Ски бягане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ски бягане в Ейнсиеделн Швейцария.
Прийт Наруск бяга в квалификациите за Тур де ски в Прага.

Ски бягането е зимен олимпийски спорт, част от северните дисциплини. Главният ръководен орган на спорта е Международната федерация по ски. Най-големият успех на България в ски бягането е бронзовият медал на Иван Лебанов от Олимпиадата в Лейк Пласид през 1980 г. в дисциплината 30 км класически стил.

История[редактиране | edit source]

За родина на ските се счита Норвегия, където ските възникнали като съоръжения за удобно придвижване по сняг.

Първите състезания по ски се провеждат през 1843 г. в Тромсьо, Норвегия.

Ски бягането е в програмата на зимните олимпийски игри от началото им през 1924 г. Състезанията за жени са проведени за първи път на олимпиадата в Осло през 1952 г.

От 1973 се провежда неофициално, а от 1981 година официално ежегодната Световна купа по ски бягане.

Стилове на бягане[редактиране | edit source]

Класически[редактиране | edit source]

Това е традиционната техника в ски-бягането. Състезателят използва за придвижване силата на оттласкване с един крак и плъзгането върху другия, с което едната ска се приспособява за оттласкване, а другата за плъзгане - (диагонално оттласкване на ските, които остават успоредни една на друга)[1].

Свободен[редактиране | edit source]

Свободната техника е разработена през 1970-те години и силно наподобява движенията в скоростното пързаляне с кънки, където състезателят отблъсква на вътрешния кант на ската едновременно напред и в страни под ъгъл от 45 градуса. Обикновено тази техника е по-бърза от класическата[1].

Състезания[редактиране | edit source]

Дисциплини[редактиране | edit source]

Състезания по ски бягане могат да се провеждат на всякакви дистанции, но на световни първенства и олимпийски игри се провеждат по шест дисциплини за мъже и жени.

При мъжете дисциплините са спринт, отборен спринт, 15 км интервален старт, 30 км двойно преследване, 50 км масов старт и щафета 4 х 10 км.

При жените дисциплините са спринт, отборен спринт, 10 км интервален старт, 15 км двойно преследване, 30 км масов старт и щафета 4 х 5 км.

Спринт[редактиране | edit source]

Спринтът се провежда на дистанция от 1 до 1,5 км. Състезанието започва с квалификация като 16-те най-добри участват в четири 1/4-финала с масов старт. Двамата най-добри от всеки 1/4-финал се класират за полуфинала. По същият начин двамата най-добри от полуфиналите се класират за финалния спринт. Така на финала участват четирима състезатели. Победител е първият пресекъл финалната линия.

Отборен спринт[редактиране | edit source]

Отборният спринт се провежда на същата дистанция като спринта. Всеки отбор се състои от двама души, които си предават щафетата по три пъти. Общата дистанция е шест дължини. Също като спринтът победителите от полуфиналите се класират за финала, но всяко състезание участват пет отбора (спрямо четири състезателя при индивидуалния спринт).

Интервален старт[редактиране | edit source]

При интервалният старт състезателите стартират един след друг, на интервали от 15 до 30 секунди, в зависимост от състезанието. Състезателят с най-малко време на финала е победител.

Двойно преследване[редактиране | edit source]

При двойното преследване всички състезатели стартират едновременно и пробягват половината дистанция в класически стил. След това състезателите сменят екипировката и пробягват останалата половина от дистанцията в свободен стил.

Масов старт[редактиране | edit source]

При масовия старт всички състезатели стартират едновременно и победител е този, който първи пресече финалната линия.

Щафета[редактиране | edit source]

Щафетата е отборно състезание, в което всеки отбор се състои от четирима състезатели. Първите двама тичат в класически стил, последните двама - в свободен. Победител е този отбор, чийто четвърти състезател пресече финалната линия първи.

Известни ски бегачи[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б http://www.xtdev.com/ski/bfski_crosscountry_bg.php?fen=4&sfen=14