Кърлинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ледена площадка за кърлинг
Martin Sesaker at the 2012 Youth Winter Olympics.jpg

Кърлингът е спортна отборна игра, която се играе върху ледена площадка. Целта ѝ е гранитните камъни, с които се играе, да достигнат максимално близо до центъра на концентрични окръжности.

История[редактиране | edit source]

Думата кърлинг – curling („извивам се, навивам се, въртя се”), се появява за пръв път напечатана през 1620 година в Пърт в пролога и стиховете на поема от Хенри Адамсън (Henry Adamson). Произлиза от шотландския глагол “curr”, който описва ниско ръмжене (откъдето и английският глагол “purr”). Играта е била и все още е популярна в Шотландия като „стържещата игра” (roaring game), заради звука, който камъните издават, докато се плъзгат по замръзналите капчици вода по игралната повърхност. Името на играта не означава движението на камъните, въпреки че днес за камък, който се отклонява от траектория по права линия се казва, че се извива или върти.

Счита се, че кърлингът е измислен в късно-средновековна Шотландия – първото писмено сведение за състезание по хвърляне на камъни върху лед е в архивите на абатство „Пеизли” (Paisley Abbey) в Ренфрю от февруари 1541 година. Две картини на Питър Брюгел (Pieter Bruegel) от 1565 година изобразяват холандски селяни, играещи кърлинг – Шотландия и страните от равнинния регион край Северно море (дн. Белгия, Холандия и Люксембург) имат добри търговски взаимоотношения и междукултурен обмен през този период, което личи и от историята на голфа. Но кърлингът съществува в Шотландия още в първите години на XVI век, за което свидетелства камък за кърлинг, гравиран с датата 1511 година, открит заедно с още един, носещ датата 1551 година, при пресушаването на езерцето Понд в Дънблейн, Шотландия.

В ранната история на кърлинга камъните са просто с плоско дъно, оформено от речната вода, като понякога са изрязвани и оформяни. Хвърлящият има много малко контрол върху камъка и разчита повече на късмет, отколкото на умение и стратегия, за да спечели, за разлика от днес.

Кърлингът на открито е много популярен в Шотландия между XVI и XIX век, тъй като климатичните условия осигуряват добър лед всяка зима.

Клуб по кърлинг „Килсит” (Kilsyth Curling Club) претендира за първия клуб в света, основан официално през 1716 година и съществуващ и днес. „Килсит” претендира и за най-старото построено за кърлинг езеро в света – езерото в Колциум. То представлява малък бент, образуващ плитък басейн с размери 100 на 250 метра, и днес рядко е в състояние за кърлинг, поради все по-топлите зими.

В Шотландия, в Пърт се намира международният ръководен орган на спорта Световната федерация по кърлинг (World Curling Federation), започнала като комитет на Кралския каледонски клуб по кърлинг (Royal Caledonian Curling Club) – алма матер на кърлинг-клубовете.

Днес играта е най-добре установена в Канада, където я занасят шотландски емигранти. Най-старият активен атлетически клуб изобщо в северна Америка - Кралският монреалски клуб по кърлинг (Royal Montreal Curling Club), е основан през 1807 година, а първият кърлинг-клуб в САЩ започва дейността си през 1830 година. Играта е представена на Швейцария и Швеция пак от шотландци преди края на XIX век. В наши дни кърлинг се играе из цяла Европа и се е разпространил до Япония, Австралия, Нова Зеландия и дори до Народната република на Китай и до Корея.

Първият световен шампионат по кърлинг, познат като Шотландска купа (Scotch Cup), e ограничен само за мъже и се провежда във Фалкърк и Единбург, Шотландия през 1959 година. Първата световна титла е спечелена от канадският отбор от град Реджина в провинция Саскачеван (Regina, Saskatchewan) с капитан Ърни Ричардсън (Ernie Richardson).

Кърлингът е официален олимпийски спорт от Зимните олимпийски игри през 1998 година. През февруари 2006 година Международният олимпийски комитет решава със задна дата да зачете състезанието по кърлинг от Зимните олимпийски игри през 1924 година като официално събитие, а не само като демонстрация. И така първите олимпийски медали по кърлинг, който по това време се е играе на открито, са раздадени на Олимпиадата през 1924 година – златен медал за Великобритания и Ирландия, два сребърни за Швеция и бронзов за Франция.

Правила на играта[редактиране | edit source]

Кърлинг камъни, позиционирани в „дома“
Хвърляне на камък от Канадския национален отбор на Олипиадата в Торино


Пързалката на играта представлява ледена писта с дължина 44,5 m и с широчина между 4,3 m и 4,75 m. Пистата е добре полирана, за да позволи на „камъните“ да се плъзгат с възможно най-малко съпротивление. Един от начините за подготвяне на повърхността е поръсването ѝ с капки вода.

Така нареченият „дом“ е серия от концентрични кръгове с диаметри съответно 3,66 m, 2,44 m, 1,22 m и 0,66 m. Центърът е маркиран с Т-линия (оттам и терминът „тий“).

За да хвърлят камъка си, играчите тръгват от така наречения „хак“ - опори за крака, фиксирани върху леда.

Издяланият гранитен камък тежи 20 kg, с външна обиколка от 91,44 cm, висок минимум 11,43 cm. Отгоре има дръжка, за да може да бъде завъртан преди да бъде пуснат да се пързаля по леда. Основата им не е гладка, а вдлъбната, и плъзгащата повърхност е между 6 и 12 mm по-тясна от широчината на камъка. Благодарение на тази разлика, той се движи по крива линия, чийто ъгъл зависи от много фактори, в това число и от предварителната подготовка на леда.

Кърлингът се играе от два отбора с по четирима участници. Номер едно във всеки екип съответно хвърля първи, като четвъртият е капитан или „скип“. Това обаче не е задължително и някои отбори не прилагат тази система. Докато първите трима хвърлят своите камъни, скипът отива на другия край на пързалката, за да дава указания на съотборниците си. Когато дойде негов ред да хвърля, третият играе тази роля за него.

След като камъкът е хвърлен, един от играчите го плъзга към друг, стоящ в другия край на пистата. Останалите двама играчи направляват камъка, докато камъкът не попадне във владение на скипа.

Важна част в кърлинга играят двете различни обувки, с които са обути състезателите. На едната подметката е с тефлонова нишка и мека повърхност. Това позволява на играчите да се плъзгат извън вдлъбната линия, докато хвърлят камъка. Тези, които са от ляво, носят специалната обувка на десния си крак, и обратното. Другата обувка има тънък слой каучук, което улеснява плъзгането по леда.

Не по-малко важен атрибут е метличката. С нея играчите чистят леда пред камъка, за да ускорят движението му и да го вкарат в правилната траектория.

Обикновено един мач се състои от десет „енда“ и трае средно два часа. Всеки играч има по два камъка на енд, като при хвърлянията се редуват участниците от противниковите отбори.

Докато се разиграват четирите камъка, камъните, разположени между хога и центъра (Т-линията в средата на мишените), но не и в дома, не трябва да бъдат избутвани от тези на противниковия отбор.

Външни препратки[редактиране | edit source]