Зимни олимпийски игри 1992

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1992
Град домакин Албервил, Франция
Страни взели участие 64
Спортисти взели участие 1801 (1313 мъже, 411 жени)
Състезания 57
Церемония по откриването 8 февруари, 1992
Церемония по закриването 23 февруари, 1992
Официално открити от Франсоа Митеран
Клетва на спортистите Суря Бонали
Клетва на съдиите Пиер Борнат
Внасяне на олимпийския огън Мишел Платини
Стадион Théâtre des Cérémonies

Шетнадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Албервил, Франция от 8 до 23 февруари 1992 г.

Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Анкоридж, Берхтесгаден, Кортина д'Ампецо, Лилехамер, Фалун и София. София получава 25 гласа на първия кръг на гласуването, спрямо 19 са Албервил, но в заключителния, шести кръг, остава втора с 25 гласа срещу 51 за Албервил [1]

Това е последната зимна олимпиада, която се провежда в една и съща година заедно с летните олимпийски игри. [1]

Ръководител на организационния комитет на Олимпиадата е Жан-Клод Кили[2] Той взима еднолично решението олимпийският огън да бъде запален от футболиста Мишел Платини вместо да спази традицията това да бъде сторено от състезател по зимни спортове. [3]

18 от 57-те старта на Игрите се провеждат в Албервил. Спортистите живеят в няколко олимпийски села, а феновете трябва да пътуват много между мероприятията. Има проблеми с транспорта. [2]

На тези зимни олимпийски игри дебютират три спорта — шорттрек, ски свободен стил и биатлон. За първи път от 1928 на зимните олимпийски игри са включени нови спортове в програмата. [2]

Факти и рекорди[редактиране | edit source]

  • Стадионът, на който се провежда откриването и закриването на олимпиадата е построен специално и само за игрите.
  • Русия, Украйна, Беларус, Казахстан и Узбекистан от ОНД участват с общ обединен отбор с флага на МОК. [1]
  • 16-годишният финландец Тони Ниеминен печели в скоковете два златни и един бронзов медал. Той става най-младият златен медалист от зимна олимпиада. [2]
  • Всички състезания по ски бягане при мъжете са спечелени от норвежки скиори.
  • Състезателят по бързо пързаляне с кънки Бони Блеър пчели два златни медала (500 и 100 метра).
  • Петра Кроненберг печели три златни медала в алпийските ски.
  • Новозеландката Анлиз Кобергер е първата представителка на южното полукълбо, спечелила медал от зимни олимпийски игри. Тя завършва втора в слалома. [2]
  • Бьорн Дели и Любов Егорова стават най-успешните мъж и жена на зимни олимпийски игри. [2]
  • Хокейният турнир за първи път се състои от групова фаза и плейофи. Отборът на ОНД печели златния медал. Заедно с медалите на СССР това е осмата им титла. [2]

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . Германия 10 10 6 26
2 . Обединен отбор на ОНД 9 6 8 23
3 . Норвегия 9 6 5 20
4 . Австрия 6 7 8 21
5 . САЩ 5 4 2 11
6 . Италия 4 6 4 14
7 . Франция 3 5 1 9
8 . Финландия 3 1 3 7
9 . Канада 2 3 2 7
10 . Южна Корея 2 1 1 4

Българско участие[редактиране | edit source]

Българското участие се забелязва преди всичко в биатлона. Надежда Алексиева е на крачка от медала, но остава четвърта на 7,5 км. Заедно с Ива Шкодрева и Силвана Благоева в щафетата 3 х 7,5 км е отново четвърта. [2]

Дисциплини[редактиране | edit source]

Демонстративни спортове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Олимпиадата, която можеше да бъде наша. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 17 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.
  2. а б в г д е ж з Прекрасни стартове, ужасна организация. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 17 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.
  3. Мъгла и полицай носят титла на Жан-Клод Кили. // Посетен на 19 декември 2011.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016