Зимни олимпийски игри 1992

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1992
Информация
Град домакин Албервил, Франция
Страни взели участие 64
Спортисти взели участие 1801 (1313 мъже, 411 жени)
Състезания 57
Откриване 8 февруари, 1992
Закриване 23 февруари, 1992
Открити от Франсоа Митеран
Клетва на спортистите Суря Бонали
Клетва на съдиите Пиер Борнат
Внасяне на олимпийския огън Мишел Платини
Олимпийски стадион Théâtre des Cérémonies
Зимни олимпийски игри 1992 в Общомедия

Шетнадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Албервил, Франция от 8 до 23 февруари 1992 г.

Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Анкоридж, Берхтесгаден, Кортина д'Ампецо, Лилехамер, Фалун и София. София получава 25 гласа на първия кръг на гласуването, спрямо 19 са Албервил, но в заключителния, шести кръг, остава втора с 25 гласа срещу 51 за Албервил [1]

Това е последната зимна олимпиада, която се провежда в една и съща година заедно с летните олимпийски игри. [1]

Ръководител на организационния комитет на Олимпиадата е Жан-Клод Кили[2] Той взима еднолично решението олимпийският огън да бъде запален от футболиста Мишел Платини вместо да спази традицията това да бъде сторено от състезател по зимни спортове. [3]

18 от 57-те старта на Игрите се провеждат в Албервил. Спортистите живеят в няколко олимпийски села, а феновете трябва да пътуват много между мероприятията. Има проблеми с транспорта. [2]

На тези зимни олимпийски игри дебютират три спорта — шорттрек, ски свободен стил и биатлон. За първи път от 1928 на зимните олимпийски игри са включени нови спортове в програмата. [2]

Факти и рекорди[редактиране | редактиране на кода]

  • Стадионът, на който се провежда откриването и закриването на олимпиадата е построен специално и само за игрите.
  • Русия, Украйна, Беларус, Казахстан и Узбекистан от ОНД участват с общ обединен отбор с флага на МОК. [1]
  • 16-годишният финландец Тони Ниеминен печели в скоковете два златни и един бронзов медал. Той става най-младият златен медалист от зимна олимпиада. [2]
  • Всички състезания по ски бягане при мъжете са спечелени от норвежки скиори.
  • Състезателят по бързо пързаляне с кънки Бони Блеър пчели два златни медала (500 и 100 метра).
  • Петра Кроненберг печели три златни медала в алпийските ски.
  • Новозеландката Анлиз Кобергер е първата представителка на южното полукълбо, спечелила медал от зимни олимпийски игри. Тя завършва втора в слалома. [2]
  • Бьорн Дели и Любов Егорова стават най-успешните мъж и жена на зимни олимпийски игри. [2]
  • Хокейният турнир за първи път се състои от групова фаза и плейофи. Отборът на ОНД печели златния медал. Заедно с медалите на СССР това е осмата им титла. [2]

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . Германия 10 10 6 26
2 . Обединен отбор на ОНД 9 6 8 23
3 . Норвегия 9 6 5 20
4 . Австрия 6 7 8 21
5 . САЩ 5 4 2 11
6 . Италия 4 6 4 14
7 . Франция 3 5 1 9
8 . Финландия 3 1 3 7
9 . Канада 2 3 2 7
10 . Южна Корея 2 1 1 4

Българско участие[редактиране | редактиране на кода]

Българското участие се забелязва преди всичко в биатлона. Надежда Алексиева е на крачка от медала, но остава четвърта на 7,5 км. Заедно с Ива Шкодрева и Силвана Благоева в щафетата 3 х 7,5 км е отново четвърта. [2]

Дисциплини[редактиране | редактиране на кода]

Демонстративни спортове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Олимпиадата, която можеше да бъде наша. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 17 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.
  2. а б в г д е ж з Прекрасни стартове, ужасна организация. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 17 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.
  3. Мъгла и полицай носят титла на Жан-Клод Кили. // Посетен на 19 декември 2011.