Зимни олимпийски игри 1976

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1976
Информация
Град домакин Инсбрук, Австрия
Страни взели участие 37
Спортисти взели участие 1123 (892 мъже, 231 жени)
Състезания 37
Откриване 4 февруари, 1976
Закриване 15 февруари, 1976
Открити от Рудолф Кирхшлегер
Клетва на спортистите Вернер Деле-Карт
Клетва на съдиите Вили Кьостингер
Внасяне на олимпийския огън Христъл Хаас и Йозеф Файстмантъл
Олимпийски стадион Бергисел
Зимни олимпийски игри 1976 в Общомедия

Дванадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Инсбрук, Австрия от 4 до 15 февруари 1976 г. Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Сион, Тампере, Ванкувър, Гранада, Лейк Плесид и Шамони.

Първоначално игрите е трябвало да се проведат в Денвър, но жителите на американския град отказват да бъдат домакини след референдум, породен от утрояването на разходите спрямо планираните. 62% от жителите на града гласуват против провеждането на Игрите. Ванкувър също е сред кандидатите, но смяна на правителството на Канада прави провеждането на Олимпиадата там невъзможно. [1]

Това е втората зимна олимпиада, която се провежда в Инсбрук след тази от 1964 година[1] Поради този случай на церемонията по откриването са запалени два олимпийски огъня — един за 1964 и един за 1976.

Голямо внимание е обърнато върху охраната и сигурността на олимпийските игри. Причината е мюнхенското клане от 1972[1]

Игрите повтарят дотогава рекордния брой страни-участници от Олимпиадата в Гренобъл през 1968 година. Международният олимпийски комитет намалява усилията си в борбата с комерсиализацията на спорта. Въпреки това националните отбори по хокей на Канада и Швеция не вземат участие, защото първенствата им имат професионален статут. [1]

На тези олимпийски игри за първи път състезателите карат пластмасови ски и аеродинамично облекло, а кънкьорите носят цели костюми. [2]

На Игрите с допинг е хванат капитанът на чехословашкия отбор по хокей на лед Франтишек Поспишил. Това е вторият случай на хванат спортист с допинг след първия на Игрите през 1972[2]

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . СССР 13 6 8 27
2 . ГДР 7 5 7 19
3 . САЩ 3 3 1 7
4 . Норвегия 3 3 1 7
5 . ФРГ 2 5 3 10
6 . Финландия 2 4 1 7
7 . Австрия 2 2 2 6
8 . Швейцария 1 3 1 5
9 . Холандия 1 2 3 6
10 . Италия 1 2 1 4

Българско участие[редактиране | редактиране на кода]

България участва с голяма делегация, но постига посредствени резултати.

За първи път България участва в повече от един спорт, като дебютира в хокея на лед и биатлона и участва в алпийските ски[1]

Ски алпийски дисциплини[редактиране | редактиране на кода]

Петър Попангелов печели 26-тото място в дисциплината гигантски слалом, а Сашо Диков отпада във втория манш на слалома. [1]

Ски бягане[редактиране | редактиране на кода]

Иван Лебанов участва на първите си олимпийски игри и завършва на 24-то място на 15 километровата дистанция. [1]

Биатлон[редактиране | редактиране на кода]

В биатлона участват Христо Маджаров и Илия Тодоров, които завършват на 32-ро и 43-то място от 52-ма стартирали. [1]

Хокей на лед[редактиране | редактиране на кода]

Българският национален отбор по хокей на лед дебютира на Зимни олимпийски игри и губи всичките си пет мача. [1]

Дисциплини[редактиране | редактиране на кода]

На тази Олимпиада дебютират танцовите двойки във фигурното пързаляне. [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Росен Бабоев. Кой сте вие, полковник Нагъл?. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 12 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
  2. а б Кодеин, ефедрин и Норвегия. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 12 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.