Биатлон

Стрелба при биатлон

Биатлон (от гръцки — „двубой“) е вид зимен спорт, съчетаващ ски бягане със стрелба.

История

Първото писмено регистрирано състезание по биатлон е организирано през 1767 г. близо до границата на Норвегия и Швеция. През годините набира популярност като упражнение за военни. През 1861 г. е основан първият ски-клуб в Норвегия. По статистика от 1919 г. средно около 2000 души участват в състезания по биатлон във Финландия годишно. През 1930 г. финландската армия на ски с пушки изтласква руската армия от границата си при съотношение на войските 10:1 за Русия.

Биатлонът е демонстриран на Олимпиадите през 1924, 1928, 1936 и 1948 г. През 1948 г. е образувана Международната федерация по модерен пентатлон и биатлон. През 1954 г. е одобрен от МОК, а на среща на МОК в София през 1957 г. индивидуалният старт е предложен за влизане в олимпийската програма.

През 1958 г. се провежда първото Световното първенство в Заалфелден, Австрия. На това световно първенство се провежда единствено индивидуален старт на 20 км. при мъжете с четири стрелби с по пет изстрела, на разстояние 100 м. (положение прав) и 150 м., 200 м. и 250 м. (положение легнал). По-късно разстоянието е стандартизирано на 150 м. за всички стрелби. Всяка грешка тогава се наказва с две минути допълнително време.

През 1958 г. МОК одобрява влизането на индивидуалния старт в програмата. От Игрите през 1960 г. в Скуо Вали биатлонът е включен в програмата на зимните олимпийски игри. Там се провежда единствено индивидуален старт на мъжете. Първи олимпийски шампион е шведът Клас Лестандер на Игрите в Скуо Вали 1960. На Олимпиадата в Гренобъл през 1968 г. се провежда първата щафета.

През 1978 г. за първи път се провежда световна купа от пет състезания и разстоянието до мишените е скъсено на 50 м. Спринтът влиза в олимпийската програма през 1980 г. През 1982 г. е организирано Европейско първенство за жени, а Световно първенство за жени се провежда през 1984 г. в Шамони, Франция. От 1989 г. световните първенства за мъже и жени са обединени, а през 1992 г. жените дебютират на Олимпийските игри в Албервил.

От 1993 година всички главни състезания и световното първенство преминават под егидата на Международния съюз по биатлон (IBU) (на английски: International Biathlon Union). От 1996 г. се провеждат летни световни първенства по биатлон. През 1997 г. преследването е включено в програмата на световната купа и световните първенства, а през 1998 г. също и масовият старт. Преследването е прието в олимпийската програма през 1999 г. и се провежда за първи път в Солт Лейк Сити през 2002 г.

От Олимпиадата в Торино през 2006 г. в програмата на олимпийските игри е и масовият старт. В началото на XXI век 57 страни членуват в IBU, в световната купа от девет състезания участват над 30 страни, a над 40 участват на световни първенства и олимпийски игри.

Разпространение и популярност

Биатлонът е популярен преди всичко в страните от северна, централна и източна Европа, в това число и в България. Най-успешни страни за цялата история на биатлона са Германия, Норвегия, Русия, Франция и Швеция. Частично разпространение има и в Япония, Китай и САЩ.

Правила, екипировка и тренировки

В биатлона са разрешени всички техники на ски бягане. На практика всички съвременни биатлонисти използват т. нар. кънковиден стил.

Минималната дължина на ските зависи от ръста на състезателите — не са разрешени ски по-къси с 4 cm от ръста на състезателя. Максималната дължина не е ограничена. Минималната ширина на ските е 40 mm, максималната не е ограничена. Минималното тегло е 750 грама без автоматите. Двете ски трябва да са еднакви.

Дължината на щеките не трябва да превишава височината на състезателя. Не са разрешени щеки с променлива дължина и устройства усилващи оттласкването като например пружини. Разрешено е да се използват две различни щеки.

За стрелбата се използват винтовки с минимално тегло 3,5 кг (включително амунициите). По време на състезанието пушките трябва да се носят от състезателя. Забранено е автоматично и полуавтоматично оръжие. Презареждането и изпразването на оръжието трябва да е ръчно. Има строги изисквания за геометрията и конструкцията на оръжието, които се проверяват преди всяко състезание.

При натискане на спусъка, пръста на състезателя трябва да преодолява усилие от минимум 500 г. Забранени са всякакви оптични мерници и приспособления за оптично увелиение включително контактни лещи. Калибърът е 5,6 мм или .22" (до 1977 е използван калибър 7,62 мм), а скоростта на куршума не трябва да е по-голяма от 320 км/ч. Отделните пълнители могат да съдържат максимум 5 патрона като при щафета е разрешено да се носят допълнителни патрони в отделен пълнител или специално устройство за целта.

На стрелбището разстоянието до мишените е 50 метра (до 1977 г 100 метра). Диаметърът на мишената при стрелба прав е 115мм., а при легнало положение 45мм. Мишените традиционно са 5 в черен цвят, като при улучването им се затварят от бял клапан, което позволява на публиката да следи стрелбата. Във всички видове състезания, без щафетата, на стрелбището спортистът разполага с 5 патрона за всяка отделна стрелба като и петте могат да са в един пълнител. При щафета могат да се използват до три допълнителни патрона като всеки от тях се зарежда поединично.

Състезателите по биатлон тренират за две дисциплини — стрелба и ски бягане. Най-добрите биатлонисти тренират около 13 пъти седмично по два часа и половина. Тренировките могат да са само по стрелба или само по ски бягане, но по-често състезателите тренират комбинирано. Въпреки че най-дългата дистанция е 15 км. за жените и 20 км. за мъжете, състезателите бягат до 35 км. по време на тренировка. Както ски бягането и биатлонът изисква всестранно развити физически състезатели с голяма издръжливост. Важен при стрелбата е контролът на дишането.

Докато времето за стрелба в началото на 1990-те години е 45-50 секунди, през 2010 година спортистите изстрелват петте куршума за 25-30 секунди, като най-добрите състезатели успяват да го направят за 22 сек. 

Състезателни дисциплини

Индивидуален старт

Дистанцията е 20 км за мъже и 15 км за жени. Състезателите правят пет обиколки по трасето като стрелят четири пъти — първата и третата стрелба са в положение легнал, втората и четвъртата в положение прав. Състезателите стартират на равни интервали от по 30 секунди. Всяка грешка в стрелбата се наказва с една наказателна минута, която се добавя към времето на състезателя. Победител е състезателят с най-добро време. Това е най-старата дисциплина в съвременния биатлон.

Спринт

Дистанцията е 10 км за мъже и 7,5 км за жени. Състезателите стартират на равни интервали от по 30 секунди, но има само две стрелби - първата в положение легнал, а втората - в положение прав. За всяка грешка в стрелбата се пробягват допълнителни 150 м в специално обозначена за целта обиколка извън основната писта. Победител е състезателят с най-добро време.

Преследване

Дистанцията е 12,5 км за мъже и 10 км за жени. Състезателите стартират по реда и с разликите във времето от крайното класиране на спринт или индивидуален старт проведен в предишен ден в рамките на същото състезание. Ако "квалификационното" състезание е индивидуален старт разликите се делят наполовина. Стартират първите 60 в класирането от предишната дисциплина. Наказанието за всеки пропуснат изстрел е една допълнителна обиколка от 150 м. Победител е този, които пристигне първи на финала.

Масов старт

Дистанцията е 15 км за мъже и 12,5 км за жени. Най-новата индивидуална дисциплина. Право на старт имат 30-те най-добри биатлонисти за сезона или за момента в зависимост от точките им за световната купа. На световни първенства и олимпийски игри стартовият списък се определя по сложни правила отчитащи както временното класиране за световната купа така и класирането на тещущото състезание. Всички състезатели стартират заедно. Провеждат се четири стрелби - първите две в положение легнал, след това две в положение прав. За всеки сгрешен изстрел се бяга наказателна обиколка от 150 м. Провежда се за пръв път през 1997 г на състезанията за световната купа в Новосибирск. В програмата на световните първенства масовият старт е въведен през 1999 в Холменколен а на олимпийски игри през 2006 в Торино.

Щафета

Дистанцията е 4 x 7,5 км за мъже и 4 x 6 км за жени. Отборно състезание, при което четири състезателя от една нация се движат по трасе от 2,5 / 2 км с две стрелби. След изминаването на дистанцията от един състезател, стартира друг състезател от същия отбор. В тази дисциплина при всяка стрелба са позволени три допълнителни патрона, като наказанието за пропусната мишена е допълнителна обиколка от 150 м. Победител е този отбор, чийто последен пост пристигне първи на финала.

Смесена щафета

Най-новата дисциплина. Отборно състезание в което участват две жени а първите два поста по 6 км и двама мъже на последните два по 7.5 км. Във всяко друго отношение правилата са същите както и при обикновената щафета — по две стрелби на пост — от положение легнал и прав с по три допълнителни патрона и наказателна обиколка от 150 м за пропусната мишена. За пръв път смесена щафета е проведена през сезон 2002/2003 в Руполдинг като тогава дистанцията е 4 x 4,8 км. Първата смесена щафета на световен шампионат е през 2005 в Ханти-Мансийск.

Отборно състезание

От 2004 не се използва в международни състезания. За всеки отбор стартират по четирима състезателя, но за разлика от щафетата всички стартират едновременно. Извършват се четири стрелби — първите две от положение легнал, последните две от положение прав като на на всяка стрелят по двама състезателя от отбор. В случай на пропуск наказателните обиколки се изпълняват или от състезателите които не стрелят в момента или от целия отбор в зависимост от правилата за конкретното състезание.

Външни препратки

• IBU (Международна федерация по биатлон)
• Резултати на живо и статистика
• Биатлон TV (пряко предаване на стартовете от световната купа)
• Резултати, класиране и друга информаци
• Българска федерация по биатлон
• ЗОИ - Ванкувър 2010