Летни олимпийски игри 1936

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Летни олимпийски игри 1936
Град домакин Берлин, Германия
Страни взели участие 49
Спортисти взели участие 3,963 (331 жени, 3,632 мъже)
Състезания 129 в 19 спорта
Церемония по откриването 1 август, 1936
Церемония по закриването 16 август, 1936
Официално открити от Адолф Хитлер
Клетва на спортистите Рудолф Исмаир
Внасяне на олимпийския огън Фриц Шилген
Стадион Олимпийски стадион Берлин

Единадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Берлин, Германия от 1 до 16 август, 1936 г.

Единственият друг град кандидат за домакин е Барселона. След като нацистите идват на власт в Германия, те виждат в олимпийските игри идеална възможност за разпространяване на идеите им и придобиване на широка известност.

Това е първата олимпиада, на която е въведена церемонията по внасяне на олимпийския огън. Най-много медали печелят домакините, но доминацията им не е пълна поради наличието на спортисти като Джеси Оуенс, който печели 4 златни медала.

Антифашистите в Европа смятат да проведат като протест нова алтернативна олимпиада в Барселона. Това така и не се случва поради избухването на испанската гражданска война.

Любимият режисьор на Хитлер - Лени (Берта) Рифенщал режисира култовия филм „Олимпия“ (1936) за олимпийското движение и олимпизма.

Важни моменти[редактиране | edit source]

Джеси Оуенс
Олимпийският огън в Берлин
  • Адолф Хитлер открито показва недоволството си от постиженията на американските цветнокожи атлети - Джеси Оуенс и Корнелиус Джонсън.
  • Американският отбор по гребане от Вашингтонския университет побеждава германския отбор и печели златото. Надпреварата е била наблюдавана от А. Хитлер.
  • На финала на състезанието по колоездене германецът Тони Меркенс попречва на нидерландеца Ари Ван Вилет да завърши преди него. Вместо дискфалификация за грубата игра той е глобен със 100 марки и запазва златния си медал.
  • Нидерландецът Ри Мастенброк печели 3 златни медала в плуването.
  • Това е първата олимпиада, която е излъчвана пряко по телевизията.
  • Дебют прави хандбалът, който се появява отново в програмата чак през 1972 г.
  • За пръв път се провежда турнир по баскетбол. На финала отборът на САЩ побеждава отбора на Канада с рекордно ниския резултат от 19:8. Мачът е проведен на открит мръсен терен в дъждовно време. Срещата е наблюдавана от около 1000 прави зрители.
  • Индия печели златото в хокея на трева за пореден път. На финала индийците побеждават германците с 8:1.
  • Германските гимнастици Конрад Фрей и Алфред Шварцман печелят по 3 златни медала в гимнастиката.
  • На четвъртфинала на турнира по футбол Перу побеждава Австрия с 4:2, но МОК решава мачът да се преиграе поради неспазените размери на игрището. На преиграването Австрия печели, а перуанското правителство настоява страната да бойкотира игрите.
  • Химнът на Китай е избран за най-добър химн на олимпиадата. Националният отбор на Италия печели футболния турнир.

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . Германия 33 26 30 89
2 . САЩ 24 20 12 56
3 . Унгария 10 1 5 16
4 . Италия 8 9 5 22
5 . Финландия 7 6 6 19
5 . Франция 7 6 6 19
7 . Швеция 6 5 9 20
8 . Япония 6 4 8 18
9 . Холандия 6 4 7 17
10 . Великобритания 4 7 3 14

. Българско представяне[редактиране | edit source]

България не успява да вземе медал от игрите. Българската делегация заминава за Берлин със специален влак в състав от 94 души, от които само 23-ма са състезатели. Най-добре се класира Христо Малакчиев — десети във всестранната езда.[1]

Олимпийски спортове[редактиране | edit source]

Демонстрационни спортове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. www.bgolympic.org

Външни препратки[редактиране | edit source]


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016