Зимни олимпийски игри 1998

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1998
Град домакин Нагано, Япония
Страни взели участие 72
Спортисти взели участие 2176 (1389 мъже, 787 жени)
Състезания 72
Церемония по откриването 7 февруари, 1998
Церемония по закриването 22 февруари, 1998
Официално открити от Император Акихито
Клетва на спортистите Кенжи Огивара
Клетва на съдиите Жунко Хираматсу
Внасяне на олимпийския огън Мидори Ито
Стадион Нагано

Осемнадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Нагано, Япония от 7 до 22 февруари 1998 г. Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Аоста, Хака, Йостершунд и Солт Лейк Сити[1] Олимпиадата е една от най-успешните в историята. [2]

Изборът на града домакин се провежда в Бирмингам, Англия.

Това е втората зимна олимпиада в Япония след Сапоро 1972. Публиката е забележителна. За първи път броят на участниците надвишава две хиляди. В програмата на Игрите влизат сноубордът, кърлингът и хокеят на лед за жени. В Нагано МОК позволява на професионалните хокеисти от НХЛ да участват, което прави турнира по хокей на лед едно от главните събития на Игрите. [1]

България постига най-големият си успех на зимна олимпиада, като Екатерина Дафовска печели златен медал в биатлона на 15 километра. [3]

Факти и рекорди[редактиране | edit source]

  • За пръв път се провежда състезание по хокей на лед за жени. На финала САЩ побеждава Канада с 3-1. Така женският хокеен отбор на САЩ завършва турнира без загуба, докато мъжкия печели само една победа срещу Беларус. Чехия печели първата си олимпийска титла, Русия е финалист, а Финландия завоюва бронза.
  • Норвежкият скиор Бьорн Дели печели три златни медала в ски бягането.
  • 15-годишната Тара Липински печели злато във фигурното пързаляне и става най-младата шампионка на зимна олимпиада. [3]
  • Австрийският скиор Херман Майер пада тежко на спускането, но не се отказва и печели златни медали в гигантския слалом и супер гигантския слалом. [3]
  • Сноубордистът Рос Ребелиати печели златен медал, въпреки че веднага след състезанието е дисквалифициран заради употреба на марихуана. Дисквалификацията е отменена два дни по-късно. [3]
  • Азербейджан, Кения, Република Македония, Уругвай и Венецуела участват за пръв път със свой отбор на зимна олимпиада. [3]

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . Германия 12 9 8 29
2 . Норвегия 10 10 5 25
3 . Русия 9 6 3 18
4 . Канада 6 5 4 15
5 . САЩ 6 3 4 13
6 . Холандия 5 4 2 11
7 . Япония 5 1 4 10
8 . Австрия 3 5 9 17
9 . Южна Корея 3 1 2 6
10 . Италия 2 6 2 10
15 . България 1 0 0 1

Българско участие[редактиране | edit source]

В биатлона на 15 км Екатерина Дафовска печели първият златен медал за България на зимни олимпийски игри. Колежката ѝ Павлина Филипова става четвърта.

Дисциплини[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Земята се тресе под Нагано'98. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 19 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.
  2. Емил Николаев. Зидарят, който стана скиор на 15 г.. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 19 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.
  3. а б в г д Дафовска носи първо злато за България. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 19 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016