Зимни олимпийски игри 1992

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зимни олимпийски игри 1992
Град домакинАлбервил, Франция
Участващи страни64
Участващи спортисти1801 (1313 мъже, 411 жени)
Състезания57
Откриване8 февруари, 1992
Закриване23 февруари, 1992
Открити отФрансоа Митеран
Клетва на спортиститеСуря Бонали
Клетва на съдиитеПиер Борнат
Олимпийски огън отМишел Платини
Олимпийски стадионThéâtre des Cérémonies
Зимни олимпийски игри 1992 в Общомедия

Шетнадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Албервил, Франция от 8 до 23 февруари 1992 г.

Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Анкоридж, Берхтесгаден, Кортина д'Ампецо, Лилехамер, Фалун и София. София получава 25 гласа на първия кръг на гласуването, спрямо 19 на Албервил, но в заключителния, шести кръг, остава втора с 25 гласа срещу 51 за Албервил [1]

Това е последната зимна олимпиада, която се провежда в една и съща година заедно с летните олимпийски игри. [1]

Ръководител на Организационния комитет на олимпиадата е Жан-Клод Кили. [2] Той взима еднолично решението олимпийският огън да бъде запален от футболиста Мишел Платини, вместо да спази традицията това да бъде сторено от състезател по зимни спортове. [3]

18 от 57-те старта на игрите се провеждат в Албервил. Спортистите живеят в няколко олимпийски села, а феновете трябва да пътуват много между мероприятията. Има проблеми с транспорта. [2]

На тези зимни олимпийски игри дебютират три спорта – шорттрек, ски свободен стил и биатлон. За първи път от 1928 г. на зимни олимпийски игри са включени нови спортове в програмата. [2]

Факти и рекорди[редактиране | редактиране на кода]

  • Стадионът, на който се провежда откриването и закриването на олимпиадата, е построен специално и само за игрите.
  • Русия, Украйна, Беларус, Казахстан и Узбекистан от ОНД участват с общ обединен отбор с флага на МОК. [1]
  • 16-годишният финландец Тони Ниеминен печели в скоковете два златни и един бронзов медал. Той става най-младият златен медалист от зимна олимпиада. [2]
  • Всички състезания по ски бягане при мъжете са спечелени от норвежки скиори.
  • Състезателят по бързо пързаляне с кънки Бони Блеър печели два златни медала (500 и 100 метра).
  • Петра Кроненберг печели три златни медала в алпийските ски.
  • Новозеландката Анлиз Кобергер е първата представителка на южното полукълбо, спечелила медал от зимни олимпийски игри. Тя завършва втора в слалома. [2]
  • Бьорн Дели и Вегард Улванг с по 3 златни и 1 сребърен медал и Любов Егорова с 3 златни и 2 сребърни медала стават най-успешните състезатели съответно при мъжете и жените. [2]
  • Хокейният турнир за първи път се състои от групова фаза и плейофи. Отборът на ОНД печели златния медал. Заедно с медалите на СССР това е осмата им титла. [2]

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Класиране по медали
No Държава злато сребро бронз общо
1. Германия 10 10 6 26
2. Обединен отбор Обединен отбор 9 6 8 23
3. Норвегия 9 6 5 20
4. Австрия 6 7 8 21
5. САЩ 5 4 2 11
6. Италия 4 6 4 14
7. Франция 3 5 1 9
8. Финландия 3 1 3 7
9. Канада 2 3 2 7
10. Южна Корея 2 1 1 4

Българско участие[редактиране | редактиране на кода]

Българското участие се забелязва преди всичко в биатлона. Надежда Алексиева е на крачка от медала, но остава четвърта на 7,5 км. Заедно с Ива Шкодрева и Силвана Благоева в щафетата 3 х 7,5 км е отново четвърта. [2]

Дисциплини[редактиране | редактиране на кода]

Демонстративни спортове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Олимпиадата, която можеше да бъде наша // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 17 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.
  2. а б в г д е ж з Прекрасни стартове, ужасна организация // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 17 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.
  3. Мъгла и полицай носят титла на Жан-Клод Кили // Посетен на 19 декември 2011.