Летни олимпийски игри 1948

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Летни олимпийски игри 1948
постер на олимпиадата
Информация
Град домакин Лондон, Англия
Страни взели участие 59
Спортисти взели участие 4,099 (385 жени, 3,714 мъже)
Състезания 136 в 17 спорта
Откриване 29 юли, 1948
Закриване 14 август, 1948
Открити от Джордж VI
Клетва на спортистите Доналд Финли
Внасяне на олимпийския огън Джон Марк
Олимпийски стадион Уембли
Летни олимпийски игри 1948 в Общомедия

Четеринадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Лондон, Англия от 29 юли до 14 август, 1948 г. Другите градове кадидатирали се за домакинство са Балтимор, Лозана, Лос Анджелис, Минеаполис и Филаделфия. Това са първите игри организирани след 12-годишната пауза поради втората световна война.

Страни участници с брой атлети

Германия и Япония не са поканени да участват. СССР отказва участие. [1]

За първи път редом с олимпийските се се провеждат и параолимпийски игри[2]

Провеждат се парад на нациите, официална церемония по откриването, приемане на олимпийския огън и клетва на спортистите. [1]

Поради лошото финансово състояние на страната, Игрите се провеждат на стадион „Уембли“, към който е добавена временно лекоатлетическа писта. Бюджетът за организирането на игрите е 600 000 британски лири (около 18,5 млн. лири към 2012 г.). [1]

Игрите са предавани по радиото в 58 страни и са наблюдавани по телевизията от 500 хил. души във Великобритания. [1]

Важни моменти[редактиране | редактиране на кода]

  • Един от най-драматичните моменти на олимпиадата е финала на маратона. Белгиецът Етиен Гаили влиза в олимпийския стадион първи, но е напълно физически изтощен и едва не припада. В последните метри го изпреварват двама бегачи и той печели бронз.
  • Победителят в маратона Делфо Кабрера (Аржентина) пробягва дистанцията за 2:34:51 часа. [1]
  • Холандката Фани Бланкерс-Коен става звездата на олимпиадата след като печели 4 златни медала в леката атлетика.
  • Фехтовачът Илона Елек и гребецът Ян Бържак печелят за втори път злато след 12 години.
  • Индия печели за пореден път турнирът по хокей.
  • Дънкан Уайт печели първият медал за Шри Ланка. Той става втори в бягането на 400 метра с препятствия.
  • Японецът Харолд Саката печели сребърен медал във вдигането на тежести. След олимпиадата участва в един от филмите за Джеймс Бонд.
  • На финала на футболния турнир Швеция побеждава Югославия с 3-1.
  • За пръв път в леката атлетика се използва стартово блокче.
  • На финала на спринта на 100 метра Харисън Дилард (САЩ) и Барни Юъл (САЩ) пробягват дистанцията за 10,3 секунди. За първи път изходът от състезание е решен с фотофиниш. [1]
  • От програмата за извадени спортовете - хандбал и поло.
  • Затрудненията след войната не позволяват построяването на олимпийско село.

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . САЩ 38 27 19 84
2 . Швеция 16 11 17 44
3 . Франция 10 6 13 29
4 . Унгария 10 5 12 27
5 . Италия 8 11 8 27
6 . Финландия 8 7 5 20
7 . Турция 6 4 2 12
8 . Чехословакия 6 2 3 11
9 . Швейцария 5 10 5 20
10 . Дания 5 7 8 20

Олимпийски спортове[редактиране | редактиране на кода]

На тези олимпийски игри баскетболът започва да се играе в зала. За последен път се провежда състезание по изкуство.

Демонстрационни спортове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е London's three Olympic Games compared, „Би Би Си“, 24 юли 2012 г.
  2. London Olympics: Coe praises UK 'spirit of generosity', „Би Би Си“, 13 август 2012 г.