Летни олимпийски игри 1964

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Летни олимпийски игри 1964
Tokyo 1964 Summer Olympics logo.svg
Град домакин Токио, Япония
Страни взели участие 93
Спортисти взели участие 5 151 (5151 мъже, 678 жени) [1]
Състезания 163 в 21 спорта
Церемония по откриването 10 октомври, 1964
Церемония по закриването 24 октомври, 1964
Официално открити от Хирохито
Клетва на спортистите Такаши Оно
Клетва на съдиите няма
Внасяне на олимпийския огън Йошинори Сакаи
Стадион Национален олимпийски стадион

XVIII летни олимпийски игри се провеждат в Токио, Япония от 10 до 24 октомври 1964 г. За първи път се провеждат в Азия[1].

Игрите се организират в Япония 24 години, след като Олимпиадата през 1940 г. е провалена поради Втората световна война[2].

Това е първата олимпиада, на която е забранено да участва ЮАР заради режима на апартейд, който страната води. [3] Германия и Корея участват с общи отбори въпреки разделението на страните (ГДР и ФРГ; КНДР и Република Корея). [4]

Кандидатури[редактиране | edit source]

Освен Токио за организиране на Игрите се кандидатират Детройт, Буенос Айрес и Виена[4].

Церемонии[редактиране | edit source]

Церемониите са подготвяни в продължение на цяла година[2].

Церемония по откриването[редактиране | edit source]

Олимпийският огън

Церемонията по откриването се провежда на 10 октомври 1964 г. Йошинори Сакаи, който внася олимпийския огън, е студент, роден на 6 август в Хирошима - деня, в който пада атомната бомба. Игрите са открити от император Хирохито. Клетвата на атлетите е казана от състезателката по художествена гимнастика Такаши Оно[1]. По време на откриването 5 самолета прелитат над стадиона и оставят следи с цветовете на 5-те кръга на олимпийското движение[2].

Церемония по закриването[редактиране | edit source]

Церемонията по закриването се провежда на 24 октомври 1964 г.[1]

Спортове[редактиране | edit source]

На Олимпиадата се провеждат състезания в 163 дисциплини от 21 спорта[5].

Дебют правят спортовете - джудо за мъже и волейбол за жени и мъже. Волейболът е първият отборен спорт за жени в олимпийската програма[1]. Япония печели 3 златни медала в джудото.

За последен път бяганията в леката атлетика се провеждат на писта от пепел. В състезанията по овчарски скок за първи път се използва прът от стъклопласт. На тези олимпийски игри за последен път времето се отчита ръчно. Абебе Бикила печели за втори пореден път маратона, като по този начин става първият атлет постигнал това[1].

По време на игрите са поставени 77 олимпийски и 33 световни рекорда. 71 от олимпийските и 11 от световните рекорди са в състезания по лека атлетика[4].

Били Милс прекосява финалната линия в маратона

Най-добрият боксьор на Игрите е Валерий Попечанко, награден с купа „Паркър“. Американецът Доналд Шоландер печели 4 златни медала в плуването (на 100 метра с олимпийски рекорд, на 400 метра със световен рекорд и в щафетите 4 х 100 метра и 4 х 200 метра свободен стил). Друга звезда на плуването е 16-годишната Галина Прозуменшчикова. Даун Фрейзър печели за трети пореден път златен медал на 100 метра свободен стил с олимпийски рекорд. Питър Снел от Нова Зеландия става шампион на 800 и 1500 метра гладко бягане. Американският атлет Били Милс сътворява най-голямата изненада като печели златен медал на 10 000 метра. Той е единственият американец шампион в тази дисциплина. В хокея на трева Индия се завръща като победител, побеждавайки отбора на Пакистан[4]. В гимнастиката почти всички медали са взети от Лариса Латинина (СССР) и Вера Чеславска (Чехословакия)[6].

Японецът Осаму Уатанабе печели златен медал в борбата, като не позволява на съперниците си да му вземат нито една точка. Боб Хейс изравнява световния рекорд на 100 метра гладко бягане с 10,0 секунди и печели златото. Унгария побеждава Чехословакия с 2-1 на финала на футболния турнир.

Отборът на СССР става първия олимпийски шампион по волейбол за мъже. При жените домакините печелят първата титла при жените;[7].

Демонстративни спортове[редактиране | edit source]

Участници[редактиране | edit source]

Страни участници (в синьо – участващи за първи път; в зелено – участващи за пореден път; в сиво – не участват)
Брой на участниците по страна

В Игрите участват 5151 спортисти от 93 страни [1] (според друг източник 5140 спортисти от 93 страни [5])

Държава Участници [5]
Австралия 243
Австрия 56
Алжир 1
Аржентина 102
Афганистан 8
Бахамски острови 11
Белгия 61
Бермуди 4
Бирма 11
Боливия 1
Бразилия 61
България 63
Великобритания 204
Венецуела 16
Виетнам 16
Гана 33
Гвиана 1
Германия 337
Гърция 18
Дания 60
Доминиканска република 1
Етиопия 12
Израел 10
Индия 53
Ирак 13
Иран 62
Ирландия 25
Исландия 4
Испания 51
Италия 168
Камбоджа 13
Камерун 1
Канада 115
Кения 37
Китай 40
Колумбия 20
Конго 2
Коста Рика 2
Кот д'Ивоар 9
Куба 27
Ливан 5
Либерия 1
Либия 1
Лихтенщайн 2
Люксембург 12
Мадагаскар 3
Малайзия 61
Мали 2
Мароко 20
Мексико 94
Монако 1
Монголия 21
Непал 6
Нигер 1
Нигерия 18
Нова Зеландия 64
Норвегия 26
ОАЕ 73
Пакистан 41
Панама 10
Перу 31
Полша 140
Португалия 20
Пуерто Рико 32
Родезия 29
Румъния 138
САЩ 346
Северна Родезия 12
Сенегал 12
СССР 317
Тайланд 54
Танганайка 4
Тунис 9
Турция 23
Уганда 13
Унгария 182
Уругвай 23
Филипините 47
Финландия 89
Франция 138
Холандия 125
Холандски Антили 4
Хонг Конг 39
Цейлон 6
Чад 2
Чехословакия 104
Чили 14
Швейцария 66
Швеция 94
Югославия 75
Южна Корея 154
Ямайка 21
Япония 328

Класиране по медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . САЩ 36 26 28 90
2 . СССР 30 31 35 96
3 . Япония 16 5 8 29
4 . Германия 10 22 18 50
5 . Италия 10 10 7 27
6 . Унгария 10 7 5 22
7 . Полша 7 6 10 23
8 . Австралия 6 2 10 18
9 . Чехословакия 5 6 3 14
10 . Великобритания 4 12 2 18
11 . България 3 5 2 10

България на игрите[редактиране | edit source]

На Олимпиадата в Токио България печели 10 медала, от които 3 златни[3].

Отборът по вдигане на тежести се състои от 5 щангисти, без треньор и с недостатъчно добра екипировка.[3]

Olympic rings with white rims.svg    Gold       Silver       Bronze    Total
Flag of Bulgaria (1948-1967).svg България 3 5 2 10

Злато[редактиране | edit source]

Сребро[редактиране | edit source]

Бронз[редактиране | edit source]

Други участници[редактиране | edit source]

Добри класирания за България постигат и Вирджиния Михайлова (четвърта в хвърлянето на диск), Диана Йоргова (пета в скока на дължина), Георги Стайковски (седми в тройния скок) и мъжки отбор по волейбол (завършил на пето място). [4] Волейболният отбор е в състав Димитър Каров, Иван Кочев, Георги Константинов, Петко Пантелеев, Петър Кръчмаров, Симеон Сръндев, Лъчезар Стоянов, Борис Гюдеров, Кирил Иванов, Славко Славов, Георги Спасов и Ангел Коритаров, треньор Димитър Захариев[8] Общият брой на българските олимпийци е 63. [5]

Други[редактиране | edit source]

Шведските участици в състезанията с яхти Ларш Гунар Шел и Стиг Ленарт Шел прекратяват състезанието си, за да спасят живота на друг участник. За постъпката си са удостоени с първия трофей за спортсменството[1].

Организаторите на игрите получават 3 награди от МОК за добрата организация на игрите[1]. Бюджетът на олимпиадата е близо 1,8 млн. щатски долара, а игрите са най-скъпите до тогава. Изградена е инфраструктура специално за Игрите. Разширен е стадион, построени са зала за спортна гимнастика и олимпийски плувен басейн. Олимпийското село се намира на два километра от спортните съоръжения[2].

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и Вж. страницата на МОК
  2. а б в г Токио 1964: Градът инвестира 1.8 млн. долара в нова инфраструктура. // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 25 юли 2012.
  3. а б в Богомил Петров за олимпиадата в Токио`1964. // Радио Видин. Българско национално радио, 20 август 2012.
  4. а б в г д Токио (10-24 октомври 1964 г.). // sportni.bg. НетИнфо.БГ. Посетен на 11 ноември 2012.
  5. а б в г Токио 1964 - XVIII летни олимпийски игри. // meganews.bg. Мега Медиа Груп, 26 юли 2012.
  6. а б в г д е ж з и к л Токио 1964. // официален сайт на БОК. БОК. Посетен на 11 ноември 2012.
  7. Олимпийската история на волейбола: Токио 1964. // bgvolleyball.com. bgvolleyball.com. Посетен на 11 ноември 2012.
  8. Олимпийската история на волейбола: Токио 1964. // Sportal.bg. Sportal Media Group, 22 юли 2012.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016