Зимни олимпийски игри 1988

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1988
Град домакин Калгари, Канада
Страни взели участие 57
Спортисти взели участие 1423 (1122 мъже, 301 жени)
Състезания 46
Церемония по откриването 13 февруари, 1988
Церемония по закриването 28 февруари, 1988
Официално открити от Жан Соув
Клетва на спортистите Пиер Харви
Клетва на съдиите Сузана Франсис
Внасяне на олимпийския огън Робин Пери
Стадион Макмеън Стейдиъм

Петнадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Калгари, Канада от 13 до 28 февруари 1988 г. Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Фалун и Кортина д'Ампецо.

За пръв път зимните игри са 16 дни. Към алпийските ски са прибавени още 2 дисциплини - супер гигантски слалом и комбинация.

Игрите се прочуват и с участието на ямайски отбор по бобслей и първият британски ски скачач Еди Едуардс — „Орела“, който става популярен с двете си последни места на малката и голямата шанца. На церемонията по закриването Президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч го упоменава в речта си с думите „На тези олимпийски игри някои извоюваха злато, други поставиха рекорди, а един човек полетя като орел“. Така той е единственият спортист лично упоменат в заключителната реч на президента на МОК. [1]

Важни моменти[редактиране | edit source]

  • Финландецът Мати Никенен доминира в ски скоковете и печели три златни медала. [1]
  • Алберто Томба печели два златни медала в алпийските ски. [1]
  • Холандката Ивон ван Генип печели три златни медала в бързото пързаляне с кънки. [1]
  • Спортовете кърлинг, ски свободен стил и шорттрек са демонстративни.
  • За пръв път закриването на зимна олимпиада се провежда на стадиона, на който е било откриването.
  • В ски бягането СССР печели пет златни и общо петнадессет медала. [1]

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . СССР 11 9 9 29
2 . ГДР 9 10 6 25
3 . Швейцария 5 5 5 15
4 . Финландия 4 1 2 7
5 . Швеция 4 0 2 6
6 . Австрия 3 5 2 10
7 . Холандия 3 2 2 7
8 . ФРГ 2 4 2 8
9 . САЩ 2 1 3 6
10 . Италия 2 1 2 5

Българско участие[редактиране | edit source]

България изпраща 27 спортисти. Нито един от тях не стига до медалите. [1]

Дисциплини[редактиране | edit source]

Демонстративни спортове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Под гнета на тв рейтинга. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 12 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016