Зимни олимпийски игри 1976

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1976
Град домакин Инсбрук, Австрия
Страни взели участие 37
Спортисти взели участие 1123 (892 мъже, 231 жени)
Състезания 37
Церемония по откриването 4 февруари, 1976
Церемония по закриването 15 февруари, 1976
Официално открити от Рудолф Кирхшлегер
Клетва на спортистите Вернер Деле-Карт
Клетва на съдиите Вили Кьостингер
Внасяне на олимпийския огън Христъл Хаас и Йозеф Файстмантъл
Стадион Бергисел

Дванадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Инсбрук, Австрия от 4 до 15 февруари 1976 г. Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Сион, Тампере, Ванкувър, Гранада, Лейк Плесид и Шамони.

Първоначално игрите е трябвало да се проведат в Денвър, но жителите на американския град отказват да бъдат домакини след референдум, породен от утрояването на разходите спрямо планираните. 62% от жителите на града гласуват против провеждането на Игрите. Ванкувър също е сред кандидатите, но смяна на правителството на Канада прави провеждането на Олимпиадата там невъзможно. [1]

Това е втората зимна олимпиада, която се провежда в Инсбрук след тази от 1964 година[1] Поради този случай на церемонията по откриването са запалени два олимпийски огъня — един за 1964 и един за 1976.

Голямо внимание е обърнато върху охраната и сигурността на олимпийските игри. Причината е мюнхенското клане от 1972[1]

Игрите повтарят дотогава рекордния брой страни-участници от Олимпиадата в Гренобъл през 1968 година. Международният олимпийски комитет намалява усилията си в борбата с комерсиализацията на спорта. Въпреки това националните отбори по хокей на Канада и Швеция не вземат участие, защото първенствата им имат професионален статут. [1]

На тези олимпийски игри за първи път състезателите карат пластмасови ски и аеродинамично облекло, а кънкьорите носят цели костюми. [2]

На Игрите с допинг е хванат капитанът на чехословашкия отбор по хокей на лед Франтишек Поспишил. Това е вторият случай на хванат спортист с допинг след първия на Игрите през 1972[2]

Рекорди[редактиране | edit source]

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . СССР 13 6 8 27
2 . ГДР 7 5 7 19
3 . САЩ 3 3 1 7
4 . Норвегия 3 3 1 7
5 . ФРГ 2 5 3 10
6 . Финландия 2 4 1 7
7 . Австрия 2 2 2 6
8 . Швейцария 1 3 1 5
9 . Холандия 1 2 3 6
10 . Италия 1 2 1 4

Българско участие[редактиране | edit source]

България участва с голяма делегация, но постига посредствени резултати.

За първи път България участва в повече от един спорт, като дебютира в хокея на лед и биатлона и участва в алпийските ски[1]

Ски алпийски дисциплини[редактиране | edit source]

Петър Попангелов печели 26-тото място в дисциплината гигантски слалом, а Сашо Диков отпада във втория манш на слалома. [1]

Ски бягане[редактиране | edit source]

Иван Лебанов участва на първите си олимпийски игри и завършва на 24-то място на 15 километровата дистанция. [1]

Биатлон[редактиране | edit source]

В биатлона участват Христо Маджаров и Илия Тодоров, които завършват на 32-ро и 43-то място от 52-ма стартирали. [1]

Хокей на лед[редактиране | edit source]

Българският национален отбор по хокей на лед дебютира на Зимни олимпийски игри и губи всичките си пет мача. [1]

Дисциплини[редактиране | edit source]

На тази Олимпиада дебютират танцовите двойки във фигурното пързаляне. [1]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л Росен Бабоев. Кой сте вие, полковник Нагъл?. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 12 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
  2. а б Кодеин, ефедрин и Норвегия. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 12 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.