Спортни шейни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Спортните шейни са зимен спорт, в който състезателите се спускат с шейни по улей за бобслей. Състезателите развиват висока скорост (около 140 км/ч) и ползват специфична състезателна екипировка.

Правила[редактиране | edit source]

Състезанията могат да се провежадат в изкуствени или естествени улеи.

Изкуствени улеи[редактиране | edit source]

Улеите са специално изградени съоръжения от прави участъци и виражи, притежаващи охладителна инсталация. [1]

Състезателите стартират от най-високата точка на улея, седейки на шейната. Засилват се с ръце и лягат на шейната с краката напред. Шейната се управлява с краката и раменете, а се спира като състезателят се изправя и повдига шейната. [2]

Индивидуалните състезания се състоят от четири спускани, провеждащи се в два поредни дни. Победител е състезателят, който има най-малка сума от времената от четирите спускания. Мъжете и жените се спускат по същия улей, но жените стартират от по-ниско. Състезанията по двойки се провеждат в две спускания в един ден. [2]

Дължината на трасето е от 1000 до 1300 м. за мъжете и от 800 до 1050 м. за жените. [3]

Международните състезания са в дисцилините мъже, жени, двойки и отборна щафета. Спускенето с шейни в улей е част от програмата на зимните олимпийски игри. Провеждащите се ежегодно състезания са Световната купа, Световната купа за младежи, Купата на нациите. Провеждат се и Световно първенство (ежегодно, освен при олимпийски игри), Континентални първенства (в годините със зимни олимпийски игри и две години след това) и Световно първенство за младежи (ежегодно). [3]

Естествени трасета[редактиране | edit source]

Естествение трасета са в природнозаледени планински местности. Състоят се от прави участъци, „S“-образни комбинации, леви и десни завои. За разлика от изкуствените улеи няма задигане във вид на виражи. Трасетата са оградени от обезопазяващи мантинели. [1]

История[редактиране | edit source]

Първи състезания[редактиране | edit source]

Първите състезания, за които има информация се състоят в Норвегия през 1480 г. и в Ерцгербирге през 1552 г. [4]

За първо състезание по спускане с шейни се счита проведеното през 1883 г. в швейцарския курорт Давос. Там хотелиерът Каспър Бадрът, за да разнообрази програмата предлагана от хотела му, освен минералните бани и лечебни процедури, организира и състезание по шейни. Трасето е дълго 4 километра, представлява алея от Санкт Волфганг до Клостерс. Първите двама състезатели финишират с еднакво време - това са австралийският студент Джордж Робертсън, и Петер Минш – клостерски пощальон. Времето на първите шампиони в историята на спускането с шейни е 9 минути и 15 секунди. Средната им скорост е 26 км/ч (през 2010 г. максималната скорост достига 140 км/ч). В състезанието участват 21 души от седем държави – Англия, Германия, Холандия, Швеция, Швейцария и САЩ. [2]

В повечето алпийски райони, организирането на състезанията е свързано със столетни традиционни обичаи на определени градове и области. От тази основа, на забавни традиционални чествания, спускането с шейни се превръща в организиран и целенасочен спорт. Един от най–старите и значими шейни клубове е баварския Берхтезгаден, запазен до днес, със своята 84 годишна история, той продължава да дава на света шампиони от школата си. В региона на Берхтезгаден се осъществяват едни от първите състезания, както и организирани спортни сдружения, с най–ранна дата - 1903 година. В момента главното седалище на Международната федерация по шейни се помещава там.

Световни първенства[редактиране | edit source]

Първото световно първенство на изкуствен улей се провежда в Осло през 1955 г. Участниците са 52–ма, от 8 националности. Две години по–късно се основава официално международната федерация (FIL) в Давос – Швейцария. До този момент шейните са малко или много в сянка на по – големия си брат – бобслея, чиято федерация е основана през 1923 година и не се е отнасяла пряко по проблемите на тогавашните шейни. Състоялото се първенство в Осло се явява генерална репетиция за предстоящите зимни олимпийски игри в Инсбрук.

На олимпийски игри[редактиране | edit source]

На конгрес на Международния олимпийски комитет през 1961 година в Атина спускането с шейни в улей се включват в програмата на игрите в Инсбрук през 1964 година[5]. Дисциплините, които се провеждат са спускания за мъже, за жени и двойки мъже. [2]

Приемането на шейните в олимпийската програма дава предпоставка този вид спорт да се смята за добре развит и с богат интерес от страна на активни състезатели и публика. IX-те зимни олимпийски игри в Инсбрук дават необходимия тласък и добра перспектива за развитие на шейните в улей.

Един от най-известните състезатели в историята на зимните олимпиади е Георг Хакъл от южнобаварския регион около град Берхтезгаден, със своите два сребърни и три златни олимпийски медали в периода от 1988 до 2006 година. Той получава своите умения в един от най–титулованите и силни сред шейни клубовете – Берхтезгаден. Завършва състезателната си кариера след олимпиадата в Торино през 2006–та, където не попада сред медалистите. Състезанието там печели Армин Цьогелер от Италия, последван от Алберт Демченко от Русия и Мартинс Рубенинс от Латвия.

Времеизмерване[редактиране | edit source]

В първите световни купи и олимпийски игри времеизмерването е с точност до стотни от секундата. На игрите в Сапоро, Япония през 1972 г. две двуместни шейни – Хорст Хьорнлайн с партньор Райхард Бредъл от ГДР и италианците италианците Паул Хилгартнер и Валтер Плайкнер финишират с еднакво време (1:28.35 мин.). От този прецедент нататък се налага времеизмерване с прецизност до хилядни от секундата. В редки случаи при състезания и тренировки продължават да се дублират времена.

В България[редактиране | edit source]

В България се провеждат организирани състезания по шейни от началото на 1970-те години. През 1985 година е учредена Българската федерация по шейни, която е официален представител на спорта за България и член на Международната федерация по шейни. [1]

В България се провеждат национални първенства по шейни на естествени трасета в различни възрастови групи. [1]

България участва в състезанията по спортни шейни в три Зимни олимпийски игри. [1]

В природен парк „Витоша“ има изградена писта за шейни на естествени трасета. [1]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Национална спортна академия: Сектор Спортни шейни. // Посетен на 20 ноември 2011.
  2. а б в г About the Sport - от сайта на зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г.
  3. а б Правила на спорта от сайта на международната федерация
  4. Bob- und Rodelsport - статия в sportbox.de
  5. Skeleton, bobsleigh and luge: Anglos sliding into Vancouver contention - статия от официалния сайт на игрите от 18.01.2010