Зимни олимпийски игри 1952

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1952
Град домакин Осло, Норвегия
Страни взели участие 30
Спортисти взели участие 732 (624 мъже, 108 жени)
Състезания 22
Церемония по откриването 14 февруари, 1952
Церемония по закриването 25 февруари, 1952
Официално открити от Принцеса Раигнилд
Клетва на спортистите Торбьорн Фалкангер
Внасяне на олимпийския огън Еигил Нансен
Стадион Бислет

Шестите зимни олимпийски игри се провеждат в Осло, Норвегия от 14 до 25 февруари 1952 г. [1] Другите градове кандидатирали се за домакинство са Кортина д'Ампецо и Лейк Плесид.

За пръв път игрите са проведени толкова на север. Норвежците организират олимпиадата перфектно и това събира огромен зрителски интерес. Единственият проблем е липсата на достатъчно сняг, поради което алпийските писти непрекъснато са поправяни.

Германия и Япония са поканени да участват за първи път на олимпийски игри след Втората световна война. Португалия, Австралия и Нова Зеландия също дебютират на олимпийски игри. Участват 732 състезатели, 624 мъже и 108 жени. [1] СССР не участва на олимпиадата по политически причини, въпреки че участва на лятната олимпиада в Хелзинки през лятото на същата година. [2]

Олимпийският огън е запален в къщата на Сондре Нордхейм, организатор на първото състезание по ски през 1868 г., и е пренесен до Осло от 14 скиора. [1]

За пръв път жени взимат участие в северна комбинация.

19-годишната Андреа Мийд-Лорънс от САЩ печели два златни медала в алпийските дисциплини и става звезда на игрите. Хялмар Андерсон от Норвегия печели три златни медала в бързото пързаляне с кънки – на 10 000, 5000 и 1500 m. Френската състезателка по фигурно пързаляне Жаклин дьо Биф достига нивото на трикратната олимпийска шампионка Соня Хени[1]

Официален спонсор на олимпиадата е Овомалтин[1]

Американецът Ричард Бътън прави първият троен скок във фигурното пързаляне.

Съдържание

Медали [редактиране]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . Норвегия 7 3 6 16
2 . САЩ 4 6 1 11
3 . Финландия 3 4 2 9
4 . Австрия 2 4 2 8
5 . ФРГ 2 0 0 2
6 . ГДР 1 2 2 5
7 . Канада 1 0 1 2
8 . Италия 1 0 1 2
9 . Великобритания 1 0 0 1
10 . Холандия 0 3 0 3
  • България е представена от девет скиори. Само алпиецът Георги Димитров показва сравнително прилични резултати в това второ участие на България на зимни олимпийски игри [2].

Дисциплини [редактиране]

Демонстрационни спортове [редактиране]

За първи път са демонстрирани гигантски слалом за мъже в алпийските ски и ски-бягане за жени на 10 km[1]

Външни препратки [редактиране]

Източници [редактиране]

  1. а б в г д е История на игрите: Американка става кралица на ските в Осло`52, статия в Дневник.БГ от 14 януари 2002 г.
  2. а б Зимните олимпийски игри се раждат сираци, статия в Новинар.БГ от 3 февруари 2010 г., посетен на 1 юли 2012 г.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016