Винтовка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Винтовка Karabiner_98k
Винтови нарези в канала на цевта

Винтовка е ръчно стрелково оръжие с винтови нарези в канала на цевта, предназначено за поразяване на противника в близък бой с куршуми, щик или приклад. Наличие на нарези отличава винтовката от пушката. Обикновено винтовката има дължина на цевта примерно 70 калибъра.

Винтовките с намалена дължина е прието да се наричат карабина. С карабини са въоръжавани кавалерийските подразделения, артилерията и техническите родове войски.

История[редактиране | edit source]

Основно причина за появяването на винтовките е необходимостта от увеличаване на точността на попаденията. Предшественикът на винтовката, гладкоцевния мускет се отличавал с ниска точност на стрелбата, понеже при изстрел куршума се е движел свободно в цевта и е получавал неконтролируемо въртене. По опитен път е било изяснено че пушки с нарези в канала на цевта позволяват да се стреля точно на разстояния по-големи от 100 м.

Някои винтовки използвани още през Първата световна война имали обхват от около 800 метра.

След Освобождението на България, новосформираната българска войска е въоръжена изцяло с оръжие, подарено от руската армия. След 1880 г. пушките система „Крънка” (60 000 броя) започват да се подменят с по-съвършената пушка и карабина „Бердана № 2” (44 000 броя). След 1889 г., за няколко години българската армия се превъоръжава с модерните магазинни винтовки и карабини “Манлихер”.[1]

В настоящо време в Българската, както и в повечето армии по света се използват автомати. Като изключение се използват някои снайперски винтовки и оръжието на почетните караули.

Тип винтовки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

ВЭС — М.: Воениздат, 1984. Стр. 131.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.milarodino.com/bg/history/military_third_bulgarian_state/ Военна история - Трета Българска държава