Автомат (оръжие)
Вижте пояснителната страница за други значения на Автомат.
Автоматът е индивидуално автоматично огнестрелно оръжие, предназначено за поразяване живата сила на противника в близък бой и използващо специално разработени патрони с намалени, в сравнение с карабините калибър и мощност. На запад този тип оръжие се нарича щурмова пушка (assault rifle). Автоматът е стандартно оръжие за пехотата в съвременното военно дело.
История на появата на автомата [редактиране]
Първият модел автомат е създаден в Русия през 1913 година от В. Г. Фьодоров. Този модел има собствена конструкция. През 1916 година той вече създава нов модел, стрелящ с японски патрони за пушка, калибър 6,5 мм.
Предпоставка за разработката на новия тип оръжие под промеждутъчния между карабинния и пистолетния патрон става прекалената мощност на карабинните патрони, водеща след себе си:
- излишна далекобойност на стрелбата (куршумът съхранява пробивната си сила далеч зад предела на прицелното разстояние);
- висока цена на единичния патрон (по-голям разход на метал и барут);
- силен откат при стрелба, влошаващ прицела и водещ до умора на стрелеца и съответно предизвикващ нужда от отежняване на оръжието, за да компенсира отката, което пък увеличава стойността на оръжието.
- голямата маса на патрона намалява количеството амуниции (боезапас), който стрелецът може да носи със себе си.
В добавка към това опитът от Първата световна война показва, че е много важна скорострелността на оръжието. Опитите да се създаде оръжие с висока скорострелност, довеждат до създаването на картечни пистолети и автоматични пушки с патрони от предишния образец. Недостатък на първите станва излишно високия темп на стрелба, малката ефективност на далечината на поражение, ниска точност (заради използването на пистолетни патрони). Недостатък на втория тип става излишната сложност на механизмите, свързана с необходимостта да се компенсира прекалената мощност на отката на карабинния патрон.
Затова през Втората световна война, в хода ѝ започват разработки на оръжия с нов, промеждутъчен тип патрон. Първи до концепцията за високоскорострелно оръжие с по-слаб от пушечния пратрон достигат германците и руснаците. През 1943 г. германците пускат в серийно производство щурмовата пушка МП-43 за патрон 7,92х33 (7,92 Kurz), а през 1944 Stg-44. В СССР промеждутъчният патрон М-43 (7,62х39), е конструиран през 1943 г, но първоначално той се използва при оръжията по конструкция на А. И. Судаев, изпълнени по схемата със свободния затвор (аналогично на картечните пистолети). Но в крайна сметка по-мощен от пистолетни патрони потрябвал за другата конструктивна схема. Първоначално се конструира АКС на Симонов. През 1946 г конструкторът-оръжейник Михаил Калашников предлага своя модел, приет на въоръжение през 1947 г под марката АК-47. След това оръжия за промеждутъчен патрон са разработени и в други страни.
Две десетилетия след войната американците разработват нов малокалибрен промеждутъчен патрон - 5,56х45 (дотогава използваният в САЩ 7,62х51 е по-скоро пушечен по-параметри отколкото промеждутъчен и дава много лоши резултати във Виетнам), съответно разработват щурмова пушка М-16. Това дава възможност на боеца да носи почти двойно по-голямо количество патрони и да повиши точността при стрелба (особено автоматична). Поставен въпроса за замяна на стария промеждутъчен патрон с нов малокалибрен патрон с централно възпламеняване и в страните от Варшавския договор — разработва се патронът 5,45х39. От новите създадени образци оръжия, най-популярни станали автоматите по системата на М. Т. Калашников АК-74.
Съвременни автомати [редактиране]
Съвременните автомати имат калибър 5,45-7,62 мм, маса 2,5-4,5 кг, темп на стрелба 600 изстр./мин и повече, далечина на действителния огън до 400 м, прицелно разстояние до 1 000 м. За водене на ръкопашен бой към някои модели автомати се присъединява щик.
| Име | Държава | Начало производство или година приемане на въоръжение | Патрон (калибър, мм/дължина гилза, мм) | Дължина, мм | Дължина ствол | Маса, кг | Вместимост пълнител | Вид на огъня (е — ед., а — авт.) | Темп на стрелба, мин-1 | Прицелно разст., м | Начална скорост на куршума |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| АК-47 | СССР | 1947 | 7,62×39 | 870 | 410 | 3,8 | 30 | е/а | 600 | 800 | 710 |
| АКМ | СССР | 1959 | 7,62×39 | 880 | 415 | 3,8 | 30 | е/а | 600 | 800 | 715 |
| АК-74 | СССР | 1974 | 5,45x39 | 940 | 415 | 3,3 | 30 | е/а | 600 | 1000 | 900 |
| AO-63 | СССР | 1986 | 5,45x39 | 890 | 415 | 3,7 | 30 | е/а | 850-6000 | 1000 | 900 |
| АУГ | Австрия | 1978 | 5,56×45 | 790 | 508 | 3,6 | 30 | е/а | 680 | 800 | 970 |
| М16А1 | САЩ | 1968 | 5,56×45 | 990 | 508 | 2,91 | 30 | е/а | 850 | 500 | 990 |
| М16А2 | САЩ | 1982 | 5,56×45 | 1000 | 510 | 3,6 | 20 или 30 | е/фиксиран откос/а | 800 | 800 | 950 |
| Sa vz. 58 | Чехословакия | 1959 | 7,62×39 | 845 | 390 | 2,91 | 30 | е/а | 800 | 705 |