Огнестрелно оръжие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
US Navy 020401-N-2709M-001 F-A-18 Cockpit during combat mission.jpg
Битки
Военна история
Епохи

Праистория · Античност · Средновековие
Ранно модерно · Индустриална епоха · Съвременно

Военни действия според място

По въздух · Информационни ·
По земя · По вода · В Космоса

Оръжия

Бронирани · Артилерия · Биологични · Кавалерия
Химически · Електронни · Пехота
Ядрени · Психологически

Тактика

Война до изтощение · Партизанска война · Маневри
Обсада · Тотална война · Окопна война

Стратегия

Икономическа · Пълномащабна стратегия · Операция

Организация

Формации · Звания · Части

Логистика

Оборудване · Снабдяване · Снабдителна организация

Списъци

Битки · Водачи · Операции
Обсади · Теоретици · Войни
Военни престъпления · Оръжия · Писатели

Огнестрелното оръжие е оръжие, в което изстрелът се произвежда за сметка на изгаряне на барут (или друго горящо вещество) в гилза, който изхвърля куршум или снаряд. Потенциалната енергия от налягането на газовете отделени при изгарянето на барута се предава като кинетична на куршума.

Второ определение: Огнестрелното оръжие (ОО) е оръжие изхвърлящо проектил (снаряд), използвайки енергията на газовете получени от изгарянето на барут (или друго горящо вещество) (заряд).

Изхвърляната част (проектила) се нарича снаряд, а изгарящата част (барута) - заряд.

История и развитие[редактиране | edit source]

Развитието на огнестрелните оръжия е пряко свързано с откриването и развитието на барута.

Най-ранното изображение на огнестрелно оръжие се намира в провинция Съчуан, Китай. То представлява скулптура на бомбард с формата на ваза, от който излизат пламъци.[1] Най-старото запазено е бронзово оръдие е открито в Хейлундзян, Китай, и датира от около 1288 година сл. Хр.[2] Европейците, арабите и корейците се сдобиват с огнестрелни оръжия през 14 век, индийците, персийците и турците — към 15 век, а японците — едва през 16 век, като внасят оръжия от португалците.[3]

В Европа барутът пристига към 13 век, най-вероятно чрез Пътят на коприната или монголските нашественици.[4][5] Според руската хроника Софийски временник, руските защитници на Москва използвали пушки, наречени тюфяки (на руски: "тюфяки"), които били с източен произход, а названието им идвало от тюркската дума тюфенг ("пушка"/"оръдие"), по време на монголската обсада през 1382 година.[6][7]

Употреба[редактиране | edit source]

Класификация[редактиране | edit source]

Огнестрелните оръжия се делят на: индивидуални - с които оперира един човек и групови - за използването на които се изискват координираните усилия на няколко човека (например оръдия, тежки картечници и т.н.)

Пистолети[редактиране | edit source]


Револвер Колт
Полуавтоматичен пистолет Грандпауър K100

Най-малките индивидуални огнестрелни оръжия са пистолетите. Трите основни вида пистолети са едноизстрелните пистолети, които днес почти не се използват, револверите и полуавтоматичните пистолети. Револверите имат няколко отделни патронника, разположени във въртящ се цилиндър, като във всеки патронник се поставя по един патрон. Полуавтоматичните пистолети имат един патронник, разположен в задната част на цевта, и магазин, който обикновено е разглобяем, който им позволява да стрелят повече от един път. Италианският Матеба Аутореволвер е рядък хибриден модел - полуавтоматичен револвер.

Пистолетите се отличават от пушките по по-малкия си размер, отсъствието на приклад (макар че на някои пистолети, като Парабелум и Браунинг Хай-Пауър, може да се поставя приклад и те да се използват като карабина), обикновено са предвидени за патрони с по-малка мощност и са предназначени за стрелба с една или две ръце.

Полуавтоматичните пистолети понякога са наричани и автоматични, но това определение е подвеждащо, тъй като, за разлика от автоматите, при тях автоматично е действието само на зареждащия механизъм, но не и на възпламеняващото устройство. Така полуавтоматичните пистолети произвеждат по един изстрел на всяко натискане на спусъка, докато автоматите могат да изстрелват поредица от куршуми, докато спусъкът остава натиснат.

В същото време има и картечни пистолети, при които възпламеняващото устройство също е автоматично. Напълно автоматични, но лесни за прикриване, картечни пистолети се появяват още в началото на 20 век с модели, като Щайр M1912 или модифицирания Маузер C96. Съвременни примери за картечни пистолети са МАК-10, Глок 18 и някои варианти на Берета 93R.

До 19 век всички пистолети са едноизстрелни с предно зареждане. С изобретяването на револвера през 1818 година популярност придобиват моделите с повече от един заряд. Първите модели с автоматично зареждане се появяват през 70-те години на 19 век, като до края на Първата световна война до голяма степен те изместват револверите в армията. Към края на 20 век повечето пистолети, използвани редовно в армията, полицията и от цивилни са полуавтоматични пистолети, макар че и револверите остават разпространени.

Предимството на полуавтоматичните пистолети е големият капацитет на магазините (10-17, в някои случаи до 25 патрона) и възможността за бързо презареждане чрез проста смяна на празния магазин с пълен. Револверите са предпочитани при лов, тъй като обикновено използват по-мощни патрони от полуавтоматичните пистолети със същия калибър, а здравината, простотата и трайността на конструкцията им е по-подходяща за използване на открито. Докато полуавтоматичните пистолети преобладават в армията и полицията, и двата вида пистолети са разпространени в цивилна употреба, в зависимост от предназначението им - самозащита, лов, спортна стрелба, колекциониране и т.н.

Пистолетите се произвеждат в множество форми и размери. Например, деринджърите са много малки късоцевни пистолети, обикновено с една или две цели, които се презареждат ръчно след стрелба. През 18 и 19 век се произвеждат едноизстрелни дуелни пистолети, внимателно изработвани в еднакви двойки, поради предназначението си за използване в дуели.

Съвременните револвери и полуавтоматични пистолети също се произвеждат в различни размери. При полуавтоматичните пистолети обикновено се разграничават четири категории по размер - пълноразмерни, компактни, субкомпактни и ултракомпактни. Всеки размер има своите предимства и недостатъци - по-малките пистолети обикновено имат по-малък резерв от патрони, по-силен откат и/или по-малка точност на големи разстояния.

Пистолетите са сравнително малки и обикновено са предназначени за носене в кобур, като оставят ръцете свободни. По-малките модели могат да бъдат прикрити, което ги прави чест избор за лична защита. В армията пистолетите обикновено се дават на хора, за които не се очаква да използват по-тежко въоръжение, например щабни офицери, както и при невъзможност за използване на пълноразмерни пушки, поради ограничения на пространството, например при екипажа на танкове. В последния случай алтернатива на пистолетите са карабините, скъсени и улекотени пушки, често използвани и от въздушнодесантните части, поради по-малкия си размер. В миналото пистолетите са използвани и в обикновените стрелкови части като спомагателно оръжие, но надеждността и мощността на съвременните автомати водят до отмирането на тази практика. Извън въоръжените сили пистолетите са обичайното оръжие в полицията.

Пистолетите се използват и за различни спортни цели, включително и за лов, макар че това приложение е необичайно, поради ограничените им обсег и точност. Малокалибрените пистолети са популярни за любителски състезания по стрелба, заради ниската стойност на самото оръжие и мунициите за него.

Пушки и автомати[редактиране | edit source]

Картечници[редактиране | edit source]

Оръдия[редактиране | edit source]

Конструктивни елементи[редактиране | edit source]

Основни конструктивни елементи на огнестрелното оръжие са: цев (ствол), упор и възпламеняващо устройство.

  • Цевта е предназначена да даде направление на движението на куршума (снаряда). Вътрешната повърхнина на цевта се нарича канал на цевта, а отворът, от който излиза куршумът, се нарича дулен срез. Според вида на цевта огнестрелните оръжия се делят на нарезни и гладкостенни (гладкоцевни).
  • Каналът на цевта има като правило три основни части: патронник, куршумен вход, нарезна част.
  • Патронникът служи за поместване и фиксация на патрона. Неговите форма и размер зависят от формата и размера на гилзата на патрона.
  • Куршумен вход се нарича участъкът от канала на цевта, намиращ се между патронника и нарезната част. Куршумният вход служи за правилната ориентация на куршума в канала на цевта и има форма на пресечен конус с нарези, полетата на които плавно се издигат от нула до пълната си височина. Дължината на куршумния вход трябва да осигурява навлизането на водещата част на куршума в нарезите на канала преди дъното му да напусне отвора на гилзата.
  • Нарезната част на цевта служи, за да придаде на куршума не само постъпателно, но и въртеливо движение, което стабилизира положението му по време на полета. Нарезите представляват улеи с формата на винтова линия по стените на канала. Изпъкналите участъци между нарезите се наричат нарезни полета. Разстоянието, на което нарезите правят пълен оборот, се нарича нарезна стъпка.
  • Според дължината на цевта, индивидуалните оръжията се делят на дългоцевни и късоцевни.
    • късоцевни - с дължина на цевта до 300 мм според българския закон;
    • дългоцевни - с дължина на цевта повече от 300 мм според българския закон;

Източници[редактиране | edit source]

  1. Шаблон:Harvcolnb
  2. Шаблон:Harvcolnb
  3. Шаблон:Harvcolnb "The Europeans certainly had firearms by the first half of the 1300s. The Arabs obtained firearms in the 1300s too, and the Turks, Iranians, and Indians all got them no later than the 1400s, in each case directly or indirectly from the Europeans. The Koreans adopted firearms from the Chinese in the 1300s, but the Japanese did not acquire them until the 1500s, and then from the Portuguese rather than the Chinese."
  4. Шаблон:Harvcolnb
  5. Шаблон:Harvcolnb
  6. Firearms in Russia
  7. ((ru)) First Gun Volleys

Библиография[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]