата с САЩ имат цветни телевизори.
  • 1981MTV дебютира с клипа на група „The Buggles“ „Видеото уби радиозвездата“.
  • 2007 — Телевизорите с плоски екрани превземат пазара в САЩ.
  • 18 февруари 2009 Всички телевизионни канали в САЩ преминават на цифров сигнал.

Устройство[редактиране | edit source]

В началото, когато устройствата са предимно аналогови и с кинескоп, всеки телевизор е съдържал захранване, усилватели, блок за цветност, блок за разгъвка, кинескоп (електронно-лъчева тръба) и тунер за избор на каналите. Именно наличието на тунер отличава телевизора от монитора (при монитора се получава вече обработен сигнал). Сигналът се получава от външна или стайна антена (ефирна и сателитна телевизия) или по кабел (кабелна телевизия).

Един съвременен телевизор съдържа освен това и допълнителни входове за устройства като компютър, DVD плейър, конзола за видео-игра, изход за слушалки. Най-известните типове изходи са RCA, mini-DIN (за свързване на по-старите компютри), SCART, по-новият вариант за свързване на компютри HDMI, USB и bluetooth. Някои телевизори имат и Ethernet портове за връзка с Интернет. От началото на 80-те години болшинството телевизори имат и инфрачервен сензор, който позволява да бъдат управлявани от дистанция чрез дистанционно управление.

Видове телевизори[редактиране | edit source]

Според вида на дисплея си телевизорите се делят на апарати с кинескоп, прожекционни (подобни на видео-проектор) и плоскоекранни (плазмени или течнокристални (LCD)

С кинескоп[редактиране | edit source]

Плазмени и течнокристални[редактиране | edit source]

Основният въпрос, който стои при избор на плоскопанелен телевизор, е свързан с определянето на предпочитана технология — плазмена или течнокристална (LCD). Само преди няколко години този въпрос беше решен еднозначно: всички по-големи панели се произвеждаха само по плазмена технология, а LCD технологията беше изгодна само за неголеми панели за компютърни монитори. Напоследък размерите на произвежданите LCD телевизори нараснаха значително и според прогнозите в близките години ще стане възможно да бъдат произвеждани с размерите, с които сега се произвеждат най-големите плазмени панели.

Все пак разлики съществуват и за избор на най-подходящото за всеки конкретен случай решение, трябва да се имат предвид следните препоръки:

  • Размери — до този момент плазмените телевизори се произвеждат с по-големи диагонали, отколкото LCD моделите. Плазмени телевизори с диагонал 60 инча се произвеждат серийно, докато при LCD технологията продукти с такъв диагонал все още съществуват само като опитни образци.
  • Енергопотребление — плазмените панели консумират 2-3 пъти повече енергия от аналогичен по размер LCD телевизор. Причината се крие в това, че при плазмените екрани всеки пиксел е захранван самостоятелно, а общото потребление зависи от яркостта на пикселите. При LCD телевизорите изображението се осветява от луминесцентни или светодиодни (LED) лампи, които са по-икономични.
  • Шум — някои плазмени дисплеи все още използват охлаждащи вентилатори, тъй като всеки пиксел от изображението интензивно отделя топлина, докато LCD панелите се считат за „студени“ и не се нуждаят от допълнително охлаждане.
  • Разделителна способност ("резолюция") на екрана — LCD технологията позволява създаването на пиксели с по-малки размери в сравнение с плазмената. Това означава, че при еднакъв размер на екрана разделителната способност на LCD панела е по-голяма.
  • Контраст — този показател е много по-голям при плазмените панели в сравнение с течнокристалните. Докато средната стойност при LCD екраните е 500:1, то при плазмените е 2000:1 или повече. LCD телевизорите обаче постоянно се усъвършенстват и техният контраст все повече се доближава до този на плазмените дисплеи.
  • Зрителен ъгъл — качеството на изображението при плазмените панели практически не зависи от ъгъла на гледане, но при LCD панелите при някой ъгли на наблюдение изображението става невидимо.
  • Черен цвят — при LCD екраните черният цвят не е толкова дълбок както при плазмените. Това е свързано с технологичните особености на LCD технологията: лампите, които осветяват отдолу течнокристалния екран, са включени дори при изобразяването на абсолютно черен цвят.
  • Живот — с времето яркостта намалява както при плазмените, така и при течнокристалните панели. При LCD дисплеите обаче това става линейно според времето на работа на осветяващите лампи, а при плазмените — най-забележимото понижение на яркостта се наблюдава през първите няколко хиляди часа работа, след което яркостта се стабилизира и почти не се изменя с течение на времето.
  • Време за реакция - плазмените панели са с много по-малко време за реакция от течнокристалните.

Видове стандарти за предаване на телевизионно изображение[редактиране | edit source]

Дистанционно управление за телевизор

Основните стандарти на цветните телевизори са СЕКАМ (SÉCAM), ПАЛ (PAL), Ен Ти Ес Си (NTSC). Системата СЕКАМ е приета в страните на бившия СССР и Франция. Системата ПАЛ е приета в страните на Западна Европа без Франция. Системата NTSC е възприета като стандарт на американския континент и в Япония.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]